Мая Кисьова: Самоопознавайте се, обичайте се, поощрявайте се

Мая Кисьова е актриса, режисьор и драматург. Родена е на 5 май 1964 г. Завършила е ПМГ „Акад. Н. Обрешков“ в Разград със златен медал, българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1988) с магистърска тема „Конфликти и герои в комедиите на Станислав Стратиев“, актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1997) в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков, при когото специализира театрална режисура (1999). Магистър по театрознание (НАТФИЗ, 2006) с тема „Драматургията на Боян Папазов“.

По-значими роли: Лили в „Морскосиньо“ от В. Петров, Олга в „Щура любов“ от А. Н. Островски, Лена в „Праведните не закусват в петък“ от Ю. Дачев по С. Моъм, Сладкото момиче в „Сцени от нощния живот“ по А. Шнитцлер, Герда в „Снежната кралица“ по Х. К. Андерсен.

Режисьор е на камерните спектакли: „По-силната“ по А. Стриндберг (1998), „100 йени за услугата“ от Б. Минору (2002), „Между ударите“ от М. Добрева (2004).

Автор е на книгите: "39 спирки по пътя“ (2003) и „Три луни“ (2008) – лирика; „Словесни репетиции“ (2008) – театрално-критически и художествени текстове (2008); „Исторически аспекти на реалацията „актьор – драматург“ (2009) – монография.

По повод излизането на новата й книга „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник“, тя беше така любезна да даде това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg:

Защо се усмихвате преди да сме започнали?

Защото се сетих за едно свое есе с подобно по категоричност заглавие на вашето списание: „Аз, реформата“. Беше написано по повод театралната реформа, която, според различни критерии, или я има, или я няма.

А открихте ли къде сте Вие в този процес?

Като свободно практикуващ вече 15 години артист, съм там, където моите умения са нужни. Играя, пиша, преподавам. И още много неща. Също открих, че за да съм in time, трябва да реформирам себе си непрекъснато. Шегата настрана – зрелостта винаги се нуждае от по-добри възможности за реализация. Дано доживеем момент да работим с продуценти, които да познават възможностите на артиста и да ги пласират професионално и адекватно.

В пиесата ви „Силната“ главното действащо лице издава дамско списание. Какво според Вас е най-важното когато се пише за аудитория от жени?

В тази пиеса преобладават въпросителните изречения. Жените обичат да им се задават въпроси, да четат тестове, в които да се идентифицират. Това е съзнателно пласиран драматургичен ход в пиесата „Силната“. Героинята тестува три пъти своята объркана приятелка и я довежда до катарзис. А когато се намираме от другата страна, т. е., вашата, на авторите на списанието – давали ли сте си сметка колко е важно в редакцията също да пристигат въпроси? Жените питат, борят се с ежедневието и им остава и време, и мозък, за да задават въпроси. Много от тях носят тенденции, важни неща, само затова, че са били огласени в пространството. Преди много години имах журналистическа практика и доста добър опит. Най-любимите ми разговори бяха с една пощенска раздавачка, с майстор-сладкар, с деца-художници, защото успявах да им развържа езика и да ги накарам да се забавляват, въпреки публичността. Интервютата с известни хора бяха класически в подхода и не ми беше интересно да ги правя, което съвсем не ги обезценява, разбира се...

Да, речта в пиесата „Силната“ е наистина силна, но все пак тя е сама на Коледа. Това сила ли е, или несполучлив любовен живот?

Надали е сила, защото да е сама на Коледа не изисква усилие, а и не е в конфликт с никого. Несполучлив любовен живот – това е клише. Няма такъв смисъл. Има такива индивидуално избрани моменти, в които човек просто се отпуска и ги преживява. После те винаги се оказват нещо друго в контекста. Как иначе ще идентифицираме щастието, ако не дадем възможност на любимия да целуне разплаканите ни очи? :)

Друг интересен персонаж в новата Ви книга е Поетът-проститутка от комедията „Turning Trick“. Защо заглавието е на английски език, а не е избран преводът „Стружката“?

Turning Trick е нарицателно за мъж – проститутка, който е с плъзгаво общуване, деликатно-железен интерес и виртуозен лъжец. Все едно че се движи само чрез пируети, толкова е хитър, а ако направи това действие в метална повърхност, ще изпадне стружка. Стружката е резултат. А turning trick е цялостната виталност на героя, който, всъщност е страшно симпатичен.

Кой има повече нужда – жената от внимание или мъжът от пари?

В пиесата „еМОрфей“ има една жена, на която никой от шестимата мъже, с които е общувала, дори не знае името. И така години наред, все едно че тази еМ я няма. Чисти хорските страдания и мръсотия, тя е санитарка. Но в един-единствен ден върху главата й се изсипва като златен дъжд цялата им обич и благодарност към нея, включително и няколко ирационални чудеса. Така че да не бързаме да обобщаваме и гледаме сърдито бедните мъже и намусените жени. Всеки, който поиска, може да направи от себе си желания образ. Това е вълшебството на театъра в живота. И не са само метафори...

Каква е актуалността на феминизма днес?

Не знам, аз в момента пека сладкиш – след интензивната няколкомесечна работа по книгата, ми се иска да наваксам с тихи домашни действия. Феминизмът беше актуален преди мобилните телефони. Днес актуален е професионализмът. Жената няма друг изход, освен да бъде професионалист, дори и само като домакиня. Това е думата, която най-добре подплатява самочувствието на една жена. Аз съм професионалист в няколко области и нямам право на лоша кондиция. Уча се непрекъснато.

Не за първи път работите със сина си?

Да, Рафаил прави магистратура скулптура в Академия за изящни изкуства в Рим, но нещата, които правихме с него са в областта фото-хайга за мултимедийния хайку-спектакъл „Безопасни игли“ – сценарият включва 105 хайку на един от най-авторитетните български хайджини Петър Чухов. Зрелищността на книгата „еМОрфей“ се дължи на Рафаиловите илюстрации, които той направи отведнъж и с голямо настроение. Виждам, че този младежки хъс неутрализира до голяма степен сериозните проблеми, с които се занимават пиесите, че хората се усмихват, когато попаднат на цветните странички в книгата.

Интересни са ремарките в абсурдисткия пачуърк „Еднодвама розиноси“ – тъкани и интериорни помещения. Коя е най-подходящата тъкан за една актриса?

Златен брокат. Не, не е претенциозно. От него може да се направи всичко, дори изцапан и скъсан.

А кое е най-подходящото помещение за една писателка?

Спалнята.

Какво ще пожелаете на читателите на Az-jenata.bg?

Да се самоопознават, да обичат себе си, да се поощряват сами и в най-тежките моменти. Да вярват в чудесата и да ги създават. Да не чакат нищо, защото времето тече много бързо.