Най-дългият заслужен отпуск – „пенсионирането“

Играем, учим, работим, живеем и в един момент някой казва „стоп! – време е за пенсия“. Означава ли това, че трябва да се сбогуваме с предишния си начин на живот? Напоследък не е особено лесно да приключиш работа и да се върнеш у дома преспокоен, че през цялото време си си изплащал осигуровките и че те ще са достатъчни, за да продължиш да живееш сравнително добре.

Свързани статии

Да стареем с финес!

На колко години идва старостта?

Сами определяме доброто здраве и дълголетието си

Колко от нас си харесват работата? Може би един-двама на всеки 10 ще възкликнат гордо, че щастието не ги е подминало и че се занимават с неща, които ги вълнуват истински. Мисълта за няколко дена почивка обаче постепенно започва да тежи в съзнанието ни... отпуските все не стигат. Е, представете си, че с пенсионирането най-сетне сте получили желаната почивка! Повече време за вас самите, по-малко притеснения около колеги, трафик, градски транспорт, повече сън. Вярно... не е като да се възражда изведнъж младежкият дух, нито пък се връщат силите и амбициите ни от 20-тата ни годишнина. Житейският опит е товар, който с времето става все по-голям. В зависимост от това как се учим да разполагаме с него, той може да ни прави повече или по-малко свободни личности.

Началото на пенсионната възраст не поставя край на дееспособността ни. Заобикалящото ни е твърде интересно и разнообразно, за да си останем у дома пред телевизора, с дистанционно, вместо с воля в ръка.

Децата отдавна живеят свой живот и миговете прекарани с тях вероятно са по-скъпи от времето, с което разполагаме само за себе си. Липсата на компания по цели дни действа обезкуражаващо. Дали един домашен любимец, за който да се грижим и с който да се разхождаме няма да е донякъде приятно решение на проблема? Ще се сдобием с нов приятел и ще изпитаме наново трудностите, съпътстващи сближаването, но вече ще имаме различен подход към същите етапи.

Снимка: Outnow.ch

Не без известно количество шеговитост, но и с много обич и откровеност можем да кажем, че славянската баба е истински феномен. Винаги строга, но и справедлива, сериозна, забавна, все притеснена, че на внучето му е хладно или че 5 хранения на ден няма да са му достатъчни. Баби, запълнете времето си с игра с внуците, учете ги да пишат, да рисуват. Така не само ще помогнете на уморените им родители да вършат работата си спокойно, но и ще имате възможност да предадете част от себе си на бъдещите поколения.

Ако преди години една седмица не е била достатъчна, за да се обиколи любима местност, ако не сте могли да организирате дълги походи през Балкана, ако желаната дестинация е била толкова далеч, че се губят дни в пътуване, възползвайте се сега от времето си и отидете там, където винаги сте искали.

Усещали ли сте се колко често, когато сте с децата и внуците, взимате думата и разказвате някоя забавна история от младостта си? В момента разполагате с цяла библиотека с архивирани спомени, но не на хартиен носител, а спонтанно складирани в паметта ви. Вземете лист и химикалка и започнете да си ги записвате. Минете хронологически през живота си и опишете това какво сте били, през какво сте минали, как сте стигнали дотук. След време ще има кой да чете!

Намерете си хоби, четете и препрочитайте стари и нови книги, рисувайте, пейте, свирете, гледайте филми, разхождайте се по любимите си улици и паркове из града, срещнете се със стари приятели, не си позволявайте лукса да се лишите от удоволствия, защото смятате, че отдавна „не сте за тези неща“. Времето е ваше – възползвайте се от него!