Време за пости

Празникът Великден се чества една седмица след първото новолуние в началото на пролетта. Седем седмици преди него православните българи празнуват Великденските заговезни и Прошка. Те отбелязват началото на възраждащата се природа и от тях започват пролетните празници – Благовещение, Тодорова неделя, Лазаровден и Връбница.

На прошка хората прочистват душите си и изпълват сърцата си с мир и любов. По този начин на Сирни Заговезни вярващите ще могат да поискат опрощение. Старите хора казват, че на Сирница небето и земята си прощават, затова младите искат прошка от по-старите. На трапезата се поставя за последен път млечна храна и халва, за която се вярва, че измива зъбите от блажното. Обикновено се приготвят баница с праз, пържени яйца, риба, поднася се кисело мляко, а за десерт – печени ябълки.

Оттам насетне започва Великият пост или Св. Четиридесетница, по време на която е забранено да се яде месна храна и млечни продукти. На Благовещение и Връбница в някои случаи се разрешава риба.

Великият пост е време, в което вярващите прочистват душите и телата си, за да могат да посрещнат най-големия християнски празник Възкресение Христово. Хората трябва да постят с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце. Да се примирят с враговете си, да помагат на нуждаещите се, да не завиждат, да не пожелават нищо чуждо, да се въздържат от клевети и лоши думи. Само тогава ще бъдат благословени във всичко.

“И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.”