Психология на парите

Темата за парите винаги има нещо общо и с душата ни – нашето общество твърде малко, даже никак, не се съобразява с това. Богатството и бедността са относителни. С помощта на книгата на д-р Рюдикер Далке "Психология на парите" всеки може да изясни лично за себе си как по-точно борави с парите и какво може да се подобри спешно или пък в дългосрочен план. С годините възприемането и осъзнаването на смисъла на парите от обществото като водеща необходимост вече е по инерция и стремежът към тях през целия ни живот всъщност ни разболява. Далке разглежда теми като дали времето е пари, каква сила имат те въобще, кои са паричните криви, как да разобличим собствените си предубеждения за парите, на какви закони се подчинява богатството, каква е силата на парите, кои са дванайсетте човешки архетипа спрямо отношението им към парите.

Д-р Рюдигер Далке следва медицина в Мюнхен, впоследствие продължава обучението си в областта на физиатрията и психотерапията; след 1989 г., заедно със съпругата си Маргит, се посвещава на създаването на Лечителския център в град Йоханискирхен, Германия; от 1978 до 2003 г. работи като психотерапевт; понастоящем – предимно като лекар, който препоръчва постенето, ръководи семинари и изнася лекции по целия свят.

Основни интереси: работи над създаването на така наречената цялостна психосоматика – като включва в разработките си и спиритуални теми; това е описано в книгите му: „Болестта като символ“, „Депресията – пътища за спасение от мрака на душата“, „Агресията като шанс“, „Лечение на женските заболявания“, „Болестта като път“ (с Т. Детлефсен), а съвсем наскоро и „Тялото като отражение на душата“, придружени от програми, записани на дискове. Публикациите му са преведени на 23 езика – в общо 180 преводни издания.

Основните му занимания в момента: Създаване на цялостната психосоматика, по-нататъшно обучение на лекари и тренировъчни програми за фирми, семинари по медитация и постене.

Парите ли? И какво по-точно са те? Един човек е преуспял, ако между ставането си сутрин и лягането си вечер да прави онова, което му харесва. Робърт Алън Цимерман, наричан още Боб Дилън. Темата за парите винаги има нещо общо и с душата ни – нашето общество твърде малко, даже никак не се съобразява с това. С помощта на тази книга всеки може да изясни лично за себе си как по-точно борави с парите и какво може да подобри спешно, или пък в дългосрочен план.

В най-лошия случай тезата на един приятел ще се окаже вярна, а той я формулира прекалено драстично: „Купуваме си неща, от които не се нуждаем, с пари, които не притежаваме, за да се перчим пред хора, които не харесваме.“

От тази окаяна стартова позиция е лесно да правим много неща доста по-добре. Навярно веднага още щом осъзнаете до каква степен повелите за трезвост и дълг са ви отклонили от онова, към което всъщност сте се стремили. Не би ли следвало понякога чисто и просто да бъдете малко по-малко трезви и отговорни в добрия граждански смисъл на думата? И навярно би трябвало да не си задаваме толкова често въпроса: „Това доходоносно ли е, или не?“ А вместо това – да позволим на нашата фантазия да се развихри, за да развием идеите си, да се вдъхновим от външните и вътрешните видения, да се гмурнем още по-надълбоко в богатия резервоар на нашия духовен свят, наситен с образи, и да намерим там вътрешното просветление, което да пренесем във външния свят, за да си поживеем и там в разкош.

Швейцарецът Юли Прагер наблюдавал как чайките си клъвват оттук-оттам по някоя и друга трошичка и това му допаднало. Дали чайките са му подарили „вкусната“ идея, или самият той си я е взел от тях? Във всеки случай създал световния концерн „Мьовенпик“* от едното нищо и от тази гледка.

Историите зад историите за даден успех в повечето случаи са изтъкани от откровения, смелост, израстване и вътрешно просветление. Те ни разказват за хора, които въпреки масивния отпор, са останали верни на онова, което са определяли като мисия или са чувствали като копнеж, като призвание и призив в душата си, и същите те са имали куража (или лекомислието) да извървят собствения си път въпреки множеството нападки и съвети от страна на вечно колебаещите се. А после и те заживявали в разкош и благосъстояние. Следвали своето вътрешно просветление, своята мечта и вярвали в нея и в себе си, след което идвал успехът, който донасял със себе си и богатството.

Езикът го формулира доста прецизно и ясно: „Богатството е вътре в теб – носиш го в себе си.“ И в повечето случаи „само“ малко на брой нематериални аспекти разделят средностатистическите Иванчо и Марийка от успеха. Промяната често сякаш от само себе си сподиря истински добрата идея. Не бива да се насилваме или да се пришпорваме заради успеха – бихме могли да го раздаваме по-лежерно. Вместо чрез мъчително служене да си „заслужим“ парите, бихме могли чисто и просто да ги „спечелим“ с радост – също като италианците и французите (италиански: „guadagnare denaro“, френски: „gagner de l`argent“). Цялата тегоба, свързана с печеленето на пари, може да бъде превърната в лекота, ако си изясните, че по правило лично вие сте си изфабрикували правилата и ограниченията.

Какво бихте сторили, ако внезапно се сдобиете с един милион марки? Този прочут въпрос бил зададен веднъж и на банкера Херман Йозеф Абс и той отвърнал спонтанно: „Ами че тогава щеше да ми се наложи доста да се ограничавам.“ Всичко е относително и това, разбира се, засяга и парите. Решаваща е не абсолютната парична сума, а нашето вътрешно отношение към нея. Онзи, който има високи претенции и умерени доходи, ще се чувства нещастен. Този, който има умерени претенции и по-високи доходи, ще бъде доволен. Твърде възможно е обаче номер 1 да печели повече от номер 2 и номер 2 въпреки това да е по-доволният. До голяма степен лично ние преценяваме доколко сме доволни и като вземем предвид и онези, с които се сравняваме.

Като дете се преместих заедно със сестра си от голям град в Северна Германия – в едно баварско село. Получавахме доста пари, за разлика от селските деца. Това обаче не ни правеше щастливи, напротив – направо си умирахме от яд, защото нашите двама по-малки природени брат и сестра от новия брак на майка ни получаваха повече от нас двамата, които бяхме по-големите. Вместо да се сравняваме със селските деца и да се чувстваме прекрасно и привилегировани, предпочитахме да поглеждаме в паницата на по-малките си брат и сестра и подсъзнателно да изпитваме окаяното, завистливо чувство за онеправданост. Вероятно така правят твърде много хора. Това песимистично поведение обаче може да се преобрази в жизнеутвърждаващо, и между другото, в тази книга става дума именно за това.

И така, на тази планета се намират безкрайно много места с безкрайно много различни стандарти. Онзи, който в Цюрих е беден с наличните си авоари, може все още да минава за богат в Бали. Който е успял да събере 5000 евро, е в състояние да си устрои доста добър живот на много места по света, но навярно не и тъкмо там, където е израснал. Дори и някоя малка пенсия може да е значително постъпление за някои места по света.

Само от нашата гъвкавост и нагласа зависи колко богати желаем да се чувстваме. С една дума, сметките показват, че противно на мнението на болшинството хора, е много по-лесно да си устроим по-богат живот на някое друго място. Но не бива да забравяме, че пренасяме и себе си – заедно с всичките си проблеми. Ето как бедняшкото ни самосъзнание винаги пътува заедно с нас и обяснява множеството провалени опити за емиграция. Вътрешните проблеми много рядко се решават чрез външната смяна на мястото, но затова пък – доста често чрез вътрешна промяна и съответното мислене по нов начин.

Същото важи и за инвестициите. Съществуват безброй възможности, които безотказно да събудят безброй различни жизнерадостни чувства. Най-приятната парична инвестиция за душата със сигурност е направена за неща, които доставят радост на хората – и защо ли да не си го позволяваме от време на време? Каквото и да инвестирате за възвисяването на собствената си душа, както и за душата на другите, то е абсолютно неподвластно на кризите и гарантирано е вложено по най-добрия начин, дори и отвъд смъртта. Тъй че, почивките и плановете за духовно израстване, включително и за собственото семейство, са идеалното капиталовложение. Безспорно най-доброто осигуряване за старост е да успееш да достигнеш до старостта все още като щастлив човек или евентуално отново да се превърнеш в такъв. Защото от това зависи преди всичко как ще прекараш пенсионерските си години. Ако върху нечия надгробна плоча можехме да прочетем: „Тя беше жива, когато умря“, тогава би бил постигнат оптимумът.

Разбира се, парите би следвало да са достатъчни и като количество, но не е речено да си богат... но затова пък е важно да имаш работа, която да ти доставя радост и да те удовлетворява. И тъкмо това най-вече ще обезпечи съответната отплата и ще бъде последвано от успеха. Който работи с радост, парите му могат да са по-малко и да му доставят повече радостни моменти. Човек е възможно да загуби материалните си дарове във всеки един момент, но не и дарованието на собствената си душа да се справи с живота и с неговите задачи.

Богатството и бедността са относителни

Един мой уважаван духовен учител е член на католически орден. Той не притежава нищо, тоест, няма никакви пари, като изключим незначителните джобни за ежедневните си дребни нужди. През повечето време има вид на изключително щастлив човек и води съзерцателен живот. В сравнение със средностатистическия потребител и неговите проблеми, свързани с работата, наема и изхранването, той си спестява доста неприятности, въпреки че нищо не спестява, което навярно още повече подсилва щастието му. Той печели добри пари, които направо раздава, не плаща данъци, нито пък знае какво е това насрещни проверки и, естествено, не се страхува от тях.

Разбира се, никога не му се налага да прилага разни трикове или, пепел ни на устата, да мами, що се касае до финансовите въпроси. Подновява своето винаги едно и също расо, без ни най-малко да се вълнува от модните и дизайнерски проблеми. Без грижи за коса и прическа, той бръсне главата си веднъж седмично от темето до върха на брадичката. По този начин беше модерен цели десетилетия по-рано, а в последните години беше напълно в крак с модата, която обаче ще премине край него, без да остави следи върху собствения му стил.

Сигурен съм, че парите по никакъв начин не го обсебват, самият той ги притежава за кратко, но бързо се освобождава от тях. Струва ми се, че е щастлив. Парите не могат да му навредят, той не ги иска и не се нуждае от тях, но и не ги отбягва, а само ги отклонява от себе си и ги пренасочва към онези, които се нуждаят от тях в по-голяма степен, а в определени случаи – и към вечно гостоприемните каси на Великата Майка – Църквата, която съвсем очевидно от самото начало е свързана с темата за парите, което, изглежда, по никакъв начин не го засяга.

Един мой много добър приятел е доста състоятелен и притежава множество недвижими имоти. Самият той обитава най-хубавите от тях. Но в никакъв случай не е обсебен от парите, а ги притежава и умее да ги раздава с лека ръка, когато, да речем, подкрепя екологични, художествени или духовни проекти, или пък финансира научни открития, при което напълно осъзнава своята съпътстваща отговорност. Сблъсквал се е с паричните проблеми по-рано, по времето, когато е основавал своята строителна фирма, и ги е разрешавал според универсалните закони, за които става дума и тук, като в същото време е успял да израсне и духовно. Днес той разиграва парите си по свое усмотрение, но достатъчно отговорно и строи единствено проектите, които захранват неговата душа и душите на неговите ближни. За да играе с удоволствие тази парична игра, се нуждае от игрални пари, а той разполага с тях. В същото време се числи към малцината люде, които плащат данъците си без да мрънкат и дори без да им мигне окото. Понеже притежава парите си, затова и не им позволява да упражняват властта си над него или над живота му, и не се премества да живее в райони, където, да речем, би трябвало да плаща по-малко данъци, а си избира единствено онези места по земята, на които желае да се наслаждава, без да ги преценява от финансова гледна точка.

Надявам се и вярвам, че е щастлив; във всеки случай, той не е зависим от парите, защото ги притежава в достатъчно количество, без да е обсебен от тях.

Сдобил се е с тези пари – подобно на не малко на брой състоятелни хора, защото е осъществил мечтите си на живо, а не е пропилял живота си в мечтания. Съобразявал се е в по-голяма степен със съдържателните си копнежи и вътрешното си просветление, отколкото с финансовия успех. Получил е подкрепата от своето добро самочувствие, което му е спестило всевъзможните съмнения в собствената творческа дейност. Тъй като значението на парите не е било предопределящо за него, то успехът го е споходил по-скоро като последица и съпътстващо явление на последователните му и смели действия. Той има още една обща тайна на своя „успех“ заедно с „бедния“ монах от срещуположния полюс: великата и нескончаема благодарност към сътворението. В това отношение, всъщност, и двамата са богати – при тях парите играят по-скоро второстепенна роля, на първо място стои духовното търсене на Единението с Бога.

Главоблъсканица за начинаещи

Един учител поставил върху масата пред своите ученици голяма ваза и я напълнил до горе с топки за тенис. После попитал учениците си:

– Вазата пълна ли е?

Щом му отвърнали утвърдително, защото не били притеснени от никакви предварителни условности, учителят изтръскал цяла камара стъклени топчета между тенис-топките и когато междинните пространства и вазата били запълнени чак до самото ѝ ръбче, попитал отново:

– А сега вазата дали е пълна?

Учениците станали по-предпазливи и колебливо дали утвърдителен отговор.

Тогава учителят донесъл кофа, пълна с пясък, и на тънка струйка внимателно го изсипал във вазата, чак докато кофата не се изпразнила, а вазата не се напълнила с пясък до самото си ръбче.

– А сега вазата дали е пълна? – попитал учителят, а учениците се позамислили, защото усетили, че са се изложили заради мисловната си мудност, но нямало как – отговорили положително на въпроса му.

Тогава учителят извадил чаша и бутилка с вино от куфарчето си и излял още четвъртинка от него във вазата.

Тогава се обърнал към учениците, които били потресени заради умствената си леност:

– Топките за тенис са големите неща в живота – като партньорството и децата, семейството, професията/призванието и щастието. Стъклените топчета са малките радости и хобитата.

Пясъкът обаче – това са ежедневните задължения, ежедневните дреболии, пясъкът във водовъртежа на живота. Така че внимавайте купата на вашия живот да не се запълни с пясък, преди да сте я напълнили със стъклените топчета, а за тенис-топките изобщо да не ви остане място. Внимавайте също така, да не би там да попаднат твърде рано и твърде много стъклени топчета, защото и те отнемат пространството за тенис-топките и за великите неща в живота.

– А какво символизира виното? – пожелал да разбере един ученик.

– То ни показва, че в живота ни винаги има място и за една четвъртинка вино!

Из „12-те човешки архетипа”

Както има връзка между навиците, свързани с изпразването на червата от една страна и парите от друга, и според изпразването на червата съдим за начина, по който боравим с парите, така можем да направим паралел между парите и архетипните ни образи. Архетипната система на херметичната философия*, с която си служат доста дисциплини – като се започне от алхимията, мине се през таро и се стигне до астрологията, и която и аз използвам като основа, чрез която да тълкувам диагнозите на своите болни, подпомага, разбира се, и изводите, които можем да направим относно боравенето ни с парите. Почти всеки знае кой е зодиакалният му знак и може да открие доколко същият му е повлиял в общуването му с материята. Смяната на мъжките с женски знаци си личи и от граматична гледна точка.

Марс – Овен: Ловецът, или „Парите са плячка“

За ловеца и воина печеленето на пари е обвеяно с очарованието на плячката и нейното придобиване, затова то често му доставя по-голямо удоволствие от самото притежаване и кътане на придобитото. С удоволствие използва парите и имотите си, за да утвърди себе си и своите интереси. Печеленето на пари го дарява с възможността да запази своята самостоятелност, да изгради живота си според личната си воля и да не играе подчинена роля в някой „чужд ловен участък“. В проблемните случаи това може да го доведе до егоистичен, агресивен и материален начин на живот. Наред със своята самостоятелност, този човек се нуждае от баланса, който черпи от общуването си с хората.

Поука: Да се научи да дели (плячката си) и да уважава границите между себе си и своите ближни.

Венера – Телец: Хамстерката

Тя държи изключително много на сигурността и очертава границите на своето жизнено пространство. Материалните притежания за нея са израз на самооценката ѝ и я даряват с чувството, че е открила своето място в живота. И докато събира и къта, тя се подсигурява във всички посоки и се опитва да предотврати на всяка цена евентуалните загуби. Здраво стиска юздите и не допуска никакво разпиляване. Загубата на пари лесно ѝ докарва екзистенциални страхове. В идеалния случай използва парите си, за да се наслаждава на живота в цялото му разнообразие.

Поука: Да се научи „да му отпуска края“, да проумее и да приеме, че абсолютната сигурност не е възможна.

Меркурий – Близнаци: Спекулантът – или „Парите са игра“

Той възприема боравенето с парите като абстрактна игра. В нея роденият борсов спекулант плува в свои води и с удоволствие размества милиардите си навсякъде из световната икономика. На сетивното съприкосновение с парите и тяхната стойност не отдава почти никакво значение. Това че в наши дни парите са лишени от всякакъв вкус и мирис, напълно устройват този архетип. Пътят ни е тръгнал от лъскавия златен талер, минал е през банкнотите и вече ни е отвел при чековата книжка и нейния недосегаем код, както и до бездушните цифри върху нашия компютър. Компютърът с гръм и трясък е оповестил нашата виртуална епоха. Ето по този начин са се появили онези виртуални пари, които отварят всички врати и вратички пред спекулативните сделки – царството, където знакът, подвластен на Меркурий, поради своята природа се чувства добре и у дома си. Разполага ли с пари, той ще пусне в оборот техния излишък, ако ли пък не – пак така чаровно ще успее да свърже двата края. И понеже е ампутиран от сетивния аспект на материята, той честичко не е в състояние да борави смислено с парите. Но затова пък притежава качеството да гледа на материалните ценности като на естествени временни дарове от страна на живота и да си служи с тях тъкмо в това им качество.

Поука: Да се научи да изпълва формата със съдържание и да придава значение на абстрактната игра.

Луна – Рак: Обгрижваният

Поради своята природа към него се числят всички деца, които изпитват нужда да се грижиш за тях чак докато не станат самостоятелни личности. Към този тип по-рано спадали и съпругите, и майките, които ползвали финансовата подкрепа на своите мъже, но в замяна на това въртяли „успешното дребно семейно предприятие“. Ако жената-рак извън изброените дотук спадат към този архетип, тогава тя почти винаги разчита на обгрижване отвън; пари имат другите – те просто трябва да ѝ дадат част от тях. Във фантазиите си доста често се излежава в царството на лапачите и гуляйджиите. Отначало родителите я хрантутят и дундуркат, докато не завърши училище, после я поема Алма-матер, а накрая – бащицата държава. Така че от отговорното и самостоятелно отношение спрямо парите често няма и следа. Измъчва я несигурност, която повлича след себе си разнообразни материални зависимости, понеже изпитва силна нужда от закрила и уют. В идеалния случай самата тя се грижи за хора, които са изпаднали в нужда. Модерните компютърни времена обаче, лишени от социалната задружност, не я подпомагат в това отношение; те са чужди на нейната природа, защото са твърде безсърдечни.

Поука: Да поема лична отговорност в грижите за себе си и другите.

Рюдигер Далке
Формат: 60/90/16
Обем: 176 с.
Цена: 12 лв.
Превод от немски: Ива Иванова