Кога от влюбена двойка се превръщаме в жена „с главоболие“ и „виновен за всичко“ мъж? Защо все повече хора се чувстват самотни и все повече брачни обети приключват с развод? Способни ли сме да съхраним връзката си и някой ден да бъдем онези баба и дядо, които продължават да се държат за ръце?

Когато преживяваме раздяла сме наранени, въпреки това, често не правим нищо, за да я предотвратим. Забързани в ежедневието си, между self-итата, кариерата, хобито, фитнеса, кантара, често приемаме отношенията си с другия за даденост. За неуспеха на една връзка може да има много причини – еднообразното ежедневие, несходството в характерите, ревността, смяната на ролите на мъжа и жената, приемането на любовта като игра, съревнованието между партньорите и т. н. Общото обаче е едно – отговорността за случването им е в нас и ако сме достатъчно отговорни и осъзнати, можем да ги предотвратим.

Защо се провалят връзките? – Защото често сме недостатъчно осъзнати.

Забелязали ли сте, че част от връзките ви приключват по сходен начин? Например, всеки път ви зарязват защото мрънкате, защото изневерявате, или пък вие зарязвате, защото поредният партньор ви разочарова.... и така, докато стигнем до „всички мъже са еднакви“. Промяната в самите нас неизбежно води до промени в живота ни. За да имаме щастливи отношения, понякога е необходимо да се развием, да израснем личностно, да станем по-осъзнати. Да започнем да си даваме сметка за собственото си поведение и ответните на него реакции. Ангажирани със собствените си мисли и потребности, често дори не чуваме какво ни говори човекът до нас. Осъзнатостта е отваряне към света, свързана е с възприятието, че сме част от вселената, а не неин център, че има други хора и щастието е възможно единствено в свързаност с тях. Осъзнаването на проявите на собственото ни его, е стъпка към освобождаването от него, стъпка към повече разбиране и толерантност в отношенията с човека до нас.

Защо се провалят връзките? – Защото сме различни и комуникираме трудно.

Факт е, че мъжкият и женският мозък са устроени различно. Докато в мъжкия мозък развити са центровете за секс, футбол и бира, при жените приоритети са обвързване, шоколад и шопинг. Особеностите на двата пола неизбежно се проявяват в комуникацията. Когато една жена има проблем, тя изпитва необходимост да говори за случилото се и търси изслушване. В мъжкия мозък разговорът за проблем, обаче, е разговор за решение. Затова, чувайки за проблем, мъжът вместо изслушване предлага съвет, който не добре поднесен, може да бъде възприет като критика. Нищо чудно, че ситуацията приключва с нацупеното „Ти не ме разбираш“. Различията между мъжете и жените са изпитание за способността ни да комуникираме пълноценно с партньора си. Независимо от тях обаче, от нас зависи дали ще предпочетем да мрънкаме на някоя приятелка по телефона, или ще потърсим начин да се запознаем по-добре с особеностите на другия. От нас зависи и да проявим емпатия в разговорите си, да се поставим на мястото на другия, да се опитаме да видим света през неговите очи и истински да го разберем.

Защо се провалят връзките? – Защото имаме очаквания.

В началото на връзката си сме склонни да приписваме на партньора какви ли не „розови“ качества. Нашият принц вероятно е красив, добър, умен, галантен..... и още 50 епитета. Но истината е, че ние хората не сме черно-бели, никой не е само добър или само лош. Различните ситуации провокират различни поведения и отключват различни личностни особености. Водени от нереалистични очаквания, сме неспособни да приемем другия такъв, какъвто е и рано или късно се разочароваме от него. Очакванията могат да бъдат както към качествата, така и към поведението на другия, и са основна причина за натрупващото се във връзката разочарование, което нерядко прераства в гняв. Така в един момент, разочаровани, че галантният принц е забравил рождения ни ден, сме склонни лесно да го обявим за онова зелено земноводно, а може би, и да го сменим с нов.

Ще продължаваме да се лутаме между принцове и жаби, докато не осъзнаем, че причините за провала на връзките ни са в самите нас. Независимо от пола, за да бъдем щастливи, е необходимо първо да осъзнаем и приемем личната си отговорност за това, което се случва с живота и връзката ни. Най-хубавото е, че ключът за щастливи отношения също е в самите нас. Затова нека бъдем по-осъзнати, по-отговорни, по-неочакващи и по-разбиращи. И не на последно място, нека бъдем по-благодарни за възможността да сме с човека до нас!

Автор: Невена Миланова