Веганство vs. Вегетарианство - част 2

В печатните материали, които пропагандират веганския начин на живот, много се говори за това, как веганите опазват околната среда, спестявайки вода и енергия и охранявайки животните, а дори понякога и растенията, за предимствата от здравословна гледна точка и моралните въпроси, свързани с малтретирането и избиването на животни.

Малко обаче се говори за предпазните мерки, които се налага да се вземат при преминаването към веганството. Многократно са ни обяснявали, че растенията съдържат всички необходими за развитието и живота на човек вещества, и че нерастителната храна с нищо не е по-добра от растителната. Тук обаче има някои изключения. Като витамин D например. Но него можем да си набавим и докато се печем на плажа, това не е проблем. Някои имат проблеми с фолиевата киселина и желязото, но те също се получават в напълно достатъчни количества от ядките и зелените растения. За белтъчините отдавна мисля е ясно, че е почти невъзможно да са недостатъчни.

Има обаче и по-сериозни неща. Като въпросът за витамин B12. Той се произвежда от бактерии, и нито растенията, нито животните не могат да го синтезират. При това обаче той се съдържа в месните и млечните продукти, но негово съдържание не е доказано в нито едно растение. Има твърдения, че е открит в някои видове водорасли, алое, ядки и други, но нито едно не е доказано като сигурен източник на B12. А този витамин е доста по-различен от останалите. Той е необходим на организма в изключително малки количества, но недостигът му може да доведе до много сериозни последствия. Той отговаря за усвояването на белтъчините и някои други процеси в организма, като недостигът се изразява в нарушено храносмилане, понякога сух език, диария, дори анемия и депресионни състояния. Тези симптоми са обратими и изчезват при възстановяване на необходимото ниво на витамина. Интересен е фактът, че в някои вътрешни органи се складира запас от витамин B12 за няколко години напред, така че дълго след промяна в диетата човек може да не установи липсата му. Тези запаси се изтощават по-бързо при повишена консумация на алкохол и кафе, при пушачи, при силни физически натоварвания и при приемане на естроген-съдържащи препарати. При веганите има и друг важен аспект, който трябва да се има предвид при грижата за здравето: кръвните тестове не са сигурен показател за наличието на витамин B12 в организма, тъй като има вещества, имитиращи действието му, които обаче не могат изцяло да го заменят, а и откриването му в кръвта много зависи от часа на последното хранене, индивидуалния метаболизъм и други фактори. Витамин B12 се усвоява в пъти по-бавно от останалите витамини, като предозирането му може да доведе до повишена нервна активност, но обикновено няма сериозни последствия, а излишните количества се изхвърлят от организма или се усвояват като резервни. След всички плашещи факти, изброени дотук, ето и източниците: за съжаление, както беше споменато по-горе, той не се съдържа в никое растение, но много от таблетките комбинирани витамини обикновено включват и B12. Важно: при вегетарианците проблеми обикновено няма, понеже B12 се съдържа в напълно достатъчно количество в яйцата и млечните продукти. При хора, консумиращи месни продукти, също може да се наблюдава недостиг на B12, при усилена физическа активност и различни здравословни нарушения. Друг източник на B12 могат да бъдат храни, съдържащи бактерии, като хлебната и бирената мая, но те не трябва да се подлагат на термична обработка, защото стават вредни, а и нагряването разрушава B12. Това означава, че хлябът не може да снабди организма с витамин B12, но маята, добавена в чист вид към ястия и салати може. Вкусът й може да се стори на някои неприятен, но необходимото количество е само приблизително 1 кафена лъжичка и тя винаги може да се смеси със сосове, веганска майонеза, соеви продукти, маргарин и др., и става почти незабележима.

Четвърто, за производителите на храни и аксесоари.

На кого все пак е изгодно да има повече вегани? Първо, на някои организации, които наистина целят да защитават животните и да опазват околната среда. Второ, на някои фирми, които осъзнават, че веганската храна, аксесоари, дрехи и козметика, са една сравнително тясна пазарна ниша с ограничено търсене, където обаче предлагането далеч не е пределно голямо, а и цените позволяват доста голямо разтягане и съответно, печалба, под лозунга на доброто, етиката и здравето. Освен това има и такива хора като мен, които просто смятат, че това е правилния път, и искат да го покажат на другите, без това задължително да означава убеждаване и агитиране. Макар че тези методи също се прилагат:).

Пето, какво е да бъдеш веган в България.

В България е малко по-сложно, отколкото в западноевропейските страни. Тук например няма соев сладолед, остава ти да търсиш фрапета и плодови сладоледи без мляко, които са по 1-2 вида от всяка фирма, като трябва да прочетеш внимателно ингредиентите, да не би да са им сложили желатин /той не е подходящ даже за вегетарианци/. Соевите продукти по магазините са няколко вида. 1. Местно производство, на добри цени и доста вкусни НО с неизвестен произход на съставките, т.е. има голяма вероятност да са от ГМО. А последните вече официално са признати за опасни за здравето. Всеки сам решава дали да поеме риска. 2. Вносни, обикновено няколко пъти по-скъпи, често доказано без ГМО, в повечето случаи на общо взето допустими цени, особено ако става дума за неща, които така или иначе не ядем често или за особени случаи. 3. Вносни, доста скъпи, които като цяло няма смисъл да се купуват, просто цените са прекалено високи и винаги има алтернатива. За случаите, когато все пак ви е ужасно любопитно на какво приличат соеви кренвирши в доматен сос от Англия и тъкмо сте получили заплата. Качеството обикновено е на ниво, но проверявайте срока на годност – има вероятност да чакат по рафтовете от доста дълго време. Иначе по магазините се намират доста “вегански” продукти, но се налага винаги внимателно инспектиране на опаковките, защото в оцветителя (!) на чипса може да има лактоза, а в бонбоните на Харибо винаги слагат желатин. Също така не е сигурно, че ако веднъж сте си купили шоколад без мляко на една фирма, до следващия път той няма да е променен и вече да съдържа някакъв млечен продукт, било то краве масло или суроватка. Това се случва, производителите променят рецептите без да променят съществено опаковката, добре че в повечето случаи все пак отразяват промяната в списъка със съставки. Разбира се, както споменах, разнообразието не е голямо, вафлите и бонбоните без всякакви съставки от животински произход са само по 3-4 вида, шоколад се намира, и то в доста разновидности, но не навсякъде, половината чипсове и гризки също са подходящи. Интересно е, че майонезата, която традиционно се прави от яйца и олио, вече до 70% от случаите е веганска, четете опаковките. Вече в състава фигурират неща като “растителен белтък” и подобни, подплатени разбира се със стабилизатори, но все пак – в колко храни вече няма изкуствени добавки. Като алтернатива има и соева майонеза на родната марка “Квирест”, а също така и още няколко местни дребни производители, които са насочили усилията си в тази посока. Като цяло извода е – научете се да си готвите сами, така разнообразието е по-голямо и можете да направите това, което ви харесва най-много.

Аз лично от доста време пазарувам почти изключително в супермаркети, където мога да разгледам всичко отблизо и да проверя ингредиентите, а и асортимента е по-голям, съответно и вероятността да намеря нещо подходящо за моето меню. При разглеждането на опаковките също трябва да се имат предвид някои факти. Съставките, обозначени с буквата Е и номер /Е-добавките/ не винаги са точно синтетични. Понякога това са конкретни химични съставки, много от които с животински произход. За тях е полезно да се търси допълнителна информация и да се знае какво точно означават най-разпространените от тях. Подробно описание има на сайта на Wikipedia, (link: http://en.wikipedia.org/wiki/E_number), откъдето можете да си съставите списък с “опасните” Е-добавки, които трябва да се избягват, и да проверявате съдържанието на продуктите, когато това е нужно. В един магазин това може да изглежда малко смешно и нелепо, но, честно казано, поне веднъж си спомням, че съм вадила списъка и съм проверявала, и никой нищо не ми каза, така че, какво от това.

Хапването навън също крие някои подводни камъни, като например вероятността в менюто да не пише, че върху задушените ви зеленчуци ще сложат и парче масло – краве масло! Сигурния ход е пържени картофи без сирене /изрично/ и зелева салата, но те бързо омръзват, веганска пица много трудно може да си изпросите но не е невъзможно, с малко усилие. Някои ресторанти предлагат специализирани вегетариански блюда, които често се оказват подходящи и за вегани, но преди да си поръчате нещо, прочетете все пак много внимателно съставките, в повечето менюта ги пише.

Ех, понякога има кой да се сети и за такива капризни хора с особени изисквания към храната като нас, веганите. А ако ви дразни миризмата на цаца от съседната маса, стойте си вкъщи:).

Веганство vs. Вегетарианство – част 1