Кристина Ценова е млада и талантлива художничка, чиято рисунка спечели конкурс за най-добра илюстрация към филма „Игрите на глада“. Името на победителя бе лично съобщено от звездата в поредицата Дженифър Лорънс.

Кристина е само на 20 години, но вече има 2 изложби зад гърба си като млад творец. Родена е в Плевен, а сега живее в Глазгоу, Шотландия. Студентка е по 3D Компютърна анимация в Glasgow Caledonian University.

За себе си разказва, че се занимава с рисуване от малка, но има и много интереси извън традиционното и дигиталното изкуство като литература, фотография, анимация, кино, режисура, японска и корейска култура.

Какво разказа Кристина Ценова специално за читателките на Az-jenata.bg вижте в следващите редове!

Ще ни разкажете ли повече за конкурса, свързан с илюстрация, вдъхновена от поредицата „Игрите на глада“?

Конкурсът беше част от интернационално събитие, посветено на феновете на „Игрите на глада“. Включва много категории – най-добра рисунка, костюм, дреха, грим, клип и други, вдъхновени от поредицата. За всяка категория се гласува от самите фенове и се излъчиха финалисти, от които да се избере победител.

Как решихте да участвате в конкурса?

Рисунката, която спечели първо място на конкурса

Интересното тук е, че аз никога не съм решавала да участвам в конкурса, даже доста дълго време не знаех, че рисунката ми е там. Разбрах го чак когато получих имейл, че съм сред финалистите. Очевидно някой е регистрирал рисунката ми от мое име и ми се иска да знам кой е, за да му благодаря.

Какво беше усещането, когато Дженифър Лорънс се възхити от вашата рисунка и произнесе името ви като победител?

Усещането, че съм оценена от такава талантлива актриса, която е вдъхновение за много хора, е невероятно! Усещането, че толкова много фенове сами са избрали рисунката ми между всички останали прекрасни картини – още по-хубаво!

Успяхте ли да се срещнете с някой от актьорите?

За съжаление не успях да присъствам на събитието. Получих покана, но нямаше как да уредя да пътувам до Лос Анджелис за толкова кратко време.

Каква беше наградата от конкурса?

Материални награди нямаше, но достатъчна награда за мен беше признанието.

Какво ви вдъхновява, когато рисувате?

Моето вдъхновение идва от прекрасните неща, създадени от някой друг – от истории, картини, музика, природа и най-вече от специалните хора около мен – тези, които ме подкрепят и тези, които сама намирам. Имам много любими художници, писатели, актьори, режисьори и фотографи, които постоянно ме вдъхновяват със своите невероятни произведения.

Живеете в Глазгоу. Липсва ли ви България?

България винаги ще ми липсва. Тя е моят дом, защото там са най-скъпите за мен хора. Някак нямам чувството, че живея в Глазгоу – само уча тук.

За какво мечтаете?

Мечтите ми не са свързани с професионално развитие, а с това да задържа около мен хората, които обичам и да имам възможността винаги да се грижа за тях, както те са се грижели за мен. Мечтата ми е да съм щастлива и да правя и тях щастливи. Ако за да постигна това трябва да успея в това, с което се занимавам, тогава със сигурност ще успея!

Рисуването ли е вашето призвание?

За мен никога не е било опция да не рисувам. Рисуването е част от моята същност, независимо дали съм добра в него, дали ще го използвам като източник на доходи, дали ще ми е просто хоби, дали ще бъде оценено или не.

Кога разбрахте, че искате да сте художник?

Да рисувам винаги е било част от мен и ме е определяло като личност, имало е влияние над всичко, което правя, над характера, който си изградих. Не искам да съм художник, искам да рисувам заради самото рисуване.

Какво усещате, когато рисувате?

Рисуването е толкова начин на изразяване, колкото е и вътрешен процес. За да рисуват някои хора, трябва да се чувстват спокойни, необременени. Докато други творят най-много и най-успешно, когато целият им свят е разклатен – за да възстановят баланса, да излеят това, което ги задушава. Открила съм, че мога да рисувам и в двете състояния – и в двата случая рисуването ми помага – да изляза от застоя или да се стабилизирам емоционално.

Какво бихте посъветвали млади хора като вас, които имат талант, но нямат смелост да гонят мечтите си?

Не се отказвайте. Дори това, което правите да не ви изглежда достатъчно добро – работете, за да го подобрите. Никога няма да сте „достатъчно добри“, винаги ще има някой, който е по-добър. Можем само да не спираме да развиваме уменията си и може би един ден... ние ще сме част от нивото, към което сега се стремим. И ще трябва да се стремим към още по-високото.

Има ли нещо, което никога не бихте нарисували и защо?

Обичам да рисувам красиви, нежни и емоционални неща. Независимо дали са весели или тъжни, рисунките ми никога няма да са вулгарни и нечовечни.

За вас любовта е...

Всичко, което си струва.

Бихте ли отправили пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Пожелавам ви да бъдете оценени, когато сте дали всичко от себе си. А ако не сте – не се отчайвайте, не спирайте да влагате от себе си, не правете нещата наполовина, дори да не получавате това, което заслужавате. Опитвайте се и давайте всичко от себе си заради самите себе си, защото така израствате като човек.

Фотоматериал: личен архив