Тангото е уникална сплав на традицията с фолклора, чувства и преживявания на много народи, имащо над век история.
То се появява в края на XIX век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, където са съжителствали разнонационални емигранти носещи в себе си културните традиции на страни от цял свят.
Щастието, както навсякъде не стигало за всички, и било заместено от танц, достъпен за всички.
В него са съчетани африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка, немският валс са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата.
Отначало тангото е бил танц само за мъже.. Било е противоборството, дуелът в чиято основа е жената. Казват, че по онова време жената е можела да избира между 10 – 15 мъже! По-късно тангото е станало танц на мъжа с жената. Но по много отношения, в тангото е останало противоборството, както и водещата роля на мъжа, а жената го следва.
В началото на XX век тангото с неговата музика влезли и в Европа. Това е бил златния век за тангото, периода на тангоманията.. Париж в началото на века се влюбва в тангото от пръв поглед. Възниква и нова дума – тангомания, която включва в себе си танца и всичко свързано с него – вечеринки с танго, танго напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). От Париж тангото тръгва по целия свят, в Лондон, Ню Йорк, Германия и Русия, макар и не безпрепятствено.
По това време Папа Пий X се изказва против новия танц, а австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа. Английската кралица отказва да танцува "това нещо". Но през 1914 г. двойка от учениците на аржентинеца Казимир Аин, изтанцували "това нещо" във Ватикана и Папата отменил забраната..

Чувствата
Тангото е страстен и чувствен танц, темпераментен и драматичен, но винаги е украсен с тъга. Движенията в тангото се пораждат от най-силните чувства и страсти.
За разлика от регулярно повтарящите се движения на валса, тангото включва паузи и изменение на ритъма – ускоряване, забавяне. Редуват се и забавени движения, които създават особена, експресивна атмосфера на танца.
При тангото се разделят мъжът и жената: те изпълняват различни стъпки, и тук е особено важен малкият жест. Не е чудно, че тангото е в основата на прекрасни филми и романи.
Тангото е в размер 2.4 с ритъм 30-32 такта в минута. Един забавен ход се редува с два по-бързи.
Най-известната мелодия на тангото – "La Cumprasita" е написана през 1917 г. от уругваеца Жерардо Родригес, днес има повече от 200 варианта.