Гергьовден

По народния календар 6 май е Гергьовден. Тогава се чества свети великомъченик Георги Победоносец.

На Гергьовден се коли агне, като курбан на светеца-покровител. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне, по-често бяло на цвят. На празника централно място заема и гергьовският хляб, омесен в ранна сутрин. Жените раздават хляба, започвайки от кумата, а децата замерват с трохи или бучки сирене младите булки, за да бъдат бъдещи щастливи майки. Споделената с роднини, приятели и съседи трапеза е център на празничния ден, в който се пеят и играят гергьовски хора, люлеят се на гергьовски люлки, вързани на зелено, разлистено дърво, и мерят децата на кантар.

Свети Георги е най-почитаният светец сред българите. На иконите е изобразен винаги на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя. В народните представи и вярвания св. Георги е и покровител на стадата.