Притча за окото

На всеки от нас се е случвало да се заблуди, по отношение на ситуация, приятел или когато е бил влюбен. Виждаме неща, които не съществуват, а ни се иска да ги има, да се случват по нашия начин. Очите лъжат! Лъжат сърцето, а често надделяват и над разума. Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости, цитати“ споделяме една поучителна притча на Халил Джубран.

Притча за окото

Един ден Окото казало:

– Виждам висока планина, забулена в синкава мараня. Не е ли красива?

Ухото се вслушало и като постояло заслушано така някое време, казало:

– Къде е тая планина? Не мога да я чуя!

Ръката проговорила:

– И аз се мъча да я стигна и докосна, ала напразно. Няма планина.

Обадил се и Носът:

– Планина няма. Ако имаше, щях да я подуша.

Тогава Окото се обърнало на другата страна, а те всички заговорили в един глас за призрачните заблуди на Окото. И всички се съгласили:

– Окото нещо не е в ред.