Кристофър Паолини извървява дълъг път от 2002 година, когато публикува сам дебютния си роман „Ерагон“. Едва осемнайсетгодишен Паолини първо продава книгата само в родния си град Парадайз Вали, Монтана. След това започва да обикаля училища и библиотеки в щата, преоблечен в средновековен костюм, за да чете и обяснява творбата. Така се стига до съдбоносна среща, която води до публикуването на втори тираж на книгата от „Рандъм Хаус“ през 2003 г.

Последвалите три продължения и едноименната екранизация на „Ерагон“ през 2006 г. носят световна слава на Кристофър Паолини. Той е включен и в световните рекорди на „Гинес“ като най-млад автор на бестселърова поредица.

Най-новата му книга „Вилицата, Вещицата и Драконът“ събира три разказа, които отново потапят читателя във фантастичния свят на дракони, джуджета и приключения. Любопитен факт е, че сестрата на Кристофър Анджела е съавтор на един от разказите.

В интервюта по повод излизането на „Вилицата, Вещицата и Драконът“ Паолини споделя, че това няма да е последната книга за Алагезия и дори работи по пети роман, с който да зарадва верните почитатели на драконовия ездач Ерагон.

За книгата

Скитник и прокълнато дете.
Магии и заклинания.
И разбира се, дракони.

Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи. Очаква го много работа: да построи огромно здание, в което да приюти драконите и своите приятели, да осигури прехраната им, да пази драконовите яйца. Да приобщи войнствените ургали и горделивите елфи. В този тежък момент от злободневните задачи го откъсва видение от Елдунари. Неочаквани гости му помагат да вземе важно решение, а една стара ургалска легенда му дава нова насока.

Тази книга съдържа три разказа, сред които и откъс от мемоарите на незабравимата вещица и гадателка Анджела... написани от сестрата на Кристофър – Анджела Паолини, вдъхновила образа на билкарката!

Добре дошли отново в света на Алагезия!

Интервю с Кристофър Паолини

Какво е чувството да се върнете в Алагезия след толкова години? Кога осъзнахте, че имате повече истории, които искате да разкажете?

Писането за Ерагон и Сапфира след толкова време беше като завръщане у дома след дълго пътешествие. Беше изключително удоволствие за мен отново да вляза в ума на героите от поредицата „Наследството“, както и да изследвам няколко нови персонажа. Винаги съм си представял, че ще се върна в Алагезия с роман, но през годините ми хрумваха безброй идеи за разкази. Често се чудех какво ли се случва с героите, какво ли би станало, ако... И в резултат на тези въпроси се роди „Вилицата, Вещицата и Драконът“. Писането на книгата беше едновременно носталгично и вълнуващо преживяване.

А защо избрахте книгата да се казва така? Романите ви са с кратки заглавия, а сборникът с разкази получава това дълго име.

Когато озаглавявах книгите си, търсех име, което да отразява същината на историята – основна тема, основен герой. Но в случая с "Вилицата, Вещицата и Драконът" беше много трудно да избера само една конкретна фраза, която да отразява всичко. Исках и книгата да се отличава от останалите романи. Ако ѝ бях дал заглавие от една дума, всички читатели щяха да очакват роман от 800 страници.

Освен това със заглавието до известна степен отдавам почит на първата книга за Нарния – „Лъвът, вещицата и дрешникът“.

Интересен факт от вашата писателска кариера е, че публикувате „Ерагон“ сам, когато сте едва на 17 години. Какво е чувството да живеете в този свят толкова години? Промени ли се по някакъв начин връзката ви с героите и начинът, по който оформяте сюжетите?

Трудно ми е да си представя живота си без тези книги. До голяма степен те са ме превърнали в човека, който съм днес. По отношение на връзката ми с героите бих казал, че днес имам доста по-задълбочен поглед върху тях. С възрастта идва опитът, а опитът ми дава различна перспектива. Преди десет години нямаше да мога да напиша историите, които са в тази книга. Мисля, че вече съм доста по-склонен да приема гледни точки, различни от моята. Вече обръщам много повече внимание на изграждането на света и следя много по-зорко за последователността на детайлите.

Възможностите за начинаещите писатели също са се променили откакто публикувахте първия си роман. Смятате ли, че кариерата ви щеше да се развие по различен начин, ако започвахте да пишете сега?

Най-голямата промяна в сравнение с моите първи години в литературния свят, е развитието на фен-фикшъна и електронните книги. Когато пишех „Ерагон“, нямаше таблети, електронни четци и т.н. Ако искаш сам да издадеш роман, трябваше да бъдеш много по-въвлечен в процеса, да положиш много повече усилия. Сега Интернет позволява общностите от фенове да се разрастват, да си комуникират повече, да са по-ангажирани. Дори от излизането на последната ми книга „Наследството“ досега има голяма промяна в начина, по който хората общуват помежду си в социалните мрежи.

В днешно време е много по-лесно за начинаещите автори да бъдат публикувани. Но, разбра се, това означава, че читателите имат на разположение повече произведения за четене и става трудно писателите да се „преборят“ за вниманието им. Така че най-доброто, което един писател може да направи, е да напише най-хубавата история, на която е способен.

Твоята сестра обикновено е и първият читател на книгите ти, а сега е и автор на една от главите във „Вилицата, Вещицата и Драконът“. Трудно ли беше да работите заедно?

Беше нещо ново и за двама ни. Винаги сме си сътрудничили, но това беше първият път, в който Анджела пише за Алагезия и е първият ѝ публикуван художествен текст.

Трябваше да се отпусна и да позволя на някой друг да работи в моя свят. А за нея предизвикателството беше да пише с гласа на герои, които не е създала тя. Така че и двамата научихме много, но Анджела свърши наистина великолепна работа. Тя е много добър писател, така че се надявам в бъдеще още нейни творби да достигнат до читателите.

А какво предстои за теб? Можем ли да се надяваме на нова книга за Алагезия?

С всичките си книги целя от една страна да зарадвам читателите, но в същото време да ги оставя искащи още. Мога да кажа, че със сигурност ще има още сборници с разкази. Планирал съм и още няколко романа за света на Ерагон. И мога да ви издам една тайна – първата част от „Вилицата, Вещицата и Драконът“ е всъщност първата глава от един роман, който обмислям. Работя по пета книга, която няма да е част от поредицата „Наследството“, но ще продължи някои от темите, които бяха представени в книгите. Всички въпроси, които останаха без отговор в „Наследството“ ще се превърнат в основа на петата книга!

На книжния пазар от 24 септември 2019 г. Обем: 216 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1931-4
Корична цена: 14,95 лв.