В доклад за международното списание Palaeontologia Electronica екип учени от Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет и Геологическия институт към БАН съобщават официално за третата находка от нептичи динозаври в България. Това са най-големите растителноядни динозаври и най-големите сухоземни животни съществували в историята на Земята. Фосилите са от района на Трън.

Екипът в състав гл. ас. д-р Латинка Христова (НПМ-БАН), Владимир Николов (докторант, НПМ-БАН), магистър Ралица Коньовска (НПМ-БАН), доц. д-р Марлена Янева (ГИ-БАН), магистър Иванина Сергеева (ГИ-БАН) и гл. ас. д-р Дочо Дочев (СУ) представя в публикацията си резултатите от изследването на два фосилизирани костни фрагмента, открити в къснокредните седименти край гр. Трън, част от Западно Средногорската тектонска зона. Теренните изследвания, в резултат на които беше открито находището на динозаври, станаха възможни благодарение на активното съдействие на проф. Николай Спасов от НПМ-БАН.

Единият фосил е открит от г-н Андрей Цонков, който е местен любител на вкаменелостите, и занесен за идентификация в СУ през 2012-а година, а другият е намерен през 2017-а година от Ралица Коньовска и Латинка Христова от НПМ-БАН. Възрастта на находките е около 84-82 милиона години. Това ги прави с около 15-17 милиона години по-стари от първите български фосили на орнитомимозавър (щраусоподобен динозавър) и хадрозавроид (динозавър с патешка човка), описани за науката през 2010-та година и открити във варовици между селата Драшан и Бресте, близо до Червен бряг.

Фосилите от Трън са твърде непълни и въз основа на видимите им белези учените определят само, че принадлежат на четирикрако гръбначно животно. За по-точно установяване на животното, от което са костите, учените използват палеохистологичен анализ – изследване на особеностите на костните тъкани на фосилите под микроскоп. Извършените наблюдения разкриват интересна комбинация от костно-тъканни характеристики. Дебелата костна стена, запълнените изцяло с фина гъбеста костна тъкан централни части, бързорастящите и богато кръвоснабдени тъкани, засегнати от интензивни процеси на ремоделиране позволяват, макар и предпазливо, фосилите да бъдат отнесени към групата на титанозавровите завроподи (дългошиести динозаври). Това са първите находки от тази група динозаври в България.

Още по темата

Представителите на групата на титанозаврите са средноголеми до гигантски динозаври, най-големите сухоземни животни живели някога. Били са широко разпространени през кредния период, но на територията на Европа техни останки в скали с къснокредна възраст се откриват изключително рядко. Това се дължи на липсата на подходящи условия за тяхното фосилизиране поради геоложки и палеоеколожки фактори, но някои палеонтолози са интерпретирали липсата като доказателство за локално изчезване. Описаните в настоящото изследване вкаменелости се добавят към други фосилни находки от различни части на Европа, които индикират, че титанозаврите са обитавали Европейския архипелаг през цялата късна креда.

Българските находки са интересни и по друга причина. За някои европейски титанозаври е доказано, че са били островни джуджета. Фосилите от Трънско също са с малки размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация. Докато течеше научната работа по костните фрагменти от титанозавър, през 2018-та и 2019-та край Трън бяха проведени успешни палеонтологични разкопки. Освен нови фосили от динозаври, те донесоха още и останки от костенурки и от праисторически роднини на съвременните крокодили. Събраният фосилен материал е обект на задълбочени и пространни изследвания, което дава основание на изследователите да очакват още нови открития.