В последните месеци светът се промени, а ние трябваше да проявим гъвкавост към тези промени и извънредното положение, в което сме поставени заради COVID-19. Но красотата и вдъхновението ще спасят света. И понеже вярваме силно в това, отново се срещаме с една невероятна дама – Гери Дончева, макар и онлайн.

Успешен модел, писател, тв водеща, журналист, а отскоро и пиар специалист, Гери е една от най-активните популярни личности в социалните мрежи през последните два месеца (и не само). Винаги интересна и имаща какво да разкаже за себе си, в следващите редове, споделя за живота по време на пандемия, промените, новите идеи за детски книжки и един по-различен рожден ден. А в рубриката ни „Тя, звездата“ може да видите и други предишни интервюта с Гери Дончева. 

Живот по време на карантина. Как бихте го описали? Как преминават дните ви, с какво се забавлявате у дома?

Животът по време на карантина бих описала като обогатяващ, предизвикващ, подтикващ към креативност, натискащ лимитите във всяко отношение, сплотяващ и спокоен. Моите дни по време на карантина са спокойни, а ритъмът ми на живот почти не се промени. Работя предимно от компютъра, творя нови приказки за деца, правя текстове и статии за болницата, на която съм пиар. За забавление открих много неща вкъщи: от триъгълно домино, през редене на пъзели, рисуване на картини и до традиционното гледане на филми. За мен този период е много приятен във физически и емоционален план и съчувствам на хората, които са изпитали депресия или друго неприятно чувство.

Как се грижите за красотата си, фигурата си, докато сте у дома? Как се храните?

Почти не се промени начинът ми на грижа към себе си, разликата е в по- интензивните процедури, които си правя с различни продукти вкъщи – маски за лице от тези, които са с напоен лист витамини, по-малко грим (по-рядко се гримирам), повече кремове за лице и тяло. Оказа се, че по-рядкото третиране на косата ми доведе до по-ефективен растеж и бляскавост на косата, много съм доволна от това, че косата и ноктите ми си „почиват“ от третиране.

Колкото до тялото ми, въпреки че тренировките ми в залата ми липсват, наваксвам с каране на велосипед по улиците на града, 10-15 км на ден, изкачвам стълби – това поддържа краката и дупето ми стегнати. Хранителният режим няма промяна.

Как отбелязахте рождения си ден и какво си пожелавате?

Рожденият ми ден отпразнувах вкъщи, карантински, със семейството ми, тихо, но красиво. С приятен обяд на открито, с приятна украса и разбира се торта. Пожелавам си здраве, професионален и личен триумф.

Каква е любовта по време на карантина? Как можем да използваме ситуацията, за да направим връзката си по-вълнуваща, а не да сме разединени с партньора си?

В забързаното ежедневие двама обичащи се могат да се разминават физически поради служебни и други ангажименти, а карантината даде възможност на много двойки да направят рекапитулация на отношенията си, реинжинеринг на връзката си и да се сплотят още повече от преди. Когато човек е поставен в домашен „арест“, както много хора нарекоха карантината, трябва да уважава пространството на партньора си, за да се избегнат поводи за скандали, редно е да се възползва от времето и да го оползотвори с креативност за сплотяване на отношенията.

Романтичността може да не е присъща на много хора, обаче с помощ от различни видеа и статии може да се получат вълнуващи резултати – неочаквано вкусен обяд на терасата, изискана хоум-мейд гурме вечеря, тези неща биха подействали приятно на всеки ум. Грижата един за друг действа свързващо и ни привързва на подсъзнателно ниво, защото човек подсъзнателно избира да отиде там, където се чувства желан и обгрижван.

Наскоро издадохте нова детска книга „Приказни истории – вентилатор“. Защо точно детски книги? Какво ви вдъхновява да започнете поредната нова книга? Имате ли нови идеи за още приказни истории и как изолацията се отразява на вдъхновението ви?

Пиша за деца, защото децата ме вдъхновяват, те са жива енергия, която ще продължи човешката раса и се чувствам страхотно, когато си общувам с тях. Родителите на баща ми бяха учители и то в годините, когато на тази професия се е гледало с огромен респект, от тях имам кръвно наследство в тази посока. Поредицата „Приказни истории“ продължава да нараства, по време на изолацията написах доста неща, остава да се създадат илюстрации към тях и са готови за издаване. Прекарвайки дните изцяло вкъщи, имах спокойствието да прочета и разгледам онлайн работите на много световни автори, да изгледам видеа, свързани с детската литература, на хора от цял свят, вдъхнових се още повече, че даже и да помечтая по детски!

„Приказни истории – вентилатор“ са приказки в рими. Животът невинаги върви в рими. В такива моменти вие как си връщате мелодията?

Така е, животът невинаги върви по ноти, обаче от нас зависи да си върнем дъгата в пълната ѝ пъстрота. Ако се случи нещо неприятно и не зависи от мен лично, в такива моменти се старая да се затрупам с колкото се може повече ангажименти, да съм заета с работа, това отвлича вниманието ми и не мисля за възникналия проблем. Този метод действа мигновено и безотказно.

Какво четете сега?

 Чета две книги – „100 срещи с мен“ с автор проф. Любомир Стойков и „A history of advertising“.

Няма правило какви книги да четем ние възрастните, а някои дори се връщаме към приказките. Какво един възрастен би могъл да намери като поука, вдъхновение за себе си във вашите приказни истории?

Поука има в почти всяка моя приказка, защото искам да накарам децата да мислят, а не само да се забавляват. Възрастните също биха могли да намерят много поуки за себе си между редовете на „Приказни истории“, например доброто винаги побеждава злото, защото доброто е господар на човешката душа, истината винаги излиза наяве и от лакомия смисъл няма. Това с лакомията е представено като буквална случка – едно мишле преяжда със сладолед и после много го боли коремчето, а един възрастен би могъл да се досети, че прекаляването с каквото и да е е вредна практика. Неотдавна прочетох наново „Малкият принц“ и се сещам как я възприемах като бях дете и колко много нови значения открих сега...

Един възрастен може да открие вдъхновение във всяка детска книга, защото тя сама по себе си го връща емоционално в детството. Когато завърших втората си магистратура („Предучилищна педагогика“ в СУ) много задълбах в детската психология и се оказа, че един от най-ярките спомени за детството на един възрастен човек е ароматът на топъл хляб и отварянето на детска книжка! Удивително, нали?

Как си представяте живота след извънредното положение?

Животът стана много различен и никога няма да се върне в темпа на нормалност, която ние познаваме. Ето, например много журналисти, с които се познавам и общуваме дълги години, ми казаха, че печатните медии, в които работят се превръщат в онлайн издания, толкова много промени ще има и в бизнес средата, в културния живот, вярвам, че всичко това е за добро.

Представям си един безопасен живот, в който истински трудещите се хора ще изпъкнат. До момента се е случвало да ставаме свидетели на мними успехи, постигнати от псевдоспециалисти и понякога беше трудно да различим кой-кой е. Сега това ще се промени. Истинските успехи са плод на дългогодишна работа и усилия, на добрина, тези неща сега ще бъдат водещи. Всички промени ще са за добро.

Липсват ли ви пътуванията и къде ви се иска да е следващото ви пътешествие?

Аз съм пътешественик по душа и по убеждения – вярвам, че човек израства именно чрез пътуванията. Липсва ми да пътувам – било то по работа или за лично удоволствие, следващото ми пътешествие ми се иска да е със семейството ми, без значение от дестинацията.

Какви, според вас, са позитивите от ситуацията, в която се намираме?

Беше хубаво да дадем живота си на пауза и да се огледаме. Да поемем въздух, да си дадем равносметка, да вземем дълго обмисляни решения. Бяха нанесени много щети в икономически план и това продължава, обаче има и много позитиви, които не можем да отречем. След Втората световна война се раждат много бебета, медийно наречени бейбибумърс. Вярвам, че и сега ще има подобен ефект, хората имаха време да бъдат физически един с друг и няма да е учудващо догодина да има ръст в световното население. Това е хубаво нещо.

Друг позитив е старанието на хората да са по-добри професионалисти. Преди кризата съм ставала свидетел на бизнеси, които си позволяват неприемливо поведение спрямо клиента, сега това го няма. Само най-добрите оцеляват и не биха си позволили лошо отношение към клиентите си. В световен мащаб сървисът (сферата на услугите) става по-изискан, по-човечен и по-професионален. Това е хубав момент в еволюцията на бизнеса, на хората, на човешките отношения и мисли.

Може ли да споделите любима ваша рецепта за нашата звездна кулинарна рубрика...

Любима семейна рецепта за сладолед, която правя от малка и всички обожават (рецептата вижте тук).

Любими редове от ваша книга...

Повечето приказки са като песен – редовете са неделима част от цялото, защото биха звучали странно и все пак ето краят на една от любимите ми приказки:

„Станаха приятели и с най-лошия омразник.

Звъняха си и в делник и на празник!

Всички се радваха с усмивка

На тази нова придобивка!“ (Приказката е „Телефон“ от книжката „Приказни истории – телефон“)

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg

Бъдете вдъхновение, имайте вдъхновение, създавайте вдъхновение! И бъдете здрави!

Снимки: личен архив Гери Дончева