Неочаквано Сандра получава покана от най-добрата си приятелка от училище с предложение да съберат старата банда – и то не къде да е, а в луксозна вила на слънчевия хърватски остров Лошин, изпъстрен с благоуханни цветя. Има и още един повод за вълнение – там тя ще види за пръв път от години голямата си ученическа любов.

Никой от приятелите не води успешния живот, който си е представял. Всеки крие тайни, от които се срамува. Но благодарение на времето им заедно, прекарано в изследване на едно изумително райско кътче, много тайни ще излязат наяве. А спиращата дъха красота на острова, дългите излети в гората и живописните разходки с лодка сякаш могат да разпалят огъня между Сандра и Нилс отново.

Заедно на слънчевия остров“ е очарователна история, наситена с приключения, изненади, морски бриз и слънчеви лъчи.

София Каспари обича да пътува и е живяла в Аржентина, Ирландия и Франция. В момента живее на село със съпруга си и двамата си малки синове.

Откъс

Единайсета глава

– Николай! Сандра! Даниела! Боже, та вие изобщо не сте се променили! – извика Нилс веднага щом излезе на терасата, придружен от Даниела и по едно и също време със Сандра.
Дани им бе казала, че ще пристигне днес, но не знаеше точно кога. Във всеки случай той не ѝ се обади, за да отиде да го посрещне. Навярно бе пътувал на стоп, а после пеша. На връщане от покупки Дани го забеляза на пътя и го качи в колата си. Застанаха пред масата, където вече ги чакаше Николай. Сандра проследи как Нилс остави на пода скъпа кожена пътна чанта, а после захвърли старата си раница. Съчетанието не я изненада – и преди обичаше такива неща.
– Исках да ви изненадам – заяви весело Нилс.
– И тогава господин К. пребледня – цитира Николай.
– Какво имаш предвид?
– Историята за господин К. от Брехт – напомни му Сандра. –
Господин К. среща стар познат, той му казва, че изобщо не се е променил, и господин К. пребледнява.
– Сериозно ли говориш?
– Бяхме ли в специалния клас по немски език, или не бяхме?
Сандра усети как Нилс я оглежда. Тайно се беше страхувала от този момент, от срещата с него. Боеше се да застанат лице в лице, защото тази среща щеше да я убеди окончателно в настъпилите промени. Във всеки случай веднага позна гласа му и разбра, че Нилс иска да стои в центъра на вниманието. Говореше твърде високо. Да го види отново – това беше най-трудното за нея, защото някога бяха много близки и дори си представяха как ще прекарат живота си заедно. Забеляза колко е остарял и си представи колко стара изглежда в очите му. Каква я виждаше той? Гледаха се мълчаливо. Нилс не изглежда зле, но е различен – беше първата ѝ мисъл. Вчера с Даниела бяха разговаряли за брака му – беше ѝ трудно да си го представи женен, на всичкото отгоре баща на момче и момиче, които щяха да пристигнат след седмица. Работеше, естествено, като журналист – това ѝ беше известно. Навремето бе видяла във вестници и списания снимки от сватбата му. Допреди няколко години срещаше името му в различни издания. Разкриваше скандали, награждаваха репортажите му. Името му беше известно.После го изгуби от поглед. Твърде много работа, семейство... или нещо подобно. Спря да се интересува какво прави бившият ѝ приятел. Трябваше да се държи като възрастен човек.Сандра въздъхна, Нилс се ухили и чарът му отново я завладя. Също както някога, в дванайсети клас, когато станаха двойка. Погледна бейзболната шапка, сложена на обратно, и си каза, че не е много подходящо за човек на неговата възраст. И тогава той пристъпи към нея и разтвори ръце.
– Сандра! Толкова е хубаво, че си тук! Липсваше ми! А аз липсвах ли ти? – Направи кратка пауза. – Трябваше да се сетя, че помниш всичко за господин К. Беше най-прилежната ученичка.
Странно, но от думите му я заболя. Николай цитира разказа на Брехт, не тя. Сандра отвори уста да възрази, но Нилс я прегърна сърдечно. Явно бе говорил, без да мисли. Прегръдката му се усети странно. Добре позната, но необичайна. Двамата се отделиха един от друг и се погледнаха, сякаш не знаеха какво да си кажат. Нилс седна срещу Даниела и се извъртя настрана, за да има място за дългите му крака. Сандра също седна, взе си хляб и плодове. Николай бе приключил със закуската. Ядеше колкото врабче и винаги бързо. Изпи чаша кола, но отказа сладкиш.Спомниха си времето след матурата, после се заслушаха в разказите на Нилс. Той говореше непрекъснато. Сандра каза нещо за своето училище и Нилс веднага я допълни с подходящ анекдот. Говореше добре, но малко прекаляваше. Защо е толкова шумен, защо са тези преувеличени жестове? – питаше се Сандра. И преди ли е бил такъв? Усещаше го по-чужд от другите.
Вечерта си легнаха късно. Когато Нилс влезе в стаята си, беше толкова схванат, че чак челюстите го боляха. Миришеше на пот. Страхлива пот. Потта, предизвикана от страх, притежаваше специфична миризма и той знаеше защо се е изпотил: опасяваше се да не го разкрият. Страхуваше се, че ще се наложи да обяснява как се е объркал животът му. Как ще им каже, че някога е бил голям журналист с големи истории, а сега го викат само за дреболии: зайци, местни футболни клубове, селски празници, детски градини... Тези новини сигурно бяха от значение за много хора по света, но не и за него. Просна се на леглото, както си беше облечен, и се загледа в белия таван с гипсови орнаменти. Вилата го бе впечатлила силно. Даниела разведе приятелите си навсякъде. Изкачиха се по разкошното дървено стълбище, минаха по коридорите, разгледаха кухнята с голяма печка и огромна работна маса. Нилс си спомни, че ще разполага с няколко дни само за себе си, преди да пристигнат децата, и се засмя. Шест свободни дни, преди да се върне към обичайния си живот. Всъщност беше доволен. Те бяха негови деца, той ги обичаше...
Сложи ръце зад тила си и се опита да се отпусне. Кожата по главата му трепереше – сигурен предвестник на мигрена. Можеше само да се надява да не получи пристъп. Колко време беше минало от последната мигрена? Седна в леглото и се вслуша в себе си. Разтърка ръце (по време на мигрена често изтръпваха и го боляха) и отиде в банята. Наплиска си лицето със студена вода. Навярно беше просто уморен. Пътуването трая дълго, разговорът със старите приятели продължи безкрайно. През цялото време внимаваше да не каже нещо, което да го издаде. И в работата, и вкъщи беше същото.
Погледна се в огледалото: страхотният Нилс, веселият Нилс, самоувереният Нилс...
Добре ли се справи тази вечер? Или се издаде? На моменти усещаше погледа на Сандра – почти обвинителен – и му се искаше да ѝ извика: Недей така! Аз съм си същият, наистина!
Остана с впечатление, че поведението му я обърка, но така беше по-добре, отколкото всички да научат истината за него. За провала му...А може би наистина се беше провалил? Може би тъгуваше по старите времена просто защото нямаше какво да предложи в настоящето. Дали щеше да остане завинаги свързан с миналото, защото тогава беше по-хубаво и защото се страхуваше от бъдещето? Какво бъдеще го очакваше всъщност? До пенсия репортер в местен вестник? Журналист, който пише за всичко, но не и за нещо голямо? Е, може би това беше истината, а той само си въобразяваше разни глупости.Постоя малко до леглото, после реши да провери телефона си. Обаждане от Каролин. Съобщение от Каролин. Бившата му искаше да знае дали е пристигнал и дали всичко е наред. Задаваше му този въпрос, за да му вдъхне чувството, че тя държи всичко под контрол, а той – не. Е, да, така се прави, макар че вече не са заедно. Все пак доскоро са били семейство. Хубаво е да попита как се чувства бившият партньор, да съобщи как са децата (добре, естествено) и че се разбират с Йенс (новия). Нилс усети присвиване в стомаха. Каролин изпращаше коледните картички винаги навреме. Картичките от лятната почивка неизбежно трогваха получателя, а за най-близките приятели и семейството винаги имаше чудесни изненади за Великден и Никулден. Знаеше как да се държи, защото бе получила най-доброто възпитание. Чувстваше се сигурна и винаги закриляна. Беше посещавала скъп интернат, след това бе прекарала една година в частно училище в Англия. Каролин беше идеалното въплъщение на семейните инвестиции. Само веднъж я бе завел в тясното жилище на самотната си майка и тя, естествено, се държа образцово. Той беше този, който не се справяше.След раздялата Каролин му каза, че е хубаво да останат приятели. Хората трябва да се разделят не грозно, а с чувство за отговорност – това бяха думите ѝ. Все пак връзката им бе започнала с приятелство, прераснало в любов. А после...Може би тя е обичала само успеха му? И когато този успех отмина... Без успеха си той се чувстваше никой. Фактът, че Каролин беше дъщеря на издателя му, само усложни положението – въпреки твърденията ѝ, че това не я интересува. Нилс не се усъмни нито за миг на кого дължи лоялност баща ѝ.
Двамата се разделиха, но не защото му бе намерила заместник. Йенс влезе в живота ѝ след доста време. Беше по-млад от нея, двамата се запознаха на парти, организирано от изискания интернат. Ама че клише! Семейството на Йенс продаваше недвижими имоти. Децата... Всъщност трябваше да прекара този уикенд с тях.
Каролин изрази готовност да го отмени.
– Замини, разбира се, хубаво е да разполагаш с няколко дни само за себе си – каза му. – Няма никакъв проблем.
Нилс се извини на децата си.
– Всичко е наред, татко – отговориха му с тона на майка си.
Странно, но когато си ги представяше как прегръщат дядо си (тъста му), му идеше да крещи. Не ги водеше при майка си, въпреки че тя непрекъснато го разпитваше за тях, а и те я обичаха.
Жилището ѝ беше толкова тясно, толкова еснафско... По-добре да предприемат нещо заедно. С удоволствие плащаше за посещение в зоологическа градина или музей.
Нилс реши да извади багажа си от чантата. Кожена пътна чанта, от най-скъпите. Днес не би купил такова нещо. Ако продължи да работи в местния вестник, навярно ще се наложи да я продаде. Винаги е мислел, че има талант да пише истории, но може би просто се беше оженил за най-подходящата жена. Спря да вади вещите си. Как се наричат подобни размишления? А, да, „синдромът на самозванеца“*. През целия си живот се беше опасявал, че един ден ще смъкнат маската от лицето му. Че ще дойде някой и ще го върне в средното ниво, където му е мястото.
Подреди дрехите в малкия шкаф и отново огледа стаята. Прекрасна, с изглед към морето. Цялата къща беше хубава. Някогашната аристократична вила сигурно криеше интересни истории:
Австро-Унгарската империя, семейства, прекарвали почивката си тук, деца, излекувани от морския въздух, забранена любов, Първата, а после и Втората световна война...Звучеше почти като сюжет за роман. За да запълни всички клишета, той си беше мечтал да напише книга, докато не установи, че е голям сухар и твърде страхлив. Плъзна пръсти по дървената рамка на прозореца, отвори го и се загледа в нощта. Чу звуци на китара.
Николай ли свиреше? Старият му приятел изглеждаше замислен и някак тъжен – твърде нетипично за някогашния Николай. Освен това седеше неподвижен. Младият Николай беше непрекъснато в движение; нито за минута не оставаше в покой. Нилс обичаше музиката му. Тази вечер не носеше китарата. А и никой не го попита дали ще им посвири.

На книжния пазар от 25 май 2021 г.
Превод: Ваня Пенева
Обем: 296 стр.
Издателство: „Ера“
ИСБН: 978-954-389-617-2
Корична цена: 16 лв.