За книгата

Нотите се издигаха нагоре, разнасяха се и политаха като птици, като надежди, като спомени. Докато накрая думите и дори и мислите не бяха заглушени от мелодията.
Из „Нощна музика“ от Джоджо Мойс

Испанската къща е старо, порутено имение на брега на живописно езеро в Норфък, Англия. Но след смъртта на собственика унаследяването му събужда стари вражди и нови страсти.

За Мат Маккарти придобиването на къщата символизира отмъщението му към семейството, съсипало баща му. Съпругата му – Лора, пък я приема като гнездо за идеален семеен живот.
Чрез имота разореният строителен предприемач Никълъс Трент ще възстанови репутацията и богатството си.

За Изабел Дюланси обаче да се нанесе там е единственият начин да оцелее. Неотдавна съпругът ѝ е починал и е оставил на нея и двете им деца единствено дългове. Доскоро водила охолен живот на известна цигуларка в центъра на Лондон, сега Изабел трябва да се научи да се справя с всекидневните финансови нужди на семейството си. Както и с безбожно скъпия и крайно необходим ремонт на Испанската къща, чиято наследница се оказва.

Освен това Изабел трябва да се справи и с всички, които искат да се домогнат до имота.

Джоджо Мойс – една от любимите съвременни британски писателки

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтата ѝ е да стане писател. Дебютният ѝ роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с „Аз преди теб“. Необичайната любовна история се превръща в световна сензация с продадени над четиринадесет милиона екземпляра.

По „Аз преди теб“ е заснет и едноименен филм с участието на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, подобно на романа, предизвика истински фурор. След успеха на филма „Аз преди теб“ (над $200 млн. приходи от прожекции) Джоджо работи по сценариите на още три свои книги: „Един + един“, „Последното писмо от любимия“ и „Подаряваш ми звезди“.
От 23 юли 2021 г. филмът „Последното писмо от любимия“ ще може да се гледа в Netflix. По филмовата адаптация на романа работи Августин Фризел – режисьорката на предизвикателния сериал „Еуфория“. Актрисите Фелисити Джоунс („Теория на всичко“) и Шейлийн Удли („Големите малки лъжи“) влизат в главните роли и са част от продуцентския екип на филма.
До този момент книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени над тридесет и осем милиона екземпляра. Медиите на Острова я обявиха за „най-добрата съвременна британска авторка“.
През юни ИК „Хермес“ ще зарадва многобройните ѝ почитатели в България с романа „Нощна музика“.

Откъс от Нощна музика от Джоджо Мойс

Изабел обви с ръце тялото си, мъчейки се да избяга от надвисналата над нея скръб, от усещането за ампутация, което я връхлиташе всеки път, когато се озовеше сама в огромното легло.
През стената се чуваше приглушеният звук на телевизора и тя си представи сина си, прегърбен пред екрана, вероятно потънал в поредната видео игра. За кратко се беше надявала, че някое от децата ѝ може да се запали по музиката, но и те като баща си нямаха особен талант, още по-малко пък влечение.
Може би така беше по-добре, казваше си тя. Вероятно само на един член от семейството му се полагаше възможността да следва мечтата си. Лоран я беше разглезил. Беше ѝ позволил тя да бъде късметлийката.
Чу Мери да се прибира и последвалия кратък разговор между нея и Кити. Знаеше, че повече не може да си позволи лукса да се излежава тук, затова стана, изпъна завивката и бавно слезе долу. Завари дъщеря си да седи с кръстосани крака върху ниската масичка. Пред нея Купчината беше разпределена на малки купчини от кафяви или ръчно надписани пликове, разделени по получател.
– Мери отиде до супермаркета. – Кити остави поредния плик на мястото му. – Реших, че вероятно е време да отворим някои от тези писма.
– Аз ще го направя. Няма нужда да ми помагаш, миличка. – Изабел се наведе и погали дъщеря си по косата.
– По-лесно ще е, ако сме двете.
В гласа ѝ нямаше горчивина, само практичност, която накара Изабел да изпита смесица от благодарност и вина.
– Тогава аз ще приготвя чай – каза тя.
Мери беше част от семейството им, откакто Кити се беше родила. Понякога Изабел си даваше сметка, че бавачката познава децата ѝ по-добре от самата нея. Уравновесеният характер на Мери и практичният ѝ подход ги бяха спасили през изминалите няколко месеца, в които нейната непоклатимост беше донесла нужната доза нормалност в нереалното и странно положение, в което бяха изпаднали. Изабел не можеше да си представи как би се справила без Мери. Само мисълта, че ще трябва да готви, глади, да сменя чаршафи и да прави хилядите други неща, с които бавачката се занимаваше всеки ден, я изпълваше с отчаяние.
„Трябва да съм силна – повтаряше си тя. – Има и по-лоши неща. След година може би отново ще се смеем.“
Когато се върна с двете чаши чай, тя целуна дъщеря си по главата, изпълнена с благодарност, че я има. Кити се усмихна разсеяно, после размаха нещо под носа ѝ.
– Трябва да платим това скоро. – Подаде на Изабел просрочената сметка за газта. – Заплашват да ни я спрат. Но ето там в дъното пише, че може да се плати по телефона, ако имаш карта.
Извлечението от кредитната карта, което Изабел току-що беше отворила, я уведомяваше, че е пропуснала да внесе минималната погасителна вноска за последните два месеца, и прибавяше страховита според нея сума към дължимата дотук. Изабел бутна плика под останалите в Купчината. Нямаше пари. Господин Картрайт ѝ беше казал.
– Ще се погрижа – увери тя дъщеря си. Щеше да плати сметките. Да намери пари. Всичко щеше да се нареди. „Какво да правя? – запита се Изабел. – Ако постъпя така, ще разбия сърцата им. Ако постъпя иначе, ще разбия своето.“
– Това не знам какво е. – Кити ѝ метна дебел бял плик, надписан отпред с наклонен елегантен почерк.
– Оставяй ги на едно място, миличка. Вероятно някой от френските роднини, които сега научават.
– Не, адресиран е до татко. И е отбелязано „лично“.
– Тогава го сложи при онези, напечатаните. Всичко, което се нуждае от спешно внимание, давай насам. Другите ги остави засега. Днес нямам сили. – Толкова беше уморена! Постоянно изпитваше тази умора. Представи си какво облекчение би било да се отпусне на износените възглавници на дивана и да затвори очи.
– Ще се оправим, нали, мамо?
Изабел мигновено изпъна рамене.
– О, всичко ще се нареди. – Когато искаше, можеше да звучи убедително. Тъкмо щеше да се насили да се усмихне окуражително, когато я спря лист хартия пред нея с подписа на Лоран в края. Пред очите ѝ изплува образът му – как се подписва, с небрежен замах, почти без да поглежда към листа. „Никога повече няма да видя ръцете му – помисли си тя. С къси, пълни пръсти, с леко розовеещи нокти. – Никога няма да ги усетя по себе си. Да ме прегръщат.“ След цели девет месеца вече разпознаваше тези моменти: загубата я връхлиташе безпощадно, без предупреждение. В скръбта нямаше никаква плавност. Блъскаше я като неочаквана вълна на брега, заливаше я, заплашваше да я потопи. Как можеше тези ръце просто да престанат да съществуват?
– Мамо, трябва да видиш това.
Трябваше да мобилизира и последните си сили, за да се съсредоточи върху Кити. Усещаше главата си странно, сякаш не можеше да накара лицето си да добие поне малко по-нормално изражение.
– Просто сложи всички сметки на едно място, миличка. – Лоран, крещеше вътрешно тя, как можа да ни оставиш? – Виж какво, защо не довършим това утре? Мисля… Трябва ми чаша вино. – Сама долови треперенето в гласа си.
– Не. Трябва да видиш това. – Кити размахваше ново писмо пред лицето ѝ.
„Още официални документи за подпис, за вземане на решения. Как да направя този избор? Защо трябва да пожертваме всичко?“
– Не сега, Кити. – Костваше ѝ огромно усилие да не повиши тон.
– Но виж. Ето. – Дъщеря ѝ набута напечатаното писмо в ръцете на майка си. – Не знам дали не е някаква шега, но тук пише, че някой ти е завещал къща.
Превод: Илвана Гарабедян
Обем: 416 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-2071-6
Корична цена: 17,95 лв.