75 необичайни решения за обичайни проблеми

Човек заучава и развива определени модели на мислене и поведение, които му служат като карта за навигация из житейската територия. Реалността обаче се променя и ако картата не я отразява, тя става проблематична. Вместо да помага, започва да пречи и човек зацикля или заживява според чужди модели и предписания. Добрата новина е, че картата подлежи на промяна, а реалността реагира на промяната. И тогава разбираме, че Животът може да е чудо.

Вдъхновена от идеите на психолога Алексей Бъчев, за които научава по време на семинар за психолози, Ивинела Самуилова решава да ги провери за себе си и това преобръща живота ѝ. Написан за рекордно кратко време и скоропостижно спечелил приза „най-вдъхновяваща книга“, романът „Животът може да е чудо“ вече десетилетие провокира интереса на читателите с необичайната си гледна точка към реалността. Настоящето юбилейно издание съдържа 75 статии, които тандемът Бъчев – Самуилова пишат през годините в отговор на читателски въпроси по актуални проблеми. В познатия контекст на хумор, но с дълбочина и съпричастност към човешките неволи, сборникът предлага оригинални техники за справяне с проблематичното мислене, които всеки може да адаптира към личните си неблагоприятни житейски ситуации. Полезно и навременно четиво, което ще стимулира въображението ви и ще ви зареди с добро настроение.

  • Обем: 280 стр.
  • Корична цена: 15,95 лв.
  • ISBN: 978–954–26–2109-6
  • Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД

За авторите

Алексей Бъчев

Прототипът на главния герой в книгата Животът може да е чудо – Алексей Бъчев, е психолог с близо 30-годишен опит. След дипломирането си сътрудничи в експерименталната школа по чужди езици на създателя на сугестологията д-р Георги Лозанов – български учен от световна величина, който разработва т.нар. десугестивна педагогика. Десугестирането (освобождаването) от заучените модели на проблематичното мислене става основа на оригиналния подход, който Алексей разработва впоследствие. Потвърждение на ефективността му получава първоначално като военен полеви психолог, където бързите и адекватни действия и краткосрочни резултати често са животоспасяващи. Последната щатна длъжност на Алексей е като психолог в Министерство на отбраната на Република България. Понастоящем работи с клиенти индивидуално и провежда групови обучения за прилагане на необичайните му идеи във всекидневието. От методите на нетрадиционния психолог се ползват спортни клубове, бизнес и други организации, за които своевременното идентифициране и използване на нови ресурси е от ключово значение в условия на силно конкурентна и несигурна среда.

Ивинела Самуилова

Ивинела Самуилова е един от най-четените и обичани съвременни български писатели, а заглавието на дебютния ѝ роман „Животът може да е чудо“ сякаш е пророческо за творческата ѝ съдба. Само за десетилетие изпод перото ѝ излизат романите „Ако животът не е чудо“, „Жената, която търсеше любовта“, „Къде отиваш, пътнико?“, „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“, както и сборниците с нехудожествена проза „Гатанки от небето“, „Пътеписи за душата на България“, а в съавторство с Илиана Николова – „И замириса на бабини гозби и спомени“. Не по-малко на брой са и преводните книги на писателката, сред които романи от любимата на мнозина съвременна испанска авторка Мамен Санчес и иконата на английската класическа литература Джейн Остин.

Ивинела Самуилова е завършила езикова гимназия в гр. Враца и магистратура по богословие във Великотърновския университет. Творческите ѝ търсения са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните, а мотото ѝ е, че хората нямат нужда от поучения, а от вдъхновение за живота.

ЗА РОМАНА „ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е ЧУДО“

Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо“ – Алберт Айнщайн

Това е мотото на една книга, която преди десет години привлече вниманието на много четящи хора в България и не само заради жизнерадостните цветове на корицата си.

Заедно с лятото на 2011 г., дебютният роман на Ивинела Самуилова „Животът може да е чудо“ внесе един необичаен оптимистично свеж полъх в родната литература, като предложи четиво с оригинални и забавни идеи за хората, които обичат да се спират пред полиците с надпис „себепознание“.

Така че, ако сте човек, който не се задоволява с общоприетото описание на действителността, който предпочита да е част от смислена и дружелюбна вселена, вместо от чужда и враждебна матрица, който не се взема твърде на сериозно, който иска да изследва собствените си възможности, който упорства да живее с душата си – тази книга е за вас.

Животът може да е чудо“ е интересно явление на българския книжен пазар. Тази книга за първи път предлага психология за ежедневна употреба, поднесена в роман, написан от български автор, на ниво, което не отстъпва на много чужди бестселъри в същия жанр. И вече цели 10 години интересът на читателите към идеите, представени в книгата, не намалява. Десет години живот за книга е чудо само по себе си…

От излизането си до сега романът е претърпял десетки тиражи, а през 2014 година е избран от читателите на първо място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“.

Най-важното обаче е, че „Животът може да е чудо“ е книга, която затрогва с искреността си и прелива от жизненост и за която читателите твърдят, че действа като терапия – повдига духа, оправя настроението и вдъхновява да погледнем на живота като на чудно приключение.

Ивинела Самуилова се запознава с Алексей Бъчев през 2008 година. По това време той е психолог в Министерство на отбраната. Тя е изключително заинтригувана от личността му и от начина, по който работи с хората, потърсили помощта му, и започва да записва това, което психологът прави. Когато написва „Животът може да е чудо“, авторката убеждава Алексей да запази истинското му име в романа си, защото иска повече хора да имат шанс да се запознаят с него и подхода му към реалността.

Разказана по автентичен, затрогващ и личен начин, историята на главната героиня Ади показва живота на голяма част от хората днес – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е „възможно и невъзможно“, „реално и нереално“, „постижимо и непостижимо“, „приемливо и неприемливо“.

Ади от малка безрезервно вярва, че животът ѝ ще е необикновен. Постепенно обаче зацикля в рутината на ежедневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила истинската си самоличност.

Ади вярва, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възстанови отново целостта на разпиляната си (в различни роли) личност. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл. 

Необикновените уроци на Алексей, започнали с мъничко парче синьо сирене и огромна вилица, разкриват практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване.

Поради интереса към темата авторката решава да продължи историята, но този път от диаметрално противоположна гледна точка. Следващият ѝ роман – „Ако животът не е чудо“ – има същото мото както първия, но този път историята е по другата половина от мисълта на Айнщайн и търси отговори на въпроса защо, когато можем да живеем живота си като чудо, избираме да бъдем нещастни.

Следват още две истории с главната героиня Ади: „Жената, която търсеше любовта“ и „Къде отиваш, пътнико?“. В тях авторката разширява, обогатява и задълбочава идеите на Алексей, обвързвайки ги с такива важни теми като любовта и смисъла на живота. „Жената, която търсеше любовта“ печели приз на фондация „Човешката библиотека“ в конкурса „Копнеж по човечни книги“, а „Къде отиваш, пътнико?“ е избран от читателите за подгласник на „Животът може да е чудо“ в литературната надпревара за вдъхновяваща книга.

Има ли формула за отключване на доброто у другите?

(Статия от „Наръчник по практическо чудослучване“)

Здравейте, Алексей!

Поздравявам ви за гъвкавите решения, които предлагате за всеки проблем.

Моето искане е леко егоистично, имайки предвид нещастните съдби на много хора, но би могло и да се погледне от алтруистична гледна точка – търся някаква универсална форма за отключване на доброто у другите... Невинаги сработват усмивките и милият тон. Често хората без видима причина си изкарват всичко на теб. Искам позитивна промяна, положителна нагласа, искам малко повече доброта, искам сърцата на хората да са отворени, ако можех и да се справям с всичко...

Здравейте,

Вашето искане е интересно: универсална форма за отключване на доброто у другите. Нека да разгледаме искането ви поред.

Първо: универсалната форма. За съжаление, не мога да дам такава. Един от акцентите на метода ми, изразен много точно в книгите на Ивинела, е, че този подход не предлага универсални рецепти и алгоритми.

Подходът е ориентиран към възможностите за използване на онези ресурси, до които човек може да стигне според личната си способност и желание да се отърве от вредящите и възпрепятстващи модели и да използва потенциала, който му е на разположение.

И така стигаме до втората ви заявка: отключване на доброто у хората. С потенциала, който имаме на наше разположение, отключването не е проблем. Какво обаче е „доброто у хората“? Съдейки по продължението на писмото ви, бих могъл да предположа, че става въпрос за вашите интерпретации на това какво е добро и как хората трябва да се отнасят „добре“ към вас, за да не нарушават комфорта ви (и да не „си изкарват всичко на теб“, както се изразявате).

Всъщност искането ви за положителна нагласа трябва да бъде обърнато към вас самата. Ако вас ви впечатляват негативните реакции на хората (т.е. тези, които вие дефинирате според собствената си карта като такива), отменете тази ваша нагласа и на нейно място положете друга, която ще отразява други поведения, които на вас ви харесват и пасват повече.

За да направите това пренастройване на нагласата си, може да опитате една от базовите техники, която отработваме на курсовете: „одобрявам“ – „отменям“.

Упражнението е много лесно. Единствено се изисква да внимавате и да отразявате както „лошото“, така и „доброто“ поведение на хората спрямо вас. Всеки път, щом някой се държи по начин, който за вас не е приемлив, си казвайте: „Отменям!“ – и подминавайте.

Обратно – щом получите отношение, което за вас е „добро“, поощрете го, като заявите: „Одобрявам!“.

Така полека-лека ще започне да ви прави впечатление, че поведенията, които сте одобрявали, ще се срещат все по-често във вашата реалност, докато „лошите“ ще изчезнат от нея.

Ще завърша с един от основните принципи на практическото вълшебстване, който е и синтезиран отговор на вашия въпрос: “Не работим директно със ситуации и хора, а с нашето отношение към тях“.

Поздрав, Алексей