Свободно време

„Баща ми, бояджията“ възкресява разказите на Васил Цонев

Приключения от миналия век

14.11.2021г. / 08 17ч.
Михаела Лазарова
Корицата и художественото оформление на книгата са дело на Милена Вълнарова.

Корицата и художественото оформление на книгата са дело на Милена Вълнарова.

Детството на знаменития писател „Васил Цонев, когото мнозина помнят като сатирика Дон Базилио, и неговия брат – легендата на българския театър и кино Коста Цонев, оживява в осемнайсет разказа. Публикувани преди 51 години в сборника „Едно време в „Овча купел“ днес те възкръсват в ново издание, озаглавено „Баща ми, бояджията“ по името на едноименния разказ и филмовия мюзикъл по сценарий на Васил Цонев. Книгата излезе от печат с корица и художествено оформление от Милена Вълнарова и с логото на „Лист“.

Защо е по-добре да имаш кокоша глава в джоба, отколкото лачени обувки? Как едно семейство посреща 1932 година? Колко са големи преспите, които януарският вятър трупа по овчакупелските ливади? Какво става, когато едно момче намери 50 лева на пътя? А как крякат овчакупелските жаби? Историите в „Баща ми, бояджията“ стаяват по една сълза на ръба на усмивката.

„То беше отдавна, много отдавна, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. Аз бях толкова малък, че можех да се люлея на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост.“, започва разказа си Васил Цонев, а после неусетно ни замъква из треволяците на детството, приключенията и невинността.

Освен разказите на Васил Цонев томът включва и текстовете на поета Кръстьо Станишев за песните „Ний сме попови лъжички“, „Кокоша глава“ и „Темпо, темпо, боядисвай!“. След излизането на мюзикъла „Баща ми, бояджията“ на екран под режисурата на Стефан Димитров през 1974 г., те придобиват култов статут.

Няколко поколения припяват:„Темпо, темпо, боядисвай, нито миг не се улисвай!“ или пък „Ний сме попови лъжички,/Черни жабешки деца,/Без крачета, без ръчички/пълним локви и блата“.

Коментирай