За книгата

Естер е загубила опората си след тежък развод, а почивните дни без сина ѝ Адриан са болезнено самотни. Всяка втора събота, в търсене на утеха, тя се разхожда на една живописна поляна на брега на Балтийско море. Сяда на пейката под красивия стар дъб и потъва в мисли.

Един ден там тя среща Рут, възрастна дама с невероятна способност да се радва на красивото в живота. В разговорите им Рут си спомня младостта си, а Естер е очарована от нейните истории. Между двете жени се създава неочаквано и силно приятелство.

Но не всичко е такова, каквото изглежда. Какви ли тайни крие Рут?

Търсенето на отговори отвежда Естер до езерото Комо в Италия, където разбира, че житейската история на Рут е много по-сложна, отколкото си е представяла.

В края на това пътуване в сърцето на Естер ще изгрее надежда за нов живот. За ново щастие. И за нова любов. Очаквайте от 18 януари!

Нов роман от авторката на „Червеният тефтер“ и „Въпросителната е половин сърце“

София Лундберг е работила като журналист и редактор на списание. Дебютният ѝ роман „Червеният тефтер“ се превръща в световна сензация. Критиците оценяват високо умението на Лундберг да отвежда читателите на пътешествие през времето и пространството, любовта и загубата, и определят писателката като блестяща нова звезда в скандинавската литература.

Книгите винаги са били неразделна част от живота на София Лундберг. Още като дете я привличат като скъпоценни камъни и сред страниците им се чувства като у дома си. Чете съвременни и класически автори и мечтае един ден да стане писателка.

Но първо трябваше да поживея, да събера преживявания – както нещастия, така и моменти, изпълнени с любов и радост. Именно те вдъхват живот на написаното, споделя писателката.

Относно идеята и посланията в третата ѝ книга Лундберг разказва:

Бях провокирана от една нашумяла в последните години тема. Замислих се как жените се борят с белезите от миналото си. В новата си книга исках да представя две героини, които са преживели различни трудности и намират опора една в друга. А дъбът се превърна в метафора за миналото – едно дърво, което „все още е там“ и всяка година става все по-силно и красиво. Не е възможно да избягаме от миналото, но можем да се примирим с него. И исках героините ми да се излекуват и отново да открият щастието.

София Лундберг се интересува от психология и философия и неслучайно книгите ѝ насочват вниманието ни към човешката психика, силата на духа и мъдростта, която хората натрупват с годините. Всичко това е застъпено в дебютния ѝ роман „Червеният тефтер“. Във втората си книга „Въпросителната е половин сърце“ авторката изследва как събитията от детството ни се отразяват в зряла възраст. А третият ѝ роман е една история за приятелството между две жени и преоткриването на себе си след разрушителна връзка.

По-късно през годината ще бъде публикуван и романът „Клуб Петък вечер“ – съвместен проект на София Лундберг, Алисън Ричман и М. Дж. Роуз. Сюжетът ще ни пренесе в началото на XX век в Стокхолм, за да проследим съдбите на художничката Хилма аф Клинт и нейните приятелки, които със своя необикновен поглед към изкуството се противопоставят на артистичните и обществените норми в един свят, изпълнен с препятствия и безразличие.

Откъс от „И дъбът още е там“

Тишината се нарушава от ято птици, което излита от короната на дъба. Естер се стряска от внезапното шумолене в клоните над главата ѝ и отваря очи. Няколко листа се отскубват от дървото и бавно се понасят към земята.

Тогава забелязва, че до водата има някого. Присвива очи, за да види по-ясно. В далечината се мержелее крехка женска фигура с превит гръб и дълга прошарена коса, хваната на солидна конска опашка. Жената хвърля нещо във водата. Естер се изправя и внимателно закрачва по хлъзгавите крайбрежни скали.

Шепи трохи политат във въздуха, а после се озовават във водата, където ято патици лакомо им се нахвърлят. Старата жена държи пълна найлонова торба и постоянно загребва от нея нови шепи.

Най-накрая пейката се освободи – отронва тя, без да се обръща.

Естер спира и се усмихва колебливо.

Да. И вие ли седите там?

Жената се извръща към нея, усмихва се и ѝ подава торбата.

Да, на много добро място са я сложили. Елате и вие да хвърляте малко. Много е успокояващо.

Успокояващо? Да хвърляш трохи във водата? Естер я поглежда с недоумение, а жената разтриса леко торбата и отново ѝ я подава.

Успокояващо е да хвърляш каквото и да било. Представете си само, че това е нещо, с което искате да се разделите, и ще видите колко е приятно.

Лицето ѝ се озарява от усмивка, около очите ѝ се врязват дълбоки бръчки, останали там като отпечатък от многото смях, а бузите ѝ се набраздяват от тънички остри ивички. Кожата ѝ е толкова бледа, че изглежда прозрачна. На слепоочията ѝ се очертават зелени кръвоносни съдове, а малките ѝ очи проблясват красиво измежду бръчките. Като че ли криещото се там щастие излъчва светлина. Тя загребва трохи в шепата си и изпъва ръка към Естер.

Подай си ръката – приканва я тя.

Естер изпълнява. Сега и нейната шепа е пълна с трохи и къшеи хляб. Някои се търкулват и политат към земята. Междувременно патиците са излезли от водата и все повече се приближават към нея. Гладът ги прави безстрашни и те невъзмутимо се отправят на лов за сладкия хляб, който по правило се намира около хората. Тя замахва силно с ръката си назад, после я запраща напред и трохите политат високо във въздуха. Старата жена има право – чувството е приятно. Естер отново посяга към торбата, загребва още веднъж и пак хвърля. Патиците на ливадата се сбиват за по-големите късчета, а човките им затракват звучно.

На този му казвам Риналдо – обажда се жената и посочва най-едрия мъжки паток.

Хубаво име. Необичайно.

Жената сваля изплетената на една кука ръкавица и подава ръка на Естер. Кожата ѝ е студена и загрубяла.

Приятно ми е. Рут – представя се тя. – Много пъти съм ви виждала да седите горе на пейката.

Странно. Аз ви виждам за първи път.

Да, не исках да ви безпокоя. Изглеждахте ми така заета да плачете.

Естер потръпва.

Вече не е ли време да изтриете сълзите? Не мислите ли? Очите ви са подпухнали като кюфтета – продължава Рут.

Защо ми говорите така? – пита Естер, смутена от дръзкото ѝ изказване, но не получава отговор.

Тя вдига ръка към окото си и попипва клепача си. После се усмихва, а очите ѝ почти се изгубват зад подпухналата кожа, така че ѝ е трудно да вижда. Вероятно Рут има право. Очи като кюфтета.

В това време Рут обръща торбата наопаки и изтръсква последните трохи на земята. Няколко патици тръгват към нея и започват да кълват, осмеляват се да се доближат толкова, че почти докосват обувката ѝ. Рут сгъва торбата, прибира я в джоба си и отново си слага плетените ръкавици.

Вече се захлажда. Не смятате ли? – с усмивка отбелязва тя и потреперва от студ.

Естер се обръща, бавно тръгва към дъба и помахва над главата си.

Може би малко, но на пейката още е топло, слънцето я огрява, а дървото пази завет. Довиждане. Приятно ми беше да се запознаем.


  • Обем: 368 стр.
  • Корична цена: 17,95 лв.
  • ISBN: 978-954-26-2124-9
  • Превод: Стефка Кожухарова
  • Издателска къща „Хермес“ ООД