Милиони европейци страдат от една или повече хронични болести. Те са изложени на извънредно висок риск от развитие на тежки състояния и усложнения, причинени от ваксино-предотвратими заболявания (ВПЗ) като грип, Covid-19 и други. Въпреки това, нивата на рутинните задължителни и препоръчителни ваксинации остават ниски, включително сред пациентите, страдащи от хронични заболявания. Така например ваксиналното покритие срещу пневмококови инфекции варира между 20% и 30% за Европа.

В същото време по-малко от 0,5% от европейските здравни бюджети са предвидени за ваксинация и темата не стои на дневен ред пред управляващите. Здравните специалисти споделят, че се наблюдава липса на ангажираност от страна на обществото относно ваксините и проблемът става все по-сериозен, тъй като лесно предотвратими заболявания водят до усложнения при неваксинираните пациенти.

Според експертите основните препятствия за покачване на ваксиналното покритие при рутинните имунизации са:

1. Комуникационни проблеми: Дезинформацията и фалшивите новини лесно нарушават доверието във ваксините. Същевременно се наблюдава липса на достоверна информация на здравна тематика, която да формира нужните здравни познания у хората с хронични заболявания.

2. Липса на политическа единност: Налице са редица различия във ваксиналните политики в държавите-членки на Европейския съюз. Културната среда и здравната инфраструктура в Европа са многообразни, а канали и политики, позволяващи споделяне на данни и инвестиции в имунизацията, липсват. Всичко това прави постигането на постоянни нива на рутинна ваксинация още по-трудно, особено в държавите с по-нисък социално-икономически статус.

3. Структурни бариери: Налице са и пречки на структурно ниво като липса на достъпност, разходи за доплащане и липса на ангажираност от страна на  здравните професионалисти.

4. Личнo колебание във ваксините: Недоверието във ваксините, несигурността в тяхната ефикасност и незаинтересоваността, породена от липса на здравна осведоменост, са още няколко фактора, възпрепятстващи покачването на ваксиналното покритие при рутинните имунизации. Допълнителна пречка пред постигането на тази цел е и липсата на комуникация от страна на здравните специалисти.