За автора

Демиан Букай е психиатър и психотерапевт. Специалист е по гещалттерапия, но е минал обучение и в други терапевтични практики. Работи като терапевт консултант на възрастни, двойки и семейства. Освен това се занимава с онлайн консултации, помагайки по този начин на пациентите си от различни страни. Води семинари в цяла Латинска Америка. Сътрудничи на испанското списание „Менте сана“. На българския пазар е познат с книгите си „Погледни отново“, „Родители и деца“, на която е съавтор с Хорхе Букай, и „Наръчник за двойки“. В своята работа насочва вниманието ни към киното и литературата като терапевтично средство.

За книгата

Всеки от нас може да се изкуши да изневери на партньора си, както е възможно и ние самите да станем рогоносци. Свикнали сме да гледаме на изневярата като на трагедия, като на най-унизителното и непростимо предателство. Но дали всички изневери са еднакви? Каква е реалната цена, която се налага двойката да плати след измяната? И толкова ли е сериозно деянието, че често да води до разпадане на семейството и отношенията?

В тази провокативна книга психотерапевтът Демиан Букай изследва изневярата в съвременния свят. От критика към многовековната догма за верността до обяснение на биологичните и социалните фактори, обуславящи изневярата, авторът предлага нов поглед към този сложен проблем. Резултатът е покана да го приемем с истинските му очертания: нито като фриволна игра без последствия, нито като прегрешение, което във всички случаи води до драматични последствия. А като предизвикателство, през което двойката трябва да премине, взимайки решения според собствената си представа за съвместно бъдеще. 

Очаквайте от 4 октомври!

  • Обем: 256 стр.
  • Корична цена: 15,95 лв.
  • ISBN: 978-954-26-2182-9
  • Превод: Светослава Славчева – Бонева
  • Издателска къща „Хермес“ ООД

Откъс

* * *

За да разсъждаваме за верността (и още повече за противоположността й – изневярата), се изисква кураж. Човек винаги рискува да бъде заклеймен съобразно мнението си като моралист и страхливец или пък да попадне в другата крайност и да бъде обявен за неморален и безразсъден.

Емоциите, които тази тема предизвиква, са мощни, а яростта на онези, които се почувстват засегнати, настоятелно зове за присъда.

Обичайно не реагираме хладнокръвно, когато става дума за изневярата. И сме склонни да изричаме категорични твърдения, като:

· Това е нещо непростимо.

· Няма връщане назад.

· Изневерилият е лош човек.

· Изневерилият веднъж винаги повтаря.

· Човек търси навън това, което няма вкъщи.

· Този, който прощава, няма достойнство.

Тези и много други недвусмислени становища кръжат около нас, когато заговорим по този въпрос.

Откакто започнах да мисля, изследвам и впоследствие да говоря за изневярата, си получих щедрата порция обвинения и ругатни. И то без да съм заел отявлено скандална позиция, беше достатъчно само да поставя под съмнение някои хипотези, свързани с тази тема. Обвиненията и обидите дойдоха от отсрещната страна на масата по време на вечеря с познати, от публиката по време на конференции, пряко засягащи или леко докосващи темата, и разбира се, от социалните мрежи…

Разбирам го.

Логично е да е така. Верността между двама души (засега разбирана просто като сексуална моногамия или ексклузивност) представлява една от основните ценности, около които е изградена, поне в нашата модерна западна култура, самата идея за това какво е връзка. Поради тази причина тя е представена като нещо неприкосновено, свещено, което дори не може да бъде подложено на дискусия.

Какво ще посеем, ако се осмелим да се усъмним в тази основополагаща ценност?