Безсмъртният роман на Джек ЛондонСкитник между звездите“ търси читатели и приятели сред цифровите деца. Така изследователите определят поколението Z, което не познава живота без интернет и му е по-лесно да чете на екран, отколкото на хартия. Писана преди повече от столетие, тази книга е нареждана сред най-добрите научнофантастични заглавия на ХХ век, а с днешна дата е класика.

Най-новото ѝ издание у нас излезе преди броени дни с логото на „Лист“ и в познатия превод на Димитър Подвързачов под редакцията на Боряна Даракчиева. Според издателите историята на бившия професор по агрономия и настоящ затворник Даръл Стендинг ще предизвика сегашните тийнейджъри с важни за тях теми като преодоляването на пространството и времето, сблъсъка с насилието, жестокостта и бездушието.

Прототип на героя е затворникът Ед Морел с доживотна присъда заради участие в обир. В тъмницата „Сан Куентин“ го подлагат на жестоки изтезания, но той оцелява, а известни личности, сред които авторът на „Мартин Идън“ и „Белия зъб“, се включват в кампания за освобождаването му. След излизането на Морел от затвора писателят се запознава с него и често го кани в имението си.

Романът „Скитник между звездите“ излиза в САЩ през 1915 г. – седем години след освобождаването на затворника, останал в аналите на „Сан Куентин“ с прозвището „Човекът от подземията на „Сан Куентин“.

За разлика от Морел героят на Лондон не участва в обир, а е професор по агрономия в Калифорнийския университет, който в пристъп на ярост убива свой колега и е осъден на доживотен затвор. Най-голямото му изпитание е усмирителната риза, но тъкмо заради нея той намира начин как да избяга от ужасите и мъченията.

„Защото животът е реалност и тайна. Животът съвсем не е просто химическо изменение на материята. Животът устоява. Животът е огнена нишка, неизменна при всички метаморфози на материята. Аз знам това. Аз съм животът. Аз съм преживял десет хиляди поколения. Аз съм преживял милиони години. Аз съм обладавал множество тела. Аз, господарят на това множество тела, съм оцелял. Аз съм животът. Аз съм неугасима искра, която вечно пламти и учудва, вечно твори своята воля и я излива в натрупване на материи, наричани тела, които му служат за временна обител.“