Сред нашия народ празникът се свързва най-вече с настъпването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде “нещо зелено” (лапад, коприва, спанак). У нас е останал изразът “да се хванем за зелено”, а не толкова “Благовестителят идва”. Народните вярвания и приготовления се въртят около работата на полето и в градината. На този ден стопаните са започвали да се грижат за овошките, за да раждат благи плодове. Вярвали са, че на този ден всички рани зарастват по-бързо, затова и тогава са дупчили ушите на малките момиченца.
На този ден жените не са вършили къщна работа – не са шили, плели, за да се предпазят от ухапването на змии през лятото.
На този ден празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан и други съвременни производни от това семантично гнездо.