„Анна О“ – Матю Блейк

Анна О не е отваряла очи от четири години. От нощта, в която е открита дълбоко заспала, след като намушква двама души до смърт без ясен мотив. Наречена е от таблоидите Спящата красавица, а състоянието ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като „синдром на примирението“.

Доктор Бенедикт Принс е съдебен психолог и експерт по съня. Неговите методи са последната надежда Анна О да бъде събудена, за да се изправи пред съда.

Докато Бенедикт се опитва да опази собствените си тайни и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на много по-дълбока, по-мрачна мистерия. Той знае всичко за най-тъмните кътчета на ума, заровени в подсъзнанието, но не подозира за огромната опасност от това, което излиза наяве...

Събуждането на Анна О не е краят на историята, а само началото!

Матю Блейк се нарежда до звезди от ранга на Джилиан Флин и Алекс Майкълидис със своя заплетен, мрачен и пълен с обрати роман. Правата за издаване на книгата са купени за над 30 територии и е най-обсъжданият трилър на Франкфуртския панаир на книгата.

Откъс

– Човек прекарва средно трийсет и три години от живота си в сън.

Тя се навежда по-близо и аз долавям полъх на скъп парфюм... и сега вече разбирам.

– С това ли се занимавате?

– Да.

– Доктор по съня?

– Изучавам хора, които извършват престъпления, докато спят. Титлата „доктор“ е пред името ми на визитните картички, доктор Бенедикт Принс, „Абатството“, Харли Стрийт. Експерт съм по съня. Никъде не пише, че съм доктор по медицина.

Жената разбира, че говоря сериозно.

– Как е възможно? Докато спят? Наистина ли?

– Не сте ли се запитвали какво може да сте направили, докато спите?

Много хора изпитват дълбоко неудобство, когато им задам този въпрос. Повечето престъпления обикновено съществуват някъде край нас. Ние се наслаждаваме на истории за хора като нас, но и не като нас. Сънят обаче не допуска подобна дистанция.

Сънят е единственото универсално човешко нещо, неизменно също като смяната на нощта с деня.

– Какви престъпления?

Тя не е сменила темата. Все още разполагам с вниманието ѝ значи.

– Най-лошите.

– Но хората сигурно се събуждат все пак?

– Не и ако са сомнамбули и ходят насън. Познавам пациенти, които заключваха вратите си и караха колите си, докато спят. Някои дори убиваха.

– Но със сигурност помнят, нали? Или пък не...

– Съдейки по сенките около очите ви, предполагам, че снощи сте спали пет часа и половина.

Жената се намръщва.

– Толкова ли е очевидно?

– Имате ли спомен какво се случи по време на онези пет часа и половина?

Тя се замисля и обвива брадичка с дясната си ръка.

– Сънувах нещо.

– Какво?

– Не си спомням.

– Тезата ми е доказана, виждате ли!

Очите ѝ изведнъж се променят. Тя ме поглежда по различен начин. Гласът ѝ става по-силен и езикът на тялото ѝ по-изразителен.

– Почакайте, имаше един случай. Как се наричаше...

Това е финалната точка. Тази, от която винаги ми става ясно. Малко срещи стигат толкова далеч. Обикновено отегчавам жените с описанието на работата си, плаша ги и ги прогонвам с истории за престъпления, извършени насън. Ако нищо не проработи, последното винаги има успех.

Никоя не остава при мен, след като го осъзнае.

Нито една.

– Анна О – казвам, отпивам една последна глътка от виното ѝ – скъпо мерло, още по-жалко – и после посягам към сакото си.

– Вие сте мъжът на снимката. Психологът.

Усмихвам се вяло и поглеждам часовника си.

– Да – отговарям. – Бях.

Говори за снимката на първата страница във всеки голям ежедневник след онзи брутален кървав финал. Съдбовният момент, след който нищо не може да бъде същото. Моментът преди изгнанието и падението. Аз съм фигурата с очилата и разрошената коса и малко педантичен стил на обличане. Оттогава съм се преобразил. Брадата ме състарява и косата ми е по-сива в краищата. Очилата ми са с по-дебели стъкла и не приличат толкова много на изпаднали от реквизита на Хари Потър. Не мога обаче да променя очите, нито лицето си.

Аз съм различен човек... Аз съм същият човек...

Чакам въпроса, който винаги ми задават на това място. Това е единствената мистерия, която въпреки всичко все още е жизнена и работи. И разделя семейства, съпрузи и дори приятели.

– Тя беше ли виновна? – пита жената, с която имам, или по-скоро имах среща. Сега за нея аз съм дявол, или пък анекдот за Коледа или Нова година. – Наръгала е с нож онези двама души... Наистина ли се е измъкнала безнаказано?

На книжния пазар от 5 февруари 2024 г.
Обем: 384 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-772-8
Корична цена: 22 лв.