Весела Бабинова: „Заклеваш ли се в децата?“ е почти като семейна терапия

Актрисата споделя какво е да играе на сцена с партньора ѝ в живота – Владимир Зомбори

07.02.2024г. / 15 47ч.
Мария Дуковска
Снимка: mamuri photography..

Снимка: mamuri photography..

През последните месеци много нови неща се случиха в живота на актрисата Весела Бабинова – направи премиера на първия си моноспектакъл „Пистолет в торнадо“, продуциран от най-добрата ѝ приятелка Луиза Григорова, репетира обща пиеса с Владимир Зомбори, който е неин партньор и в живота, получи и признание от театралната гилдия, която я номинира за награда „Икар“.

Сред толкова много сценични ангажименти и емоции успяваме да се срещнем с Весела на предпремиерното представление "Заклеваш ли се в децата?, в което тя играе със Зомбори, Лидия Василева и Даниел Кукушев.

Какво е да работиш с най-близкия ти човек, как подбира ролите си и остава ли ѝ време за семейството, ще разберем от Весела в следващите редове.

В новото ви премиерно представление „Заклеваш ли се в децата?“ сте на една сцена и с вашия партньор в живота – Владимир Зомбори. Сигурно много пъти вече ви зададоха този въпрос, но няма как и аз да не попитам, как се работи с любимия човек?

Много често ме питат „Репетирате ли вкъщи“. Естествено, че не репетираме вкъщи, слава богу. Само това оставаше. (смее се). Минаваме си текста, даваме си някои малки бележки, съвети другият какво би могъл да пробва.

Забавно е, защото сега прекарваме много повече време заедно, така извънредно. Има моменти, в които се джафкаме и е много смешно, понеже после идваме на репетиция и както видяхте още първата сцена започва с жестоко влюбени хора, и е смешно, защото понякога се случва да сме се издразнили нещо един на друг, но в тази сцена трябва да го прикрием. И така много се забавляваме. 

Много е приятно да работим заедно, защото ние сме критични един към друг. Не е като „Ох, моят мъж, той е най-великият“, в смисъл аз да, мисля го за най-великия, но и запазвам обективност. Не мисля, че това, което аз или той правим, задължително е най-доброто, няма такова нещо.

Кадър от спектакъла "Заклеваш ли се в децата?". Снимка: mamuri photography.

Какво ви привлече в постановката „Заклеваш ли се в децата?“ и какво според вас ще докосне публиката?

Много е интересен точно този въпрос, който поставя пиесата - ако нямаме някакво изрично условие, можем ли да останем верни на човека до нас. Трябва ли задължително да се жениш, да се кълнеш, да се подписваш, за да е ясно, че ти наистина ще бъдеш с този човек, през цялото време, само с него. И всъщност, дори и да се подпишеш, това значи ли нещо в днешно време? Защото виждаме много случки, хора, които се подписват, имат граждански брак, ходят в църква и няколко години по-късно това няма никакво значение. „Докато смъртта ни раздели“ всъщност е доста относително. Това ми беше интересно в постановката.

И също това, че Захари (Бахаров) предложи да сме двамата с Владо в представлението. Даже днес един от звукарите ни каза „Ама това представление за вас двамата е нещо като семейна терапия“. И то наистина има нещо такова, защото сякаш преработваме нещо, без да сме го артикулирали какво точно.

И заради това приех, за да видя какво е да работим с Владо. Защото ние сме заедно в „Зад канала“ от 10 години, но малко пъти сме имали възможност да репетираме нещо наистина заедно. Да си партнираме така наистина, с добра драматургия. 

Много съм щастлива и от срещата ни с младите колеги – Даниел Кукушев и Лидия Василева. Те са прекрасни. Това са нещата, които ме привлякоха.

И разбира се, авторката Саломе Льолуш, която гледахме вече в „Това не го казвай“ със Захари и Теди, много ми хареса тяхната постановка. И след като Захари ни даде да прочетем „Заклеваш ли се в децата?“, казах да, правим го. Защото пиесата, ако не се прави отгоре-отгоре, може да зададе сериозни въпроси и да навлезе в дълбочина в тях. И на хората да им е приятно, а и да се замислят също.

Весела Бабинова и Даниел Кукушев. Снимка: mamuri photography.

Преди няколко дни стана ясно, че сте с номинация за „Икар“ за моноспектакъла ви „Пистолет в торнадо“. Как се чувствате след това признание?

Много се радвам, защото хвърлихме доста труд за кратко време. За мен това е първият моноспектакъл и мисля, че ще бъде последен, защото такъв ужас и паника никога не съм изпитвала преди представление. Не го казвам за първи път, но аз съм от актьорите, които се чувстват най-добре, когато имат партньор до себе си на сцената. А така като съм сама често се чудя какво ще стане, ако нещо се обърка, как ще се оправя, което се е случвало и аз се оправям, но предпочитам да имам партньор. Винаги много съм разчитала на това нещо и винаги много сме си помагали. Имала съм късмета да си партнирам с невероятни колеги, както в „Зад канала“, така и извън него.

Зарадвах се много, защото вътре имам много превъзмогнати страхове, имаше много първи стъпки. Васил Дуев – Тайг, който е режисьор и за пръв път режисира моноспектакъл, аз за първи път правя моноспектакъл, Луиза Григорова за първи път решава да продуцира нещо, в което тя не участва.

Тя намери този текст, предложи ми да го правим и аз се съгласих с охота, защото си мислех „Охо, това няма да стане“. Ще кажа „Да“ и то ще си замине някъде, но тя беше толкова сериозна и изведнъж се озовах с премиера на 12 ноември. Затова много се зарадвах, че някой оценява труда ни.

Винаги е много приятно да те оценят, едва ли има някой, на когото да не му харесва. И все пак, важното е, че хората идват на представлението и остават с хубави впечатления. Това е достатъчно.

Снимка: mamuri photography.

С толкова много работни ангажименти – премиера на ново представление, моноспектакъл, "Поетите", как се справяте с всичко това? Имате и малко детенце.

Благодарение на моите родители успяваме да се справим. Малката Йоана, миличката, тя е най-доброто дете и много ми липсва сега, защото тези дни тя е при нашите. Така се случи, че имаме по цял ден репетиции, представления всяка вечер и те предложиха да я вземат на гости за няколко дни, за да можем ние да се справим. Те много ни помагат.

От време на време майката на Владо идва от Пловдив, за да помага. Ето сега тя ще гледа детето, за да може родителите ми да дойдат на премиерата, после ще се сменят, за да може и тя да гледа, и така. 

Свързани статии

Йоана ходи на детска градина, но понякога не е лесно наистина. Аз лично затова гледам и какво приемам като проект. Защото слава богу, имам предложения, но не се съгласявам на всяко нещо. Гледам да е нещо, което ми е любопитно, интересно като работа с режисьор, колеги. 

Като тегля чертата, това е, което аз съм искала, което съм мечтала. И понеже обичам това, което правя, не го усещам като тегоба, а се радвам. Но гледам да е умерено, за да имаме и нашето семейно време. Да не е едното за сметка на другото.

Коментирай