„За фотографията“ от Сюзан Зонтаг

„Днес всичко съществува, за да свърши в снимка.“ – през последния близо половин век тази мисъл е толкова повтаряна, че почти се е превърнала в клише, а мнозина са забравили в чия глава се е родила. Прословутият цитат е от книгата на Сюзан Зонтаг „За фотографията“. Тя включва шест есета и излиза за трети път на български език в превод на Христина Кочемидова и Юлиян Антонов, сегашното издание е с логото на „Лист“.

В този революционен и основополагащ труд Зонтаг поставя важни въпроси за моралните и естетическите проблеми, свързани с фотографското изкуство. Според нея снимките са навсякъде около нас и тази „ненаситност на фотографското око“ е променила из основи връзката ни със света. Фотографиите имат силата да шокират, да идеализират или да съблазняват, те пораждат носталгия и служат като място на памет, а могат да бъдат използвани и за да ни изобличат или идентифицират. Авторката изследва начините, по които използваме вездесъщите образи, за да постигнем чувство за реалност и контрол върху живота си.

Темите на есетата се завъртат около производството, консумацията и влиянието на образите в модерното общество. Писани през 70-те години на XX век, и до днес с тях започва всяко сериозно изследване на фотографията като културен феномен. Проследявайки историята на фотографските изображения, различните концепции и политически послания зад тях, Зонтаг засяга чувствителни теми с особена актуалност и в съвременния свят. „За фотографията“ е разговор за емпатията при вглеждането в другия и воайорското отношение към света, за ролята на изкуството и гражданското участие, за естетическите и моралните избори, за които носим отговорност.

„Не би било погрешно да кажем, че хората изпитват натрапчива нужда да фотографират: да превърнат самото преживяване в начин на виждане. В края на краищата да преживееш нещо, се отъждествява с това да го заснемеш, а да участваш в обществено събитие, все повече се свежда до това да го гледаш на снимка.“, отбелязва Сюзан Зонтаг.

По времето, когато пише есетата, Зонтаг е лице и душа на бунтарството. Активна участничка в протестите срещу войната във Виетнам, тя слага подписа си под „Протест срещу данъка върху войната на писателите и редакторите“, с което отказва да плати предложената 10-процентна надбавка за войната във Виетнам. През май 1968 г. посещава Ханой, а след това пише положително за северновиетнамското общество в есето си „Пътуване до Ханой“. През 1989-а, когато е председател на Американския ПЕН-център, иранският аятолах Хомейни издава фетва срещу Салман Рушди заради романа му „Сатанински строфи“ и Сюзън Зонтаг става двигател на писателската солидарност. Няколко години по-късно – по време на обсадата на Сараево, тя заминава за босненската столица, за да постави там „В очакване на Годо“ от Самюел Бекет. Представлението се играе на свещи, защото в Сараево повече от три години няма ток.