„Заобиколени от лъжци“ от Томас Ериксон

За автора

Томас Ериксон е водещ специалист и консултант по комуникация. Той съветва различни организации и обучава мениджъри на големи компании. Автор е и на няколко книги за общуването, като първата от тях – „Заобиколени от идиоти“, се превръща в абсолютна сензация не само в родната му Швеция и останалите скандинавски страни, но и в редица други държави. Сред тях е и България.

До момента в световен мащаб от нея са продадени над 1 милион и половина екземпляра, а правата са купени в 39 страни. Голям е интересът и към „Заобиколени от енергийни вампири“ и „Заобиколени от лъжци“, която излиза със знака на „Хермес“ на 10 юни 2025 г.

За книгата

Проучванията сочат, че двама души, които се срещат за пръв път, ще си кажат три лъжи през първите пет минути от разговора. Звучи шокиращо, но какви са причините да изричаме толкова много лъжи толкова често. Защо избираме да го правим дори когато знаем, че е неправилно? Причините могат да са много – от това да защитим хората, които обичаме, до това да се представим в по-добра светлина и да спечелим нечие одобрение. Излиза, че всички ние сме хронични лъжци, независимо дали го съзнаваме, или не. Но неизменно изниква и въпросът дали въобще е възможно винаги да казваме истината.

В настоящата книга авторът на световни бестселъри и поведенчески експерт Томас Ериксон разкрива психологическите причини, поради които лъжем, и анализира влиянието на подвеждащата информация върху живота ни и взаимоотношенията ни. С помощта на поведенческите модели, станали известни от книгата „Заобиколени от идиоти“, ще научите как да разпознавате лъжците и как вие самите да се придържате към истината през повечето време.

Очаквайте книгата на 10 юни 2025 г.

Откъс

Първа глава

Размишления за лъжата

„Съжалявам, ако не ти харесва честността ми,

но повярвай ми –

аз пък не харесвам лъжите ти.“
Неизвестен автор

Много хора изпитват удоволствие да послъгват. Това придава известна пикантност на ежедневието, а допълнителната тръпка е да ти се размине. Голяма лъжа, малка лъжа, никой не ме хвана, ха-ха, аз печеля. Да успеете да убедите някого да повярва на неистина е особено изкушаващо, ако прекарвате голяма част от времето си в сивите зони на морала.

В днешното забързано общество тръпката от неказването на истината е по-голямо от всякога. В края на краищата обратната връзка, която получаваш, е почти незабавна. Патологичното лъжене, манипулациите и измамите без съмнение вече обичайно присъстват в общуването помежду ни. Независимо дали става дума за измисляне на шокираща новина в търсене на внимание, за изопачаване или съзнателно погрешно тълкуване на статистически данни в подкрепа на убежденията ни, или за прибягване отново и отново до невинни лъжи в желанието да не се изложим, линията, разделяща истината от измамата, става все по-размита.

ВСИЧКИ ЛИ ЛЪЖАТ?

Не. Няма неопровержими статистически данни, показващи, че всички лъжем. Да се твърди обратното би било гнусна лъжа. И все пак, ако изхождам от опита си с хората, имам основание да го предполагам. Аз наистина не мисля, че не бихте се съгласили. Всъщност знаем, че това е вярно. На всекиго се случва да поизлъже. Така нещата си остават приятно прости.

Благодаря, добре съм.

Тази рокля много ти отива.

И аз те обичам.

Тръгвам веднага.

О! Не те видях!

Не, няма проблем.

Определено бих казал, че с основание може да се твърди, че всички послъгваме от време на време.

Тази истина може и да звучи сурово, но всъщност лъженето е до голяма степен инстинкт и е съвсем обичайно. Ако си мислите: „Не, аз не лъжа!“, ще ви посъветвам отново да прочетете горните примери. И после да приемете истината.

Разбира се, причините да лъжем са различни за различните хора и ситуации. Може да го правим, за да се защитим, да избегнем конфликт, да впечатлим някого, да запазим тайна или да си спечелим одобрението на хората, като се представим в ласкава светлина.

Най-често ние лъжем, за да не нараним другите и защото искаме те да се чувстват спокойни и щастливи. Донякъде тези добронамерени лъжи и дребни премълчавания дори могат да бъдат оправдани. Възможно е дори да са в полза на взаимоотношенията ни – или поне това показват психологическите проучвания.

В такъв случай, ако предположим, че всичко, което не е стопроцентова истина, е лъжа, въпросът е решен. Понякога, когато ни питат за това, което чувстваме, ние просто „не можем“ да отговорим искрено. Някои неща са прекалено болезнени, за да бъдат признати, затова се надяваме да се измъкнем, като шикалкавим.

Двете страни на една монета

Нещата обаче рядко са толкова прости.

Представете си баща, който лъже 8-годишната си дъщеря. Звучи ужасно. Но да предположим, че детето си е изгубило любимата играчка, а бащата е видял как тя е попаднала под гумите на кола. Тъй като не иска да разбие сърцето на момиченцето си, той му казва, че куклата е отишла в болницата за играчки и че когато я поправят, ще се върне.

Напълно невинно, нали? Таткото лъже, за да спести на дъщеря си болката. Това си е състрадателна лъжа. Въпреки че го прави от добри намерения обаче, важно е да се намери правилният баланс между предпазването на детето и даването на възможност то да осмисли случилото се и да се научи да понася известно количество болка. В края на краищата страданието е част от живота. И трудностите неизбежно ще се появят.

Скоро момиченцето ще попита пак за играчката си. Може би ще поиска да отиде да я види в болницата – нали така правят хората? Това ще остави бащата с две възможности: Да каже истината и да признае, че си е измислил всичко – няма да е приятно, но поне ще е честно. Или да съчини нови лъжи, за да неутрализира последствията от първоначалната си лъжа. Така той ще се оплете в мрежа, от която ще му е трудно да се измъкне, колкото и добри да са били намеренията му.

Или пък какво ще кажете за този пример:

Когато бях в прогимназията, моя съученичка каза на най-добрия си приятел, че рисунката му е била избрана за училищната изложба. Това не беше вярно. Въпреки че наистина искаше да го зарадва, тя също така тайно се надяваше да му отклони вниманието, докато се опитваше да направи така, че да изберат нейната картина за същата изложба. Идеята бе, че ако рисунката му вече е харесана, той няма да продължи да се старае толкова и това ще даде повече шансове на нейната.

В този случай лъжата се основаваше на смесица от добри и егоистични намерения. Тя искаше да зарадва приятеля си, но най-много искаше самата тя да спечели от това. Подобни лъжи носят временни облаги, но в дългосрочен план рискуват да разрушат доверието.

И предполагам, в това е проблемът. Лъжата е нож с две остриета. Понякога я казваме, за да защитим някого и временно да го предпазим от жестокостта на истината. Друг път обаче лъжем за лична изгода, от завист или за да манипулираме.

Повечето лъжи не са злонамерени, разбира се, но всички те рано или късно носят последствия.

• Корична цена: 19,95 лв.
• Обем: 352 стр.
• ISBN: 9789542624653
• Превод: Снежана Милева
• Издателска къща „Хермес“ ООД