Архангелова задушница се пада на 1 ноември, събота. Снимка: istock
Задушница е ден, в който се прекланяме пред паметта на починалите ни близки и отправяме молитви за техния вечен покой. Това е момент на смирение, размисъл и духовна връзка между живите и мъртвите. Тази година, съботата преди Архангеловден, на 1 ноември отбелязваме Архангелова (Мъжка) задушница.
Житото е най-съществената част от трапезата на Задушница. То се вари и се поднася със захар и орехи, за да се превърне в коливо – символ на възкресението и вярата във вечния живот. В християнството житното зърно има особено значение: то трябва да „умре“ в земята, за да даде нов живот. Така и човешката душа преминава през смъртта, за да се роди отново в Божието царство.
Хлябът и виното, които често съпътстват житото, напомнят за Христовата жертва и за общението между Бога и хората. Те също се благославят и раздават за упокой на душите. Раздаването на храна е акт на милосърдие – добрина, извършена в памет на покойния, която според вярванията носи утеха и покой на душата му.
Свещта е един от най-силните символи в православната традиция. Тя олицетворява светлината на Христос и вечната надежда. Когато запалите свещ на гроба, вие не просто почитате покойния, вие осветявате пътя му в отвъдното и му показвате, че не е забравен. В пламъка на свещта гори молитвата на живите, а топлината ѝ символизира любовта, която остава дори след смъртта.
Свещите обикновено се палят по една за всеки починал близък, а в някои семейства – и обща свещ за всички отишли си от този свят. Докато свещта гори, вярващите отправят тихи молитви и благодарност – не за загубата, а за живота, който са споделили с човека.
На Задушница е прието да се раздава храна, увита в чиста кърпа или салфетка. В нея се поставя малко от приготвеното жито, парче хляб, сладки или плодове.
Понякога се добавя и малка чашка вино или вода. Този обичай е израз на споделяне и добрина – ние даваме нещо „за помен“ и по този начин правим добро от името на покойния. Смята се, че когато човек получи такава храна с благословия, това добро дело се прехвърля към душата на починалия и му носи утеха.
Макар и не задължителни, цветята са неизменна част от деня. Белите цветя – най-често хризантеми – символизират чистота, покой и вечен живот. Те са израз на любов и спомен, който не избледнява.
На Задушница най-важното не е колко неща ще занесем, а с какво сърце ще го направим. Истинската почит се проявява чрез молитва, благодарност и добри дела. Когато отидем на гроба със смирение и любов, ние показваме, че нашите близки продължават да живеят – не в тялото, а в нашите мисли, вяра и доброта. Защото любовта не умира – тя просто променя формата си и остава вечна.
Помени, Господи, нашите отци, братя и сестри, починали с надежда за възкресение за вечен живот, и всички, поминали се в благочестие и вяра: прости им всяко съгрешение, извършено от тях волно и неволно, с дума или с дело или с помисъл. Всели ги в места светли, в места прохладни, в места покойни, отгдето е изчезнала всяка болка, скръб и въздишка, и гдето сияе светлината на Твоето лице и весели всички от века Твои светии. Дарувай на тях и на нас Твоето царство, участие в неизказаните и вечни Твои блага и услада от Твоя безкраен и вечен живот. Защото Ти, Христе Боже наш, си животът, възкресението и покоя на починалите Твои раби и на Тебе отдаваме слава, с безначалния Твой Отец, и с пресветия, благия и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.