„Суперкомуникатори“ от Чарлс Дюиг

За автора

Чарлс Дюиг е завършил Харвардската бизнес школа и Йейлския университет. Работил е като разследващ журналист в „Ню Йорк Таймс“.

За работата си Дюиг е удостоен с награда „Пулицър“, наградата на Националната академия на науките на САЩ, националните награди за журналистика „Джордж Полк“, „Джералд Лоуб“ и други отличия.

Той е чест гост в едни от най-популярните телевизионни и радиопредавания.

Чарлс Дюиг е автор на три книги, сред които „Силата на навиците“, която прекара повече от три години в класациите за бестселъри. Последната му книга, „Суперкомуникатори“, излезе в началото на 2024 г. и също се радва на огромен читателски интерес.

За „Суперкомуникатори“

В тази книга Чарлс Дюиг съчетава задълбочени изследвания и любопитни истории от шоу бизнеса и тайните служби, за да покаже как всички ние можем да се научим да разпознаваме и използваме скритите пластове под всеки разговор. Именно така ще имаме възможността да се превърнем в суперкомуникатори.

Какво всъщност е суперкомуникатор? Тези хора не просто умеят да предразполагат околните и да ги карат да се чувстват чути и разбрани. Те инстинктивно усещат, че винаги, когато общуваме, ние всъщност участваме в един от трите разговора: практичен (За какво става въпрос?), емоционален (Как се чувстваме?) или социален (Кои сме ние?). Суперкомуникаторите знаят колко е важно да разпознават вида разговор и да се напасват към него. Те умеят да долавят сложните емоции и дълбоко вкоренените вярвания и ценности, които се повлияват толкова много от това, което казваме и чуваме. Тук ще научите защо някои хора успяват да направят така, че да бъдат чути и да чуят другите толкова ясно. Те ни демонстрират един прост, но важен урок: с правилните инструменти можем да се свържем с всеки.  

Очаквайте на 14.10.2025 г.

Откъс

На кого бихте се обадили, ако сте имали лош ден? Ако сте провалили сделка в работата си, ако сте се скарали със съпруга си или сте се почувствали разочаровани и ви и е писнало от всичко: с кого бихте искали да разговаряте? Вероятно има някой, за когото сте сигурни, че ще ви накара да се почувствате по-добре, ще ви помогне да преосмислите труден въпрос или ще сподели с вас разбитото ви сърце или радостта ви.

Сега се запитайте: този ли е най-забавният човек в живота ви? (Вероятно не, но ако се замислите ще установите, че той се смее по-често от повечето хора.) Този ли е най-интересният или умен човек, когото познавате? (Най-вероятно, макар той да не изрече някоя мъдрост, вие очаквате да излезете по-мъдри след разговор с него.) Този ли е вашият най-забавен и доверен приятел? Той ли дава най-добрите съвети? (Най-вероятно съвсем не, но когато затворите телефона, се чувствате по-спокойни, по-съсредоточени и по-близо да правилния избор.)

И така: какво прави този човек, което ви кара да се чувствате толкова добре?

Тази книга се опитва да отговори на този въпрос. През последните две десетилетия се появиха редица изследвания (Zaraska, 2020; Riecke, 2018; Antal, Herrmann, 2016; Whitsel, 2000; Jablonski, 2006), които хвърлят светлина върху това защо някои от нашите разговори вървят толкова добре, а други са толкова лоши. Тези прозрения могат да ни помогнат да чуваме по-ясно и да говорим по-увлекателно. Знаем, че мозъците ни са се развили така, че да копнеят за общение: когато си допаднем с някого, зениците ни често се разширяват едновременно, пулсовете ни се синхронизират, изпитваме еднакви емоции и довършваме мислено изреченията си. Явлението е известно като невронно увличане, а усещането е прекрасно. Понякога се случва, но нямаме представа защо и как и приемаме за късмет, че разговорът е протекъл толкова добре. Друг път, дори и отчаяно да се стремим да осъществим връзка с някого, се проваляме многократно.

За мнозина разговорите понякога са объркващи, изнервящи и дори ужасяващи. „Най-големият проблем при общуването е илюзията, че се е състояло“, казва драматургът Джордж Бърнард Шоу2. Учените обаче вече разкриха много от тайните на успешните разговори. Те разбраха, че когато обръщаме внимание на тялото на събеседника, както и на гласа му, това ни помага да го чуваме по-добре. Установиха, че как задаваме въпроса понякога е по-важно от това какво питаме. Изглежда, че е по-добре да признаем социалните различия, вместо да се преструваме, че те не съществуват. Всеки разговор е повлиян от емоции, независимо колко рационална е обсъжданата тема. Когато започваме диалог е добре да гледаме на разговора като на преговори, чиято награда е всеки да получи каквото иска.

И най-вече най-важната цел на всеки разговор е да се създаде връзка.

…

Идеята за тази книга бе родена отчасти заради моите лични провали в общуването. Преди няколко години бях помолен да помогна в управлението на относително сложен работен проект. Никога преди това не съм ръководил, но съм имал много шефове. Освен това притежавам модерна магистърска бизнес диплома от Харвард, а като журналист общуването е моя професия. Колко трудно би могло да е това предизвикателство.

Много трудно, както се оказа. Справях се с изготвянето на графици и планирането на логистиката. Но постоянно се провалях в отношенията. Един ден колеги ми заявиха, че не се обръща внимание на предложенията им, а постиженията им не получават признание. „Изключително демотивиращо е“, казаха те.

Отвърнах им, че съм ги чул и започнах да предлагам възможни решения. Например те да ръководят срещите. Или пък да изготвим официална схема, която ясно показва задълженията на всеки. Или да…

– Ти не ни слушаш – прекъснаха ме те. – Не става въпрос за по-ясни роли. Това, от което се нуждаем, е да има повече взаимно уважение в организацията.

Те искаха да поговорим за това как хората се отнасят един към друг, но аз бях обсебен от практическите въпроси. Те ми казваха, че имат нужда от емпатия, но вместо да ги чуя, аз ги засипах с решения.

Истината е, че подобна на тази динамика се развиваше понякога и у дома. Отивахме на семейна почивка и аз винаги намирах какво да ме обсеби – че не сме получили обещаната хотелска стая, че мъжът пред мен в самолета е спуснал много назад седалката си. Жена ми ме изслушаше и даваше напълно разумно предложение: „Защо не се фокусираш върху положителната страна на пътуването“. Аз, от своя страна, се ядосвах, защото ми се струваше, че тя не разбира, че моля за подкрепа („Кажи ми, че имам право да съм възмутен!“), а не за разумен съвет. Понякога децата ми са искали да поговорим, но аз, погълнат от работата или нещо друго, съм ги слушал с половин ухо, докато те се откажат. В ретроспекция виждах, че се провалям с най-важните за мен хора, но не знаех как да поправя това. Тези провали особено ме объркваха, понеже се предполага, че като писател си изкарвам хляба с общуване. Защо имах проблем да се свържа – и да чувам – хората, които имат най-голямо значение?

Имам усещането, че не само аз изпитвам подобно затруднение. Всички понякога сме се проваляли в това да изслушаме приятелите и колегите си, да отдадем дължимото внимание на това, което се опитват да ни кажат, да чуем какво казват. Проваляли сме се и в това да се изразим така, че да бъдем разбрани.

Тази книга следователно е опит да обясним защо общуването помежду ни се обърква и какво можем да сторим, за да го подобрим. В основата стоят няколко ключови идеи.

Първата е, че повечето дискусии всъщност представляват три различни вида разговори. Има практически разговори за вземане на решения, чийто фокус е да изяснят за какво става въпрос. Има емоционални разговори, които помагат да разберем как се чувстваме. Има и социални разговори, които изследват кои сме ние. С развитието на диалога често влизаме и излизаме от тези три модела на разговор. Ако обаче във всеки един момент не водим същия вид разговор като нашия събеседник, е малко вероятно помежду ни да бъде осъществена връзка.

Нещо повече, всеки тип разговор протича по своя собствена логика и изисква определени умения, така че, за да общуваме добре, трябва да знаем как да установим кой вид разговор се случва в момента и трябва да сме наясно как функционира съответният тип.

• Корична цена: 23,37 лв./11,95 €
• Обем: 384 стр.
• ISBN: 9789542624349
• Превод: Ивинела Самуилова
• Издателска къща „Хермес“ ООД