Милена Аврамова за филма „Рожден ден“: Вселената започва да работи, когато правиш нещо хубаво

Милена Аврамова е една от най-талантливите ни актриси, известна с ролите си във филмите „Летовници“, „Като за последно“, „Чичо Коледа“, както и от сериалите „Скъпи наследници“ и „Лъжите в нас“.

Най-новият филм с нейно участие е „Рожден ден“, дело на режисьора Ивайло Пенчев. Това е поредният негов филм, в който актрисата участва редом до големите артисти Меглена Караламбова и Васил Банов. Филмът тръгва премиерно по кината от 7 ноември, затова не пропускайте да му се насладите в киносалоните. 

С Милена Аврамова разговаряме за ролята ѝ в този чудесен нов български филм, както и за работата ѝ извън киното, а именно – като медицински клоун. Актрисата посвещава част от времето си като посещава пациенти в различни болници, за да ги разсее и чрез хумор да им помогне да минат по-лесно през житейските изпитания. 

Поздравления за премиерата на филма „Рожден ден“. Не за пръв път се снимате под режисурата на Ивайло Пенчев, но какво беше различното с този филм? 

За четвърти път се снимам. Нищо не е кой знае колко различно. Екипът е един и същ горе-долу и си имаме страшно доверие един на друг. Разбираме се с една дума, което е страхотно. Просто работата върви леко, с много хумор. Това го има не само във филма, но се усети и на снимачната площадка.

Всичко това се случи с много професионализъм. Никой от нас не си е позволил да закъснее или да не си знае текста, което е много важно за Ивайло Пенчев. Той винаги държи всичко да е точно, дума по дума.

Когато има едно добро предложение, той винаги ще се съгласи. Приема всякакви предложения, но трябва да са изказани, защото е необходимо да са подготвени и оператори, екипи, актьорите. Нищо не се случва случайно. Всичко е на много високо ниво. 

А какво харесахте във вашата героиня? Доближава ли се до вас лично? 

Доближава се много. Хич не са глупави сценаристите и режисьорът най-вече, защото се познаваме отдавна и решиха моето детенце във филма се казва Рая. А в живота моето дете също е Рая и така образът влиза много под кожата, а и защото детенцето ми във филма има проблеми. Затова когато бях с нея (по време на снимките) и кажех Рая, това вече ми се отразяваше много емоционално, нямаше как да не стане истинско.

Да, наистина добра психология от страна на режисьора и сценаристите. А имахте ли трудни сцени във филма? Какво ви предизвика най-много като артист, може би и като жена, тъй като имате и голи сцени във филма, много деликатни, разбира се.

Те са деликатни, но когато го снимахме не бяха толкова деликатни, защото имаше доста хора. (Смее се). Голям екип беше.

Наистина си е малко предизвикателство. Бих казала, че ми помогна това, че всички са толкова деликатни. Да се събличам пред камера, ми се случва за първи път и то на 40... Колко бях? На 43, а сега съм на 44, защото се снима миналата година.

Ако бях на 20, щях да се чувствам сигурно по-добре, но това не ми попречи да се отпусна максимално, защото аз много обичам да ходя гола и в живота, вкъщи имам предвид, разбира се, и на морето, но пред камера засега не го бях правила.

Всички бяха толкова деликатни и само идваха да ме намятат с някакво халатче между дублите. А аз по едно време забравих, че съм гола и хич не ми пукаше, защото какво е основното нещо? Че аз го правя, за да изкарам пари за операцията на дъщеря ми във филма, Рая.

И тогава голотата абсолютно няма никакво значение, защото основната цел е съвсем различна. Да спасиш детето си. И въобще забравих гола ли съм, не съм ли гола, просто в главата ми беше защо го правя – за да изкарам пари за операцията на Рая.

Силно послание. А във филма, освен тази тема, засяга се и темата за остаряването, за самотата. Това ли е посланието, което според вас отправя филма към публиката? Да говорим повече за тези неща, пречупени през хумора. 

Пречупени през хумора, точно така.

За остаряването, не знам, по-скоро темата е за обединяването. На която и възраст да е, се срещат хора, които всъщност имат голяма нужда от любов, имат нужда от приятелство.

Искам да направя огромен поклон пред Васил Банов и невероятната роля, която прави, както и той, така и Меглена Караламбова, защото те са изключителен пример, не само професионален, но и житейски. Защото когато ние си говорехме, без да снимаме, аз усещах тяхната душа, тяхното сърце, което действително е жадно за живота, за любов.

Също така с този опит, който имат, те имат какво да кажат на зрителя. Това е най-красивото във филма, защото тя (героинята на Меглена Караламбова) иска да умре, той (героят на Васил Банов) е затворник, а пък става въпрос за обир. Обаче всъщност точно тези хора правят нещо много хубаво, нещо много човешко, нещо, което ние забравяме, че сме такива и че това е силата, която ни движи и която ни държи живи.

Това е за мен посланието. Събрали се от кол и въже някакви хора и ги обединява приятелство, любов и една кауза, която е страхотна – да спасят едно дете. 

Много ви благодаря, че ги споменахте. Един от въпросите ми беше именно за работата с Меглена Караламбова и Васил Банов.

Не, няма как да не ги споменем. Те са машини. Това са велики хора. Васил Банов, светла му памет. Той ще продължи да бъде жив, с този филм, последният му филм и с всичко, което е творил през целия си живот. Изключително стойностен човек.

А Меглена (Караламбова), да ви кажа, някой там да се сети и да я наградят страхотно за тая роля. Наистина.

От когото зависи дано да се сети. 

От кого зависи аз не знам, защото политически не съм ангажирана. 

Вие всички играете фантастично във филма.

Страхотен екип наистина. От най-малките, които са зад камера до тези, които са пред камера. До тези, които са написали по този начин сценария.

Ще спомена непременно Марин Димитров, който всъщност е направил каста за този филм. Не само за този, а за всички останали филми на Ивайло Пенчев, но вече не е сред нас. Светла му памет... Той е завинаги в сърцето ми. Уникален човек с толкова много истории и с всички срещи, които е имал с невероятни актьори, които пак не са между нас. Наистина има незаменими хора. 

Свързани статии

„Рожден ден“ – комедията, която не разочарова

Къде може да ви гледаме, освен, разбира се, в „Рожден ден“? Къде публиката може да ви срещне – в театър или в други проекти? 

Други проекти се очакват, но засега няма да ги споменавам. Бях дълги години в Сатиричния театър. Засега съм на свободна практика. 

Много е интересно това, че доста често срещам различни хора там, където работя в момента. Това са болници, а аз съм медицински клоун.

И там срещам хора като Сашо Морфов, много други познати, приятели. За мен това е много важен урок. Защото както говорихме за смъртта, и за Меглена Караламбова в образа на жената, която желае смъртта... А пък аз срещам в болниците много хора, които не желаят смъртта, и са с най-позитивното усещане, което могат да дадат. Хора, които са в тежки състояния.

Отивам при тях, като вместо аз да ги развеселявам, те имат такава жажда за живота, че те ме зареждат. И усмивката е най-важното нещо.

Затова се надявам чрез този филм, който е с много голяма дълбочина и с много чувство за хумор, все пак хората да излизат от салоните усмихнати. Хуморът е нещо много важно. Да излизат усмихнати и да имат желанието да се събудят на следващия ден и да видят слънцето.

Свързани статии

Гледайте последната роля на Васил Банов във филма „Рожден ден“ – в кината от 7 ноември

Не знаех, че се занимавате с подобно нещо и че в България има такава професия, само във филмите сме гледали. 

То не се знаят тия неща, а ако може, нека повече хора да ги знаят, защото това е изключително важно. Както физическото тяло трябва да се лекува, така и душата, и духа.

Ето има и в България! Това е дело на бате Ники, ако знаете. Той се занимаваше с пантомима, светъл път на душата му. Ето това правим и ние.

Така че темата във филма, с моето дете, ми е много на сърце, защото аз съм срещала много, много, много деца за две години, които се борят по удивителен начин.  И единственият начин те да го преодоляват, е действително да има хора около тях, да има приятели, да има човек, който да им подаде ръка.

И тук във филма се събират такива хора, които се обединяват, но за нещо много красиво. Нещо, което ще даде живот на бъдещето. Вселената започва да работи за нещо хубаво и това да не го забравяме. Каквито мисли и желания имаме, това ще започне да се случва. Така че това пожелавам на всички.

Много хубаво пожелание и послание. Благодаря, че отделихте време, за да разкажем за филма, както и за това ваше начинание за медицинския клоун. 

Важно е да се каже, макар даже някои хора да се срамуват. А ние всички сме професионалисти, работим с организация, сдружението „Метаморфози“.

Някои се срамуват, че това го правят, сякаш са паднали от високото, от голямото кино или от големия театър, са паднали на ниското. Ами не, ние сме се издигнали много повече. Като хора, които се развиват, а не чакат нищо наготово. 

Благодаря ви, че го споделихте. Надявам се повече хора да го прочетат и да го знаят. 

Надявам се и аз.

Свързани статии

Филмът на Зорница София „3.0 килограма щастие“ с фокус върху алтернативното родителство

Захари Бахаров и Александра Лашкова с главни роли в новия италиански филм „БЪЛГАРИЯ AMORE MIO“

Гледайте последната роля на Васил Банов във филма „Рожден ден“ – в кината от 7 ноември