Корица: Хермес
За книгата
В беседите си Учителя Петър Дънов многократно призовава за общение с Христовия дух, за едно живо християнство, надраснало църковните догми, приложено във всички аспекти на живота ни. Словата му, произнесени в началото на XX век, са особено актуални днес – във времената на духовна криза и нарастваща паника, подклаждана от предсказанията за свършека на света.
И сякаш забравихме да се запитаме къде е Христос в това смутно време. Нима Той, вечният двигател на човешката история, надеждата за спасение на човека, не даде дума: ще бъда с вас до скончанието на века!
Според Учителя, Христос никога не е напускал земята и сега работи повече от всякога за духовното пробуждане на народите. Всеки човек може да го открие в живота си. Всеки има достъп до Христовия дух, ако издигне съзнанието си над привидния хаос на ежедневието, ако се посвети на Доброто и съумее да превърне омразата в любов.
Очаквайте новото издание на „Петър Дънов. За Христос и новото човечество“ на 9.12.2025 г..
Откъс
Предговор
„Християнско ли е учението на Петър Дънов? Философия ли е, или религия, източен окултизъм или секта?“ Многократно съм чувала тези въпроси. Отговорите са ясни за онези, които са си направили труда да се запознаят, макар и бегло, с неговите беседи и лекции. Настоящият сборник ще разкрие пред широкия читателски кръг какво е отношението на Петър Дънов към Христос и надявам се, ще обясни думите на Учителя: „Учение на Петър Дънов не съществува. Това, което аз говоря, и това, което Христос е говорил преди 2000 години, идва от един и същи източник“.
Христовото присъствие откриваме от самото начало на духовната мисия на Учителя Петър Дънов. През 1898 г. той създава Веригата за повдигане на религиозния дух на българския народ, чиито събори се провеждат ежегодно до 1915 г. във Варна и Велико Търново. „Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви от горе надолу“, казва той в една беседа през 1909 г. От записките на тези събори става ясно, че се подготвя и осъществява осъзнаване на Христовото присъствие във всички области на живота и в природата. Още тогава Учителя започва да говори за повторното идване на Христос в душите и сърцата на хората. В 1914 г. той започва да изнася всяка неделя беседи, предназначени за широк кръг слушатели. Те са стенографирани и първите седем тома с неделни беседи излизат под името „Сила и Живот“. В тях, според собствените му думи, Учителя Петър Дънов изнася основите на учението, което той нарича Новото учение, или Учението на Всемирното Бяло Братство. Всяка беседа започва с цитат от Библията, обикновено от Новия завет, и е построена върху този цитат. В почти всяка от тях той привежда примери от живота на Христос, дава тълкуване на Христовите слова, като ги свързва със съвременността. Необходимо е да се отбележи, че от най-ранна младежка възраст самият Петър Дънов има мистични преживявания – срещи и разговори с Христовия Дух. Свидетелства за това намираме в личното му тефтерче, запазено и издавано неколкократно, включително и като факсимиле. Последното издание е съвместно на изд. „Бяло Братство“ и Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. То обхваща периода 1898–1900 г. Всяка негова страница е пропита с отдаденост на Духа. Един още по-ранен документ е намерен в годишника на Методистката епископална църква, включващ материал на директора на Американското научно-богословско училище в Свищов, където Петър Дънов учи от 1880 до 1884 г. В своето есе, посветено на обръщането му към Христа, гимназистът пише: „Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствам за Него“. И всеки ден до заминаването си от този свят той го прави.
В беседите си Учителя многократно призовава за жива връзка с Христовия Дух, за едно живо християнство, надраснало църковните догми, приложено във всички аспекти на ежедневието ни. Словата му са произнесени в началото на ХХ век, но са особено актуални сега – във времената на духовна криза, нарастваща паника, подклаждана не на последно място от предсказанията за свършека на света, от тиражираните охотно от медиите заплахи на лъжепророци, проектиращи собствения си душевен смут в умовете на хората. Според Учителя очаква ни не край, а ново начало, нови възможности за изявление на Христовия Дух. Кризите и катаклизмите на настоящето са подобни на разтърсването на заспал човек. Съвременното човeчество се пробужда за нов живот, за нова епоха в развитието си; ражда се новият човек. Всяко раждане е съпроводено с болка, но когато детето е родено, майката забравя болките. Понякога от контекста на беседите се изваждат и разпространяват пасажи, описващи катаклизми, но Учителя никога не е определял времето им и е подчертавал, че отвъд тях просветва зората на Новата култура.
Масовото съзнание в момента е обсебено от интерпретациите на Календара на маите и свършека на света през близката 2012 г. И май забравихме да си задаваме въпроса къде е Христос в цялата тази суматоха! Той, вечният двигател на човешката история, Живият Бог, никога не е напускал Земята и сега работи повече от всякога за духовното пробуждане на народите – това е тезата на Учителя. Всеки човек може да го потърси и да го намери в живота си. Всеки може да има достъп до Христовия Дух, ако издигне съзнанието си над привидния хаос на ежедневието, ако се посвети на Доброто, ако умее да превърне омразата в Любов и направи най-малкото добро всеки ден, най-дребната постъпка, внасяща мир и хармония в света около него.
Когато сравняваме казаното на различни места от Учителя за Второто идване на Христа, прави впечатление, че той говори в бъдеще време и същевременно твърди, че Христос никога не е напускал Земята. В коментарите на Боян Боев, стенографирал всички разговори на Учителя, намираме същото смесване на времената. Задава се въпросът: как ще дойде Той отново, ако вече е тук? Изводът, до който стигаме, като анализираме различните текстове, е, че когато става въпрос за Второто пришествие, има се предвид очевидното и интензивно проявление на Христовите енергии в света, водещо до масовото пробуждане на човечеството като цяло.
Като звън на камбана звучат думите на Учителя, посветени на „Онзи, Който е бил, е и ще бъде“, и звукът им радостно отеква в душите: „Той иде! Пригответе пътя на Мощния, Силния, Който иде сега! Ликува душата! Иде, иде сам Той, иде да помага Той!“.
Светла Балтова