Снимка: iStock
Благодарността е качество, което често приемаме за даденост, но всъщност има огромно значение за начина, по който човек възприема живота и отношенията си с другите. Тя не се изразява само в това да казваме „благодаря“, а в способността да забелязваме и оценяваме грижата, времето, усилията и доброто, което получаваме.
Всеки от нас познава поне по един неблагодарник, който с поведението си често показва, че не цени усилията на другите.
Ето какво отличава неблагодарниците от другите.
Забелязва много по-лесно това, което не е получил, отколкото това, което е получил
Дори когато около него има много хора, които го подкрепят и правят компромиси заради него, вниманието му остава насочено към липсващото. Един пропуск може да заличи в съзнанието му десетки други добрини, които е получил.
Очакванията му постоянно се увеличават
Това, което вчера е било специален жест, днес вече се превръща в нещо, което се очаква. След всяка получена услуга, внимание или подкрепа, летвата се вдига още малко. Така благодарността постепенно се заменя с усещането, че „трябва“ да получава все повече.
Рядко изразява признателност и трудно признава чуждия принос
Не става въпрос само за това дали човек казва думата „благодаря“. По-важно е дали изобщо забелязва усилията на другите. Неблагодарният човек може да приеме помощта, но да не покаже, че разбира колко време, енергия или внимание е вложил другият.
Има усещането, че заслужава специално отношение
Той може да смята, че неговите нужди са по-важни от тези на останалите и че близките му трябва да се съобразяват с него повече, отколкото той с тях. Когато това очакване не бъде изпълнено, реакцията често е раздразнение, обида или чувство за несправедливост.
Реагира негативно, когато не получи това, което е очаквал
Вместо да приеме, че другият има право да откаже или просто не е успял да помогне, неблагодарният човек може да се държи така, сякаш му е било отнето нещо, което му принадлежи. Често се появяват реплики и обвинения от типа „След всичко, което съм направил“ или „Не можеше ли поне това да направиш?“.
Помни чуждите грешки, но забравя чуждите добрини
Този човек може с години да помни случай, в който някой го е разочаровал, но да не обръща почти никакво внимание на всички случаи, в които същият човек го е подкрепял. Негативните преживявания заемат много повече място от положителните.
Свиква да получава, без да отвръща със същото внимание
В една здрава връзка не е необходимо всичко да бъде разделено 50/50 във всеки момент. Понякога единият дава повече, а в друг период ролите се разменят. Проблемът възниква, когато това се превърне в постоянен модел – единият постоянно помага, разбира и прави компромиси, докато другият основно получава. Това важи не само за любовните взаимоотношения.
Превръща собствените си добрини в дълг, който другите трябва да му връщат
Неблагодарността може да се проявява и по парадоксален начин: човекът прави нещо добро, но след това го използва като аргумент, с който да изисква нещо в замяна. Така добрият жест вече не е бил безкористен, а се превръща в своеобразна сметка.
Трудно признава собствените си грешки
Когато възникне конфликт, неблагодарният човек често се концентрира върху това какво е направил другият, вместо да погледне собственото си поведение. Вината лесно се прехвърля навън, а собствената отговорност се омаловажава.
Сравнява това, което има, с това, което другите имат
Вместо да оцени собственото си положение, той постоянно гледа към хората, които имат повече – повече пари, по-хубав дом, по-добра работа, повече внимание или по-висок стандарт на живот. Така това, което вече притежава, започва да му изглежда недостатъчно.
Трудно се радва искрено на успехите на другите
Когато близък човек постигне нещо хубаво, неблагодарникът може бързо да насочи вниманието към собствените си липси. Вместо „Радвам се за него“, реакцията може да бъде „А защо на мен не ми се случва това?“. Постоянното сравнение пречи на усещането за удовлетворение от собствения живот.