Черният господар на Канарските острови

Знам че в живота на човек има много повратни щастливи мигове. Не случайно е и мъдрата сентенция: “Животът на човек не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни”. От първата целувка, през мига, в който казваш заветното “да” на любимия човек и първото детско проплакване до още безброй малки, но “велики” за нас събития, които осмислят и остойностяват нашия по-нататъшен живот.

Моето малко-голямо и несъмнено различно от на повечето хора събитие беше мигът, в който покорих черния господар на Канарските острови – връх Тейде. Разположен на о. Тенерифе на невероятните 3718 той ми откри гледка, която сигурно няма да забравя до последния миг, в който все още ще имам своята съкровена памет. Когато погледнах към черната земя, над която се стрелкаха два три смели облака и аз над тях се почувствах наистина като “на върха на света”. Гледката беше още по-внушителна, а самото ми присъствие там още по-вълнуващо в предвид, че Тейде всъщност е спящ вулкан, изригнал преди по-малко от век. По склоновете му все още можеше да се различат потоците изстинала лава. Всичко изглеждаше като едно лунно поле. И над целия този магмен океан се извисявах аз – само аз и Слънцето, разбира се. Наистина величествено. На връщане си мислех, че сега дори и да умра ще умра щастлива, че видях това чудо на природата, което не всички могат да нарекат своето приключение, своят щастлив миг на различно, на промяна. Да, това пътешествие ме промени, даде ми нов висок поглед, даде ми свеж въздух, даде ми нова вяра, че всичко е достижимо и преодолимо – дори и 3718 м огнена лава.

От участие в конкурса “Мигът променил живота ни”