Корица: Хермес
За автора
Бен Милър е автор на бестселъри, известен актьор и режисьор. Участвал е във хитовите сериали „Смърт в рая“ по BBC и „Бриджъртън“ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „Професор Т“, където той играе главната роля.
На българските читатели Бен Милър е познат като автор на „Денят, в който пропаднах в приказка“, „Нощта, в която заседнахме в приказка“ и „Нощта, в която срещнах Дядо Коледа“.
Сега „Хермес“ представя новата му книга „Дневникът на един коледен елф“.
За книгата
Може ли един смел елф да спаси Коледа?
Мечтата на Тог най-накрая се сбъдва – той е назначен за помощник в работилницата на Дядо Коледа. Да майсториш чудно хубави подаръци обаче, е по-трудно, отколкото изглежда. Особено когато някой ги краде! Дали Тог ще успее да разкрие злосторника навреме, преди милиони деца по света да останат разочаровани в коледната утрин?
Забавна история за истинското значение на подаряването на подаръци!
Очаквайте на 02.12.2025 г.!
Откъс
Снощи сънувах, че съм коледен елф.
Беше Коледа и всички празнувахме поредната успешна година в къщата на Дядо Коледа на Антарктическите хълмове.
В единия край на стаята бумтеше огън, обграден от гирлянди от бодлива зеленика, бръшлян и имел. В другия седеше Дядо Коледа, а от двете му страни – Дясната и Лявата му ръка.
А помежду им седяхме останалите: безброй редици елфи – майстори на играчки, които пируваха, смееха се и се шегуваха.
Тъкмо нападах второто си пуешко бутче, когато Дядо Коледа стана и почука с лъжица по чашата си, за да привлече вниманието ни. Всички млъкнахме.
– Мили мои елфи – започна той и стана елегантно от стола си. За жалост, бе доста нисък, така че единственото, което можехме да видим зад масата, беше червената му кадифена шапка. – Ах… – измрънка Дядо Коледа замислено.
Стайнър, неговата Дясна ръка, и Ула, неговата Лява ръка, му помогнаха да стъпи на седалката на стола си. Дядо Коледа попи лице с кърпичката си, овладя се и отново поде речта си:
– Вие работихте неуморно цяла година и аз нямам думи да изразя благодарността си. От името на всички деца по света благодаря, благодаря, благодаря!
Всички чукнахме чашите си и отпихме огромни глътки великолепна медовина.
– А сега, знам какво се питате всички – продължи Дядо Коледа. – Кой може да е? Кой е моят Коледен елф на годината?
Стаята се изпълни с възторжено бърборене.
– И така…
Възцари се тишина, наситена с очакване.
– Без да губим време…
Всички се огледаха наоколо.
– Моят Коледен елф на годината е…
Един елф на най-отдалечената маса нададе вик на вълнение.
– Единственият и неповторим…
Стайнър, Дясната ръка, нетърпеливо се прокашля.
– … Тог!
Това бях АЗ!!! Аз бях Коледният елф на годината! Всички избухнаха в бурни аплодисменти.
– Хайде, ставай… – подтикна ме майка ми. Аз обаче като че ли не можех да се надигна от масата! Дупето ми сякаш беше залепено за седалката.
– Тог, ставай! Закъсняваш!
Отворих очи. Изобщо не се намирах в къщата на Дядо Коледа. Бях в леглото си, в малката стаичка, която делях с четирите си по-малки братчета и сестрички: Клончо, Листчо, Стафидка и Игличка. Майка ми ме разтърсваше за рамото.
– С баща ти тръгваме за работа! Ти трябва да заведеш малките на училище!
В този момент си спомних кой съм наистина: безработен елф неудачник на сто и шейсет години, който още живее с родителите си.
О, и в случай че тези редове ги чете някое човешко същество (защото винаги е възможно): елфите живеят десет пъти по-дълго от човеците. Тоест сто и шейсет години за нас са като шестнайсет за вас.