Марина Фиорато е родена в Манчестър и е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Има степени по история от Оксфорд Юнивърсити и от университета във Венеция. Работила е като илюстратор, актриса и филмов критик. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като U2 и Rolling Stones. Живее в Северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си.

Досега на български език са издадени четири нейни книги: „Стъкларят от Мурано“, „Тайната на Ботичели“, „Мадоната на бадемите“ и „Дъщерята на Сиена“, а на 29 ноември излиза най-новият й роман – „Венецианският договор“.

Разкажете ни малко за себе си и за своето семейство.

Още по темата

Пиша исторически романи, чието действие се развива в Италия. Самата аз съм наполовина венецианка, наполовина англичанка. Мъжът ми Саша Бенет е кинорежисьор. Оженихме се на Канале гранде във Венеция. Синът ни Конрад е на десет години, дъщеря ни Руми е на осем. Живеем в Хампстед, Лондон.

Как започнахте да се занимавате с литература? Кога осъзнахте, че искате и можете да пишете книги?

Като малка много обичах да чета, не можеха да ме откъснат от книгите. Винаги съм писала разкази, стихотворения, пиеси за училищния театър и даже един кратък роман. Когато се роди синът ми и си взех отпуск по майчинство, се замислих за венецианските си корени, за града, от който е семейството ми. Хрумна ми идея и я записах като разказ за венецианските стъклари. Впоследствие този разказ се разрасна и след шест месеца се превърна в романа ми „Стъкларят от Мурано“. Така и не тръгнах отново на работа, а станах писател.

Наскоро излезе последният ви роман „Венецианският договор“. Разкажете ни за него.

Това е история за най-тежките времена за Венеция – когато в една и съща година в града вилнеят и чума, и пожар. В същата година Венеция е заплашена и от нападение от Османската империя. Но това е история и за любовта и надеждата, когато двама лекари – единият от Изтока, а другият от Запада – се борят заедно срещу чумата. Фейра, лекарка от султанския харем в Константинопол, работи с Анибале – венециански лекар. Двамата споделят познания, независимо че страните им воюват. Великият архитект Андреа Паладио става техен приятел и се опитва да се пребори с чумата, като строи великолепна църква, за да умилостиви разгневения Бог. Така че това е книга за медицината, любовта, религията и архитектурата.

Какво обичате да четете? Коя е любимата ви книга от детството ви?

И сега много обичам да чета. Всяка вечер продължавам да чета на децата си приказки. Мисля, че това е най-важното, което можем да дадем на децата си. Като малка най-любимите ми книги бяха „Хрониките на Нарния“. Омагьосваше ме мисълта, че е възможно да намериш врата към друг свят. Сега знам, че всяка книга е такава врата. Отваряйки първите страници, вече сте встъпили в него.

Какво обичате да четете?

Чета най-различни книги. Старая се да не избирам книги от същия жанр и за същия период, за който пиша в момента, за да не се повлияя от чуждия текст, дори подсъзнателно. Чета обаче такива книги, които ми помагат да усетя периода. Например във „Венецианският договор“ се описват дълги морски пътешествия от миналото, затова четох „Господар и командир“ на Патрик О'Брайън. Този роман ми даде чудесна представа за това какъв може да е животът на борда на древните кораби.

Четете ли електронни книги?

Да, чета електронни книги. През ваканциите даже предпочитам електронните четци, защото в куфарите няма много свободно място за книги. У дома обаче чета печатни книги, защото те притежават една особена красота. Когато издателите се постараят и направят едно чудесно издание – корицата, с цветовете, с илюстрациите, такава книга просто не може да бъде в електронен вид! Тя трябва да краси библиотеката ви. Ако дете или младеж вземе в ръка тази книга, тя ще го подтикне да се запознае с историческите събития от онзи период, с взаимоотношенията на хората и със силата на техните чувства.

Интервюто е по материали на сайта Novostiliteratury.ru, със съдействието на издателство „Кръгозор“.