Хората, които имат повече от едно дете, знаят колко трудно се овладява съперничеството между братя и сестри. Често борбите за играчки, родителско внимание, оценки в училище и приятелства се превръщат в истинска война, пораждаща омраза между децата. Дори в тежки случаи тази омраза отравя отношенията им за цял живот.

Какво да правим с това съперничество?

Родителите биха могли да се намесят във всеки един спор и да изиграят ролята на арбитър, последна инстанция, която да отреди кое е правилно и кое не. Често обаче това се тълкува от децата като предпочитание към едното от тях. Получава се затворен кръг, който с една погрешна стъпка може да влоши още повече нещата.

Според специалистите психолози и педагози, в много случаи това поведение може да бъде коригирано чрез правилно поведение на родителите и то не само в случаите на нужда, а през цялото време. Вниманието към детайла е много важно, подчертаването на ценностите, обясняването на ситуациите и на това защо родителят предприема дадена стъпка или порицание.

В действителност, братята и сестрите се конкурират непрекъснато, дори това да не е свързано непременно с желание за надмощие. В човешката природа е кодирано да се стремим към съвършенство и го правим най-вече спрямо близките си.

Ролята на родителя е да не допуска това състезание да добива злостен характер.

Кога започва съперничеството между братята и сестрите?

Обикновено съперничеството започва веднага след раждането на по-малкото дете. По-голямото вече разбира, че няма да е единствен център на внимание. В други случаи този период може да започне и по-късно, когато децата навлизат в нова роля – детската градина, училището, например.

Положителният аспект е, че братята и сестрите се учат в отношенията си по този начин. Учат се да отстояват своите нужди, развиват индивидуалност и методика на действие, опитвайки се да се усъвършенстват спрямо братчето или сестричето си.

Какво да предприемете?

В известна степен съперничеството е естествен инстинктивен порив у всеки човек и родителите не трябва да се стремят да го изкореняват всячески, защото той има и своите положителни черти.

Това, което можете да направите е да подготвите добре по-голямото си дете за пристигането на по-малкото, ако детето е достатъчно голямо, за да осъзнае този факт.

Още по темата

В никакъв случай, дори да сте пределно ядосани, не трябва да дискриминирате едното дете за сметка на другото. Често родителите правят това без дори да го осъзнават. Затова важи правилото за преброяването до 10.

Не бързайте да порицавате и да взимате страна, а помислете как да действате в дадения случай. Не сравнявайте двете деца. Реплики от типа: „Защо правиш така? Брат ти не прави такива пакости!“ имат изключително негативно действие върху психиката на детето. Повечето родители мислят, че по този начин ще накарат детето да осъзнае грешката си.

Обикновено се получава обратният ефект.

Добра практика е да ангажирате децата с измислянето на решение от тяхна страна. Оставете ги да обмислят как искат да постъпят и след това да споделят аргументите. Това е техника, която ще им е полезна в бъдеще в изграждането на социалните им умения за водене на спор, отстояване на позиции и излизане от конфликтни ситуации.