Проблемите със съня при децата от 6 до 12-месечна възраст често продължават и след кърмаческата възраст. Децата започват да плачат, да търсят внимание от родителите си и дори да са в полубудно състояние, родителите тичат да ги успокояват.

Това е една от най-големите грешки, която много родителите правят в стремежа да успокоят и обгрижат мъничето си. Донякъде това е нормално и разбираемо, но трябва да се отбележи колко важно е първо да опитате да оставите детето само да се справи с нощните пробуждания и чак след това да се втурнете да помагате.

След всеки цикъл на съня през нощта ние всички – деца и възрастни, се пробуждаме леко, но след това трябва да можем сами да заспим. Същото важи и за малките деца. Ако при всяко тяхно пробуждане вие реагирате, ходите да ги прегръщате, приспивате, да им пеете или ги водите да легнат между двама ви и си играете с тях – детето ще сметне това иначе изключение за норма.

То ще започне целенасочено да се буди и да плаче нощем, защото ще знае, че вие ще играете с него и ще му обръщате внимание. Несъзнателно не помагате на детето си по този начин.

Как да му помогнете?

Помислете и за вашата вина (дали през деня му отделяте достатъчно внимание?) и бъдете убедени, че за вашето дете е по-добре да спи самичко, спокойно през цялата нощ.

Не го приучвайте да заспива при условия, които изискват вашето присъствие.

Вие сте знаещите, вие трябва да бъдете твърди, но и нежни. Задайте си следните въпроси: „Разбирам ли, че детето ми ме „манипулира“? Ако е така, искам ли да проявя твърдост, или искам и аз да споделя удоволствието от удължаване на будуването?“

Използвайте деня, за да разговаряте с детето, дори още да не ви разбира напълно. Доказвайте му вашата обич.

Към осмия или деветия месец може би ще установите, че вашето бебе по-лесно заспива, ако има до себе си любима вещ, неговото „гугу“. За други деца любимото нещо е някакъв жест – смучене на палец или биберон, люлеене в негов ритъм, галене по ухото и т. н.

Още по темата

Често по-ефикасно е бащата да става през нощта и кротко да обясни на детето (ако вече е поотраснало и разбира), че майка му спи, защото е уморена, например.

Съвсем мъничкото бебе обикновено не страда особено от проблеми със съня и нощните будения. Повечето деца наваксват часовете сън по време на сутрешното и следобедното спане. Все пак дете, което през нощта е самостоятелно и спи пълноценно, е по-щастливо.

То много по-добре умее да контролира емоционалното си равновесие и се справя с предизвикателствата през деня. По-спокойно е, родителите му също: общата атмосфера в дома е значително по-благоприятна.

* * *

По материали от „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце" 
Снимки: iStock