Писна ми

Наркотиците, лекарствата и има ли спасение

27.09.2010г. / 10 53ч.
Аз жената
Наркотиците, лекарствата и има ли спасение

Проблемът с наркотиците у нас набира скорост. Повече от всякога. Едва ли има човек, който не се ужасява при мисълта в какво време живеем. Интересно е как се стига дотук.

Най-общо употребата на дрога в България до средата на 20-ти век се локализира предимно там, където има местно производство – в Югозападна България. С началото на масовата урбанизация тази традиция е прекъсната. Към 60-те години зависимите са малко на брой, пристрастени предимно към медицински опиати ( опиум, морфин, лидол ). Всички се познават помежду си. Умишлено изключвам отделните случаи на злоупотреба с лекарства, каквито е имало винаги.

Световният младежки фестивал през 1968 в София е събитието, което „въвежда“ сравнително разнообразие от психоактивни вещества у нас. Хипи вълната и други музикални и културни течения като психеделик музиката проникват в България и оказват влияние над младежите, заедно с идеите за мир, любов и равенство. За съжаление, наркотиците ги повлияват също толкова силно, колкото музиката и „софийското лято“. След фестивала има доста желаещи да продължат да опитват наркотици, като към тях сигурно се присъединяват и зависимите отпреди. Постепенно броят им започва да нараства. Оформя се своеобразна общност от потребители на наркотици, като това се наблюдава предимно в София и големите градове. Бунтарският дух и отхвърлянето на управляващата тогава идеология са основни черти на ценностната им система. За наркоманите като факт не се говори открито. Но въпреки това броят им продължава да расте. Към средата и края на 70-те години е било изключително трудно да се набавят тогава използваните морфин, лидол, кодеин, вероятно и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства ( веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина). Тези и редица други промени разкриват нови хоризонти на забранените удоволствия. Вероятно точно в края на 70-те и началото на 80-те години започва търсенето на медикаменти, които не са под контрол. Романтиката на хипарските времена и „лежерното“ и пасивно задоволство отстъпват място на настървеното търсене на зависимия, за когото достъпа е забранен. Спорен е въпросът дали по това време възниква черен пазар в България, но очевидно наркоманите са успявали да се снабдяват с нужните им медикаменти. Понеже броят им нараства. За щастие, разпространяването на наркотици все още е сравнително ограничено. По това време се употребяват и амфетамини, предимно от студенти по време на изпитни сесии, като това става инцидентно, за повишаване на издръжливостта и концентрацията. Въпреки високия потенциал на зависимост на амфетамините, много малко от потребителите им тогава развиват такава.

Още през 80-те години навлизат инхалантите, както и халюциногени като паркизана. Тогава предпочитана дрога са сънотворните средства и транквилизаторите. Разбира се, да не забравяме и алкохола, който е твърде съществен фактор. Повечето употребяващи са зависими и от алкохол. През 90-те години в България навлиза хероина. Пушенето на канабис става мода. Цигарите с канабис се разпространяват практически навсякъде, като училищата, дискотеките, купоните са главно местата, където са предлагани масово. Понякога канабисът е смесен с най-невероятни субстанции, дори и с хероин. „Гарниран“ с алкохол и различни психотропни медикаменти дава покъртителни сценарии за филми. Крехката възраст на доста от потребителите бързо съкращава пътя до опасния хероин. А оттам понякога изход няма. Много от употребяващите се превръщат в пласьори. Или обратното. Това не е от значение. Важното е, че зависимите се увеличават неимоверно и че много от тях са „престъпно млади“.

Заедно с рисковете от развиване на зависимост и предозиране, има и редица други проблеми. Има опасност от рисковани, дори и нежелани сексуални контакти в такова състояние, особено при подрастващите. Инжектирането с употребявани игли носи риск от заразяване с хепатит B и C, със станалия все по-известен HIV/СПИН и редица други инфекции, т. е., потенциален източник на разпространяване на зарази. Има данни за много бременни, заразени с вируса на HIV. Съдбата на неродените им деца се носи по течението. Всичко това се случва много често при хора с ниско социално положение, ниско образование, нисък доход. В ромските квартали е обичайна практика. Допълва се от проституцията и лошите условия за живот. Доказано е, че много от употребяващите са склонни към престъпления и имат престъпно поведение. Резултатите от това са доста – отразени са в безброй публикации и интервюта, разкриващи лошото положение в страната ни.

С времето обичайна практика за всеки трети става да взима наркотици. Хероинът понастоящем за България е свързан с много тежки вреди както за употребяващия го, така и за обществото. „Хапчетата за купон “ превръщат всеки ден в купон, от който не можеш да си тръгнеш. Канабисът е като обикновена цигара. Кокаинът се превръща в прекалено скъп навик за повечето желаещи. Има много, „зарибени“ по LSD и гъбите. А висок процент се насочват към амфетамините (амфи, амфети или speed). Защо ли? Наричат ги „кокаинът на бедните“. Към началото на новото хилядолетие се наблюдава масовото им разпространение, обикновено в заведения. Установен е фактът, че на българския черен пазар те обикновено са нискокачествени и много нечисти. Обикновено са под формата на сив, бял или мръснобял прах, а понякога и като таблетки. Могат да бъдат смъркани, поглъщани, инжектирани или пушени. Пригодността им за тези начини на приемане е различна. В зависимост от начина на приемане и дозата въздействието им трае около четири часа. Тези факти вероятно са известни на мнозина. Също известно може би е, че те стимулират централната нервна система, употребилите се чувстват самоуверени, с повишени възможности и енергия. Намалена е нуждата от сън. Дишането и сърдечният ритъм са ускорени, кръвното налягане – повишено. Устата е суха. Високо е нивото на кръвната захар. При по-големи дози телесната температура се повишава и дишането е учестено. Нежеланите психологични ефекти при употреба включват: раздразнителност и агресивност (с резки промени в настроението и прояви на насилие); понижено самочувствие; нарушения на съня; тежка депресия (която може да доведе до самоубийство); страхови разстройства (включително пристъпи на паника); параноидни мисли; параноидни психози (включително неконтролируеми повтарящи се действия); халюцинации (могат да са зрителни, слухови и дактилни (за допир) – например усещането на пълзящи под кожата насекоми, което кара човек да разрани кожата си). Има риск от зависимост при продължителна употреба, развива се толеранс (нужда от още по-голяма доза), по-продължителната употреба води до преумора на сърцето, негативните ефекти след вземането са чувство за умора и липса на сили, безсъние, потиснатост. Тук говорим за амфетамини. А каква ли смесица всъщност се продава на пазара? С какво ли го смесват самите наркомани? Какво ли е усещането след това? И това бихте ли си го причинили срещу само няколко часа приповдигнато настроение и повишена енергия, ако разсъждавате нормално и нямате наистина сериозна причина? Сещам се за няколко такива причини, при които всеки човек може да изгуби баланса и мярката. Като немаловажен е и моментът на отказването на подобни вещества. Абстиненцията при повечето зависими е описвана като тежък момент. Още повече, че тя понякога е към няколко вида наркотик, тъй като хероинът или кокаинът, или която и да е друга гадост, отстъпват място на амфетамините. Когато няма пари. Лечението не винаги дава ефект. Всеки трябва да поеме отговорност за себе си. Заради хората около себе си, които изживяват тези моменти заедно с него.

Както вече беше отбелязано, много хора използват амфетамините и модерните им „смеси“ за по-голяма издръжливост – например за някои публични личности това се подразбира, особено свързани с шоубизнеса. Но има също студенти по време на сесии, такива, които искат „само да пробват“, други, които се нуждаят да се впишат на всяка цена в дадена среда, като последните са предимно малолетни. И тук проблемът е и до възрастта, както посочих по-горе. Интересното е, че хората може би не осъзнават, че в голям процент от случаите приемат не амфетамини или „бонбони“, а някаква неразгадаема смес. Тези, които имат „късмета“ да вземат нещо „качествено“, са доволни и продължават с пълна сила. Както и останалите, между другото. За да пробват. Някои наистина само пробват. А тези, които се увличат, сигурно се питат къде по пътя са загубили мярката. Има случаи, макар и редки, на насилствено даване на дрога, главно в заведения и на купони.

Има лекарства, които действат на същия принцип – те на практика са наркотици. Същите, които в минали години са били основната дрога на зависимите. Чувала съм, че се отказват страшно трудно. И голям процент хора са зависими от такива медикаменти. Те обаче вече са с рецепта, имат и упътване – никой не може да те задължи да го прочетеш, но го има. За предлаганите на пазара наркотици такова няма. Или най-малкото не може да му се вярва. А трябва да има, и то да е адекватно. Толкова нагледно и натуралистично упътване, че този, който започва, да знае точно какъв риск поема. Защото законовата забрана явно не е достатъчна.

Веднъж в интервю Скарлет Йохансон сподели, че всяка година си прави пълни изследвания и такива за HIV и, че според нея обратното е ужасно безотговорно, особено за хора, водещи активен начин на живот. Колко хора у нас биха могли да кажат същото? Има ги, за щастие. А какво да кажем за рисковите групи, които включват именно наркомани, проститутки, хора с безразборен сексуален живот, роми ? Кой ще тръгне да ги изследва точно тях?

То няма и смисъл. Дори и да се направят изследвания, колко от болните ще имат възможност да се лекуват качествено? Или колко ще предпазят партньора си? Много малко. Мерките, които трябва да се вземат обезателно, е поне на децата да се предоставя информация, така че да са наясно с рисковете от наркотиците, както и да се възпитава у тях отлична сексуална култура. Но не на глупави беседи в училищата, на които никой не ходи, а по такъв начин, че наистина да възприемат информацията. Силно се съмнявам, че това ще се случи в рисковите групи. Инициативи за това е имало много, сигурно ще има още, но при някои това е начин на живот, от който не могат да се откажат.

Вече няма група зависими, които са известни помежду си . Повечето от тях отдавна ги няма, а много от последователите им, които не са се излекували от порока си, прибавят нови лица към „черния списък“. Рисковите групи останаха като понятие за пред медиите. Всъщност, вече всеки е в рискова група. Тази, за която решение е единствено волята.

* * *

Деца. Наркотици. Родители.
Истината за наркотиците
Как се чувстват тийнейджърите в България

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Ivan ( преди 11 години )
Ne si Pojelavam da mi se nalaga nqkoi den da se Obrashtam kam Vas.No shte e Mnogo Hubavo ako ima poveche HORA kato vas.Az ne sam na Ti s Tvardite narkotici no mislq che sam Mnogo zariben po Marijuanata,i Vseki pat kogato Pusha si mislq dali shte mi e Trudno da si kaja Krai nqkoi den.No mislq che Oshte sam Mlad i jivota ne me e Poel na Grebena si.Mislq che Edin den kogato Angajimentite i Otgovornostite stanat poveche ot Svobodnoto mi vreme shte se NALOJI i nqma da mi e Trudno ... !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elena ( преди 11 години )
blagodaria za temata,znaete li tay tova ot 2007god. v du6ata si,sled 8 god prestoi v Canada-stranata na me4tite,as s moito semeistvo,trebva6e da se pribere nezabavno,...za6toto videh o4i v o4i krek-kokain-sapruga mi be6e drugadiktet 1god.,be6e stra6en -ko6mar,i na nai golemia si vrag NE GO POJELAVAM,..taka beh nadahana sled,kato se zavarnahme ot Canada,...daje klinika iskah da "naprava" za vsiii4i zavisimi,hodih do Jerusalem-molih se i se nadyvah ,...no ve4e spolai na Boga i na men samata moga da kaja blagodaria-sadba.???!!!koito iska ,6te se opitam da mu pomogna,pi6ete mi.?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар