Той

1 час в софийския затвор

27.07.2006г. / 19 27ч.
Джадала Мария
1 час в софийския затвор

Затвора. Предполагам не си влизала там. Може би само си чувала, а най-вече – чела по книгите и гледала по филмите за онова ужасно място. Мислиш си, че най-голямото зло там е, че не можеш да излизаш навън, че си затворен. Ако искаш да останеш само с тези си мисли – не чети нататък.

Аз бях в затвора. Само за час. Тук ще споделя с теб това, което е централният софийски мъжки затвор за един незатворен човек, жена, на около 30 днес в България.

Да влезеш в затвора само на посещение – звучи като любопитна и все пак леко плашеща авантюра. Паркирам отсреща, пресичам улицата и с всяка крачка реалността става все по-осезаема. В страничната стаичка полицай издава пропуск след преглед на личната карта. В същата стаичка има няколко указващи текста относно свиждания и други на затворниците и вътрешен телефон, на който мургава жена на възраст умолява някого някъде да занесат нещо на сина й – вътре.

Пропускът ми е издаден. Следват втори вход с проверка на пропуска и личната карта. Трети вход, на който прибират личната карта, мобилния телефон и връчват малко метално номерче.

Сумрак, обстановка от преди може би 30-40 години. Прави всеки да се чувства малък пред големия прозорец на този пропуск и ... пред закона.

Коридори с балатум, дървена ламперия и врати, като в учреждение, след което – първата смразяваща гледка – първи вътрешен двор.

Стените на оградите – високи и в бодлива тел. "Алеите" също са от висока телена мрежа, завършваща с бодли и всяваща подобаващ респект. Насреща – сграда в мръсно бежово, малки прозорци с решетки и хора, лица и ръце, вкопчени в решетките като че в късче въздух. На една решетка виси прострян син анцуг. Лудница? Зоопарк?

Мъже – навсякъде. По-малко – униформени. Повечето – облечени и изглеждащи може би като тези, с които се разминаваме по улицата. Хора. Затворници. Някои са тук от скоро, други – от повече от 20 години.

Всички сякаш леко наплашени, силно недоверчиви, изключително съблазнени от всяка женска походка из двора на техния настоящ дом. Подсвиркват. Подмятат. Желанието изтича от погледа им, свива ръцете в юмруци. Движат се. Спират се. Може би по някакъв начин се радват на този допир с другата реалност, онази отвъд бодливата тел на стената.

Попитай който и да е от тях виновен ли е – ще разбереш, че повечето от тях се считат за невинни.

Признават, че живеят в състояние на особено спокойствие. Трудно е да ги провокираш и заинтригуваш, трудно е да ги убедиш да направят нещо извън рутината. Всеки ден спортуват – много. Всички са яки, мускулести, жилави. Минавам през футболното игрище, през самите тях, без преграда. Не смея да задържа поглед. Не искам да привличам повече внимание.

Минавам през олющена висока зала, частично покрита с дървен таван. Един скача на въже, облян е в пот, поглежда през рамо. Друг вдига слушалката на оранжевия телефонен апарат и трескаво набира номер. В дъното има баскетболен кош.

Стените на тесния коридор, покрити с ръждиво кафяви плочки като от стар запуснат басейн, ме водят към поредната врата – киносалона. Кафяви прашасали седалки – същите като в селското кино от преди 20 години. Гледат към ниско, тясно и дълго платно, изрисувано със свежо зелени полета, бели планински върхове, каменна чешма, храм-паметника "Александър Невски" и жълтите звезди на ЕС. Зад гърба на публиката пък е образът на НДК. Културата изглежда е на почит. Имат телевизия, библиотека. Имат всичко, особено забранените неща. Скоро ще има и Интернет. Може би затворът лекичко ще се отвори.

Може би някой път, в специален ден на отворени врати, ще мога да заведа сина си, да надникне в двора на затвора. Да види хората, които са там. Защото преди да го видиш, затворът е просто страшна приказка, а престъпникът – герой от филм. Когато се озовеш дори за 1 час от другата страна на стената, думичките "свобода", "закон", "престъпление", "последствия", "отговорност" стават осезаема, разтърсваща реалност.

Не искам това да ми се случи. Не искам да тропам на портата с поредния колет за моя мъж или син, там вътре, зад решетките.

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
zoia ( преди 11 години )
zdraveite.moia priqtel sa6to e v zatvora za 30 godini............kakvo da kaja az?????????? ve4e 13 godini e tam........obi4am go........mnogo.....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
andrei ( преди 11 години )
pro4etoh nqkoi komentari i 4esno da vi kaja ostanah razo4arovan ot na4ina po koito nqkoi hora imali po nqkakuv na4in ne6to ob6to s horata koito izlejavat prisudita si v scz ,po to4no nadzirateli ,vun6ni minuva4i i tn. se izrazqvat i davat otzenki za hora koito ne znaqt i ne poznavat. nqkoi ,ne zapomnih to4no kak se kazva nare4e horata vutre nepopravimi retzidivisti ,hora koito vinagi 6te si ostanat utrepki i vse ne6ta ot toq
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
kosara ( преди 11 години )
От редакцията:Може, ама внимавайте, да няма после това-онова!pitar pan moje li da se svarja steb imeila mi e kasmet4e77***abv.bg
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
pitur ( преди 11 години )
zdraveite, interesna rabota, kak samo umuvate! v zatvora tova v zatvora onova, istinata e 4e osuznavame 4e sme zagubili vsi4ko koeto obi4ame 4ak kogato popadneme tam. ot 9 god sum tuk i 6te vi kaja slednoto: al4nosta ni su4etana s glupostani e prosto edna golqma glupost
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
stela ( преди 11 години )
Много съм съгласна, че в затворите е ужасно, поради изолацията на човек от естествената му среда, но преди влизането там, човек винаги е имал избор дали да направи непоправимото или да бъде отговорен. Не е случайна постановената присъда хора,и ако там няма условия на живот ,това е защото затворът е мястото където човек трябва да осъзнае колко е хубаво да си на свобода, въпреки социалните си проблеми, отколкото да е там и изолиран, самотен и озлобен от света!Излезне ли нека не повтаря грешките си, а да започне да мисли за правилното си поведение към хората, и най вече към себе си...Жалко, че ги съжалявате, защото това е мечешка услуга, да всеки може да изпадне в беда но не всеки би тръгнал да краде да убива или да злоупотребява с добрината!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
krimi ( преди 11 години )
Знам колко е гадно да ти се промени живота към затвора, но все пак за да стигне човек дотам сам е направил избора!Съдът не случайно постановява присъда, има грешки в съдебната система но те не са системни, а са изключения...Човек трябва да носи в себе си отговорността, и дано като влезе в затвора един престъпник да осъзнае своята такава, хората навън които ги подкрепят им правят мечешка услуга, защото повечето са манипулатори!Може да ми се разсърдите Вие, които имате близки там, но разберете за да се стигне все пак до присъда имало е много случаи в които те са имали избор да не правят лоши неща!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
naranena ( преди 11 години )
e-maila mi e sexy_mace_167***abv.bgОт редакцията:Младежта да внимава с публикуването на лични данни, за да не се разочарова още повече.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
naranena ( преди 11 години )
az sam edno momi4e naraneno za 2 pat sled kato lubimi q i vleze v 2 pat v zatvora v ramkite na 8 meseca no tozi pat ima 4ustvoto 4e e za dalgo ujasno vseki pat kogato 4uesh 4e toi otnovo e tam ;( praznota e ujasna 4ustvoto da znaesh 4e toi e dale4 ot teb i nz dali e gladan ili jaden imam 4ustvam po nqkoga 4e 4ast ot men q nqma nikoga nqma da sreshtna 2 kato nego ;( da znaesh 4e vs den gledash nebeto i si svoboden a toi ne e ujasno MOLQ VI PISHETE MI...POMOGNETE MI DA GO ZABRAVQ ZASTO JIVOTA MI NE MI DAVA DA SAM S NEGO TOI E DOBAR 4OVEK NO ALKOHOLA DROGATA mu sasipvat jivota ;( 10x na teq koito mi pishat
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
....... ( преди 11 години )
Moqt lubim 4ovek skoro 6te vlezne tam.Mnogo mi e tejko ve4e nqkolko meseca e zadarjan,ne sam go vijdala samo se 4uvame po telefona tova e nai otvratitelnoto ne6to koeto moje da se slu4i na edno mlado momi4e kato men.Dosega az ne bqh sre6tala takav 4ovek kato nego osajdat go nespavedlivo,no az go podkrepqm s nego sam 6te go 4akam kolkoto e nujno za6toto iskam otnovo da vidq onazi usmivka,onezi o4i koito kato me pogledneha az se raztapqh....obi4am te zlato s tebe sam
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
Диди ( преди 11 години )
Искам само да кажа на всички, които са толкова критични- не бъдете толкова крайни и остри в изказванията си. Не всички, които лежат в затвора са убийци и педофили. Никога не знаеш какво ще ти сполети.. В живота понякога за един миг ти се случват неща, които те сриват и преобръщат всичко. Най- близък човек от семейството ми излежава кратка присъда, но не тук, а в Западна Европа. Първоначално това, че е толкова далече и е на чуждо място ме смачкваше. Но от друга страна се надявам, че там наистина условията, до колкото е възможно, са по- човешки. И все се успокоявам, че остава много малко време- 30 дни...Моля се на Бог да излезне жив и здрав!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар