Най-обичам летния сезон. Като всички мъже, разбира се. Верно, жегичка, ама гот. Няма да си кривя душата. Девойките свалят де що имат, започват да изваждат едни ми ти полички, едни ми ти потничета с голи пъпчета. Разкош. Сядаш си на капанчето и си пийваш биричката, после ментичката, после пак биричката и плакнеш очи по красоти. Е, на това му казвам аз сезонът на маслоотражателите. Като тръгнеш по плажа маслоотражател след маслоотражател и все по монокини. Е, това облекло много го уважавам, ще знаете. Що ли не се цаних и аз за спасител на плажа, чувам, че имало дефицит по морето. Що бе братя, що не щете да ставате спасители? Спасителки може да няма, ама затова пък удавнички. И кой ще се появи в сюблимния момент като герой, като един истински мъж. Ех, мечти. То... забелязал съм, че най-големите маслоотражателки най-малко влизат във водата, ама това пък е предимство – хем не се мокриш, хем не се мориш, хем можеш с нещо да помогнеш – гръбче да намажеш, краче да разтриеш. Това слънчевите изгаряния са страшно опасно нещо, за целта спасителите може да са ви от полза – да ви напомнят да се обърнете по коремче, да ви подсетят да сложите още масълце. Кой беше казал, че най-важното е плажното масло? Ето на, и аз същото казвам. Признайте сега обичате ли да се печете на плажа по монокини и да ви мажат раменете с плажно масло? Ходите ли на нудистки плажове или предпочитате да скриете прелестите в загадъчни бански? Не е лошо, нали, и някой готин пич да се зазяпа във вас.
Никога човек не знае какво пиле ще изхвърчи от сутиена. Това комплимент да ти направят, това внимание да ти обърнат, духовитости да ти извадят. Не си кривете сега душичката и вие. Като някой ви подхвърли как са ви напращели дините, просъсквате едно простак с простак, ама наум си казвате – ей к`ва съм мадама, готина съм си, облека ли банските и къде очи, къде ченета падат. Вдига ви се самочувствието, а? Ама така е кой к`вото си има, вдига си го? Е, някои си вирват носа в небесата, ама... к`во да се прави – жени всякакви. Как мислите? Ех, като си помислих за море и за монокини и все едни захарчета са ми в устата, все едни бонбончета. Та какво ще кажете, прасковки загорели, обичате ли да ви подсвиркват по улиците и да ви задяват с комплименти непознати?
Аз ако го правя, рядко разбира се, много рядко, ама винаги добронамерено – е, което си е хубаво, хубаво си е, не може да не се отбележи, те думите сами си излизат от устата. И не виждам нищо лошо. Да не би вие да не го правите. Гледам едни каки, като наобиколили едно хлапе и като му крещят – сладурче, ще те схрускам, и дори ръце му пускат и го щипят по бузките. Какво ли си мислеше младежа не знам, ама въртеше странно и безпомощно очи. Като се замисли човек, мераците при мъжете може да са реакция именно на тия женски подмятания към тях в младенческа възраст. Не бих се учудил, ако пак жените са виновни.
Да направя ли секс университет?