Послушни или умни деца?

Изглежда, че това е изборът, който трябва да направи всеки родител и всеки учител. Какви деца иска да възпита и отгледа – умни или послушни. Ще кажете не може ли и двете? Вероятно може, но трябва повече търпение, себеотрицание, грижа и с една дума много любов.

А в съвременното училище това явно е непостижимо. Може би винаги е било така. Всичко в кюпа, всичко на конвейер, матрицата ни поглъща и всеки сам трябва да се бори да запази своята индивидуалност и да се себедокаже. В крайна сметка не е чак толкова лошо – всеки е минал по този път и е оцелял, но когато порасне си казва – не бих искал същото да бъде причинено и на моите деца.

И в крайна сметка всичко се повтаря отново и отново – скучни учебници, учители с архивно мислене, безсмислени наказания, бой в междучасието, подигравки, бягства, вдигане на ръка, зубрачи. И първият ти демократичен избор, който правиш още преди да гласуваш за партии е да гласуваш от кои да си в даскало – от добрите, от умните или от щурите. Е, не може и баничка и боза. Етикетите, които се лепят в училище за по-лесно са еднозначни. Или си зубър или си пройдоха, не може да си гениален пройдоха. Въпреки че историята доказва, че не винаги най-прилежните, най-тихите, най-ученолюбивите, най-послушните деца стават най-успешни възрастни.

Учителите разбира се това не ги вълнува. Голяма част от тях живеят по формулата – тук и сега да цари тишина. Искат децата да не шукват и да не гъкват в клас, да слушат внимателно и после като ги попиташ нещо, те да го изрецитират по учебник, да няма много дебати, умувания и въпроси по материала. Лесно и удобно.

Как ще се развият тези деца след тяхната намеса, никой не може да каже, нито пък ще помни, за да ги вини. Въпреки че, ако се замислите именно учителите в малките класове са оказали влияние да изберете тази или онази посока в живота. Например: учителката по пеене беше ужасна, постоянно ми правеше забележки и затова, дори в компания на приятели се притеснявам да пея или учителката ми по математика беше невероятна и заобичах този предмет и затова сега работя в банка. Всеки може да разкаже много за учителите си и всъщност това са хората, които оставят дълбок отпечатък върху белите платна на детските души. И това действително са много важни хора, лошото е, че като общество подценяваме този факт. Хубаво е и те да осъзнават тази си важна мисия, както и обществото като цяло да им отдава необходимото уважение.
Е, ако се случи, че някой успял в живота да е бил в техния клас след време може да си спомнят и да разказват с гордост, но дотогава както се казва „каквото сабя покаже“.
Никак не им е лесно на учителите. А и винаги се прави уговорката, че има учители по призвание и учители по принуда.

В клас се събират поне 20 деца с различен темперамент, възпитание, възможности и от този кошер с разноцветни и разнородни живинки трябва да се произведе някакъв качествен продукт.
На една родителска среща се обсъждаше възпитанието и послушанието на децата и за има-няма десет минути, родителите сами създадоха такава суматоха и говорилня, че аз се чудя какво искаме от децата – възрастните са същите, че и по-зле.
Може да си говорим много, но изводът, който трябва да си направят и родители и учители и съставители на учебни програми е, че трябва да се отчетат промените и да не искаме да обучаваме и възпитаваме децата, като преди 20 години, не защото тогава методите са били погрешни, а защото животът се е променил коренно.

И най-вече, ако искаме обучение по нов начин и по нови методи, на първо място трябва да се запитаме – мислещи или послушни деца ще искаме да възпитаваме?
По всичко личи, че методите, които би трябвало да се използват са несъвместими.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• 14500 деца са се отказали от училище за една година
• Индивидуалният подход към децата ще намали хаоса в училищата
• Осем правила как да бъдем добри родители
• Родителската агресия – отмъстителна и неконтролируема