Семейство

Децата сами или насаме?

03.07.2012г. / 13 10ч.
Вергиния Генова
Децата сами или насаме?

Ваканция и много деца остават сами у дома. По-тихо, да не чуят социалните. Разчитам на дискретност от ваша страна. Сега няма да обсъждаме дали е добре или не децата да остават сами, а защо не умеят да прекарват време насаме.

Забелязали ли сте, че съвременните деца и подрастващи, като че ли някои от тях никога не са оставяли сами със себе си, никога не са чували своите мисли и желания.
От малки те са атакувани – телевизор, компютър, радио, музикални плейъри, курсове, школи и да не изброявам, че списъкът е дълъг. Все някой им говори, все някой им дава съвети, напътствия, предлага модели на подражание, казва им кое как става и накрая ние се учудваме, че те са толкова неориентирани и не знаят какво искат.
Как да го знаят, когато не остават сами със себе си? Просто да седят и да си мечтаят, да четат книга и да мислят върху нея и неизбежно и за своя живот, да рисуват и да усещат цветовете, да преценяват дали жълтото и зеленото си отиват или може би трябва да се включи и червено. Да се колебаят и да вземат решения. Да правят изводи и да си поставят цели.

За тези цели не е задължително детето да е оставено само в къщи, а да не скучае и да не се чувства депресирано когато е насаме. А когато е само с телевизора или компютъра изобщо не можем да кажем, че е оставено насаме – там е проблемът. Именно тогава е атакувано от стотици чужди образи, мисли, мнения и виждания за живота. И това е страшно. Защото из този лабиринт единственото, което може да направи едно неосъзнато дете е да си намери модел за подражание.
Има деца, които оставени сами, започват да скучаят и да искат развлечения – заведи ме на кино, повикай ми приятелче, пусни телевизора.
Има някакъв вид пристрастност към електрониката, хората са като хипнотизирани, особено ако са станали зависими. Много деца са зависими от телевизора, както и много възрастни. Вие колко дълго можете да живеете без телевизия? Други са пристрастени към слушането на музика, а всички ние малко или много към компютъра.
Затова единственото спасение, което мога да измисля за себе си и мисля, че е приложимо към всички е да остават повече време насаме със себе си и да си измислят някакво хоби, чрез което да открият своето истинско Аз. А това важи в още по-голяма степен за децата – защото откривайки себе си, те могат да открият своите скрити таланти, своите вътрешни желания и да се реализират, така че да са щастливи от онова, което са и което правят.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

Коментирай