„Мрак след разсъмване“ от Александра Маринина

За авторката

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти – през 2001 г. и 2011 г. по покана на ИК „Хермес“.

Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. Самата тя смята, че международният ѝ успех се дължи на факта, че в книгите ѝ се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални. Книгите ѝ са преведени в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други.

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. е водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността.

Маринина е носител на редица награди. През 1998 г. е отличена като „Писател на годината“ на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 г. получава националното отличие „Олимпия“ – като жена, чиито книги имат неоспорим принос към руската култура, а през 2006 г. е призната за „Писател на десетилетието“. Романът ѝ „Последно разсъмване“ е носител на награда за криминален роман на 2014 г. в Русия. „Безупречна репутация“, е определена за най-добър криминален роман на 2021 г. според читателите в Русия.

Сега Издателска къща „Хермес“ представя най-новата ѝ книга – „Мрак след разсъмване“.

За книгата

Ноември 1982 година. Честването на годишнината от сватбата на семейство Смелянски е помрачено от смъртта на Леонид Брежнев. Въпросът кой ще бъде новият генерален секретар причинява големи тревоги на хората от партийния елит, сред които са и Смелянски и гостите им. А те определено има какво да губят. Същата вечер тринайсетгодишният им син Серьожа и дъщерята на приятелите им Альона отиват на кино и... изчезват. След обаждане „от високите етажи“  в търсенето на децата е включен майор Виктор Гордеев. От работата му по случая зависи назначаването му на длъжността заместник-началник на Московския криминален отдел. В страната обаче се е появил сериен убиец и вероятността Серьожа и Альона да са сред жертвите му нараства с всяка изминала минута.

Анастасия Каменская, която наскоро е завършила Юридическия факултет, е убедена, че децата не се вписват в профила на убиеца. Но какво всъщност се е случило с тях и дали маниакът може да бъде спрян, преди да е отнел поредния невинен живот?

Откъс

Елена Андреева гледаше огромната подредена маса с огорчение. Само допреди няколко часа, малко преди да се появят гостите, масата беше като произведение на изкуството, дори ястията бяха разположени така, че да се съчетават по цветове. Например купичките с червен хайвер в никакъв случай не биваше да са до салата от сельодка: оранжево-червеното не стои добре до винения цвят на вареното цвекло, затова между тях непременно трябва да има нещо светло, например нежнорозово филе с ръбче от бяла сланинка или пушена есетра. Трапезата беше реализация на съвършения ѝ замисъл, беше богато отрупана и Елена Андреева Смелянска имаше пълното право да се гордее с репутацията си на умела и щедра домакиня, обичаше да посреща гости и да прихваща възхитените погледи на пируващите.

Днес честваха петнайсетгодишнината от сватбата и по традиция с мъжа си канеха хората, присъствали на подписването. Младоженецът беше по-възрастен, затова гостите от негова страна бяха предимно колеги и едно семейство някогашни състуденти, а младоженката обикновено канеше най-добрите си приятелки. С годините отношенията им с приятелките охладняха и остана само една – съученичката Танюша, която неизменно присъстваше на трапезата. Кариерата на мъжа ѝ, пък и на самата Елена Андреева, процъфтяваше, колегите му също се развиваха главоломно и с всяка изминала година Танюша и семейството ѝ изглеждаха все по-чужди в тази отбрана компания. Елена го забелязваше, но не ѝ беше хрумвало да пропусне да ги покани. Първо, Татяна е очарователна жена и Михаил Филипович, началник-отдел в Министерството на търговията, който всеки момент можеше да стане замминистър, като я види, направо губи ума и дума и откровено флиртува с нея, въпреки че мъжът на Татяна също е там. Елена дори подозираше, че той идва на гости у тях само за да има повод да се срещне с приятелката на домакинята. Очевидно бе, че го привлича. Второ, децата им – Серьожа, синът на Смелянски, и Альонка, дъщерята на Татяна и Олег Муляр – също са приятели. Альонка е с една година по-малка от Серьожа, но е много умна, начетена и заедно им е интересно. Елена дори подозираше, че синът ѝ е леко влюбен в момичето. Разбира се, още му е рано, само на тринайсет е, макар че след два месеца ще навърши четиринайсет... Тези тийнейджърски влюбвания са глупави, няма смисъл да им се обръща внимание, освен това момичето е свястно, от добро семейство. Танюша е художник, работи в голямо издателство за детска литература, прави илюстрации на разни приказки и приключенски романи, а мъжът ѝ Олег е научен сътрудник в някакъв институт, занимава се с физико-химия, но дали е физик, или химик, Смелянска така и не разбра и не беше си направила труда да запомни. Няма как в такова семейство да възпитат дъщеря, която да научи техния Серьожа на нещо лошо.

Когато през 1967-а Елена и Владимир се ожениха, дори не им беше хрумвало, че след години 10 ноември ще се превърне в едва ли не всенароден празник. Тази дата се водеше Ден на съветската милиция още от началото на шейсетте, но беше най-обикновен професионален празник като Деня на строителя, Деня на здравния работник или Деня на стоманолеяра. За тези дати си спомнят предимно непосредствено заетите представители на една или друга професия. Кой би могъл да предположи, че един ден в цялата страна ще гръмне такъв концерт в чест на празника на милиционера, след който хората ще се стараят да се освобождават от всякакви ангажименти вечерта на 10 ноември, за да седят спокойно пред телевизорите и да се наслаждават на изпълненията на любимите си артисти. Елена не искаше да мести честването на годишнината си, но сметна, че е добре да кани гостите към шест и половина, за да си хапват и вдигат тостове по време на първата част от концерта, а после, който иска, спокойно да може да гледа екрана и да не пречи на останалите на масата да си говорят. Освен това вече имат втори телевизор в кухнята, по-малък: наскоро стана модерно хората „с възможности“ да си позволяват и това. И бездруго в първата част са официалните изказвания и пускат само изтъркани и омръзнали до гуша класически парчета, народни и съветски песни. А интересното обикновено е във втората част: модерна естрада и хумористи с остър език.

Откъде да знаят, че тази година няма да има концерт... От сутринта по телевизията пускат симфонични концерти все в минорна тоналност. Явно някой от властимащите е умрял, но засега не огласяват точно кой. Гостите дойдоха навреме, вече всички бяха на масата, без Михаил Филипович. На лицата им е изписано напрежение и тревога. Не е нужно да си кой знае колко умен, за да се сетиш: щом нищо не съобщават, значи, е починал ГЛАВНИЯТ. И въпросът сега е кой ще заеме поста. Какво да очакват?

Настаниха се на масата, вяло произнесоха изтърканите учтиви фрази по повод здравия брачен съюз на Владимир и Елена Смелянски, после започнаха нервно да дъвчат, пълнеха устите си машинално, без да обръщат внимание на вкуса. Никой не направи възторжени комплименти на домакинята, която, между другото, още от шест сутринта беше накрак и се суетеше в кухнята, докато приготвяше пирожките с различни плънки, месото, рибата, режеше и подреждаше в купите изисканите салати, като украсяваше всяка от тях с цветенца и листенца, изрязани от разноцветни сурови зеленчуци. Нарочно не направи заготовки предната вечер, за да бъде всичко прясно.

В крайна сметка масата остана красива само за половин час, след това ѝ беше противно да гледа разчовърканите порцеланови подноси, чинии и купи. Елена хвърли поглед към Серьожа, който си шушнеше нещо с Альона Муляр, и тихичко каза на мъжа си, който седеше до нея:

– Трябва да махнем  децата от масата. Всички искат  да поговорят за печалното  събитие, но децата вече са  големи, не бива да слушат подобни  неща.

– Така е – кимна в съгласие Владимир Александрович. – Не дай си боже, ще вземат да преразкажат нещо в училище. Нека отидат в стаята на Серьожа.

– Не, по-добре да излязат  – решително заяви Елена Андреевна. – Стаята на Серьожа може  да ни потрябва.

– За какво?

– Ами ако Михаил Филипович все пак дойде? Ако някой знае какво точно се случва в момента, то това е той. Дори ти не си наясно, а ти далеч не си последна дупка в Московския изпълком. Щом Михаил Филипович закъснява, значи в министерството има спешно съвещание. И то е по този въпрос – добави тя още по-тихо. – Ще ви трябва спокойно място, където да поговорите, без никой да ви слуша. Не можете да се оттеглите в кухнята, там не е подходящо място за чиновник от такъв ранг.

Елена стана решително, взе от средата на масата купата, в която тъжно се подмятаха две пирожки: една триъгълна с ориз и яйце и една кръгла със зеле.

– Ще донеса още пирожки  – обяви на всеослушание. –  Деца, елате да ми помогнете.

Те станаха и послушно последваха домакинята в кухнята.

Кухнята на Смелянски наистина беше огромна за тогавашните разбирания – цели десет квадратни метра, затова имаше място и за работен плот, и за кръгла маса. Серьожа протегна ръка към тавата, в която бяха подредени пирожките с апетитни кафяви корички, но веднага се дръпна и погледна смутено.

– Хайде, вземете си  – усмихна се Елена. – Вземете  торбичка и си сложете колкото  искате. Знаете ли какво? Храната  е по-вкусна, ако се яде на  свеж въздух. Защо да седите  тук? Ние водим разни скучни  разговори за работа, на вас  няма как да са ви интересни. И пушим. Така че отидете на кино или просто се разходете.

– А мама ще ме  пусне ли? – плахо попита Альона.

– Аз ще я убедя  – обеща Смелянска. – Хайде, слагайте  си храна за изпът, а аз ще  отида да говоря с майка  ти.

– Ура! – радостно възкликна Серьожа, а Альонка почервеня.

Елена излезе на големия остъклен балкон, свързващ кухнята и гостната. Ех, колко им беше провървяло с този апартамент!  В Москва, пък и по другите градове, блоковете се строят по типови проекти, а този проект бе специално начертан с хубава планировка на стаите, защото блокът бе предназначен за избрани, за онези, които обикновените хора наричат безбожници: известни артисти, писатели, партийни ръководители. Смелянски въобще не са от редовите чиновници, но и на тях им се наложи да задействат сума ти връзки, за да получат заповед за настаняване. Тогава хвърлиха огромни пари за ходатайстване и подаръци, направо я хваща страх, като си спомни. Тази удобна лоджия, на която се излизаше и от кухнята, и от хола, беше повод за особена гордост от страна на Елена Андреевна. Тя стигна до стъклената врата към гостната и почука. Татяна седеше най-близо, затова първа я видя и стана да отвори. Всъщност вратата можеше само да се открехне, защото я подпираше един масивен фотьойл, но през пролуката спокойно можеше да се проведе разговор.

– Какво има?

– Нищо, просто не исках да се надвикваме – обясни Елена.

Семейство Муляр одобриха инициативата на Елена.

– Разбира се, нека децата да излязат да се поразходят. Няма какво да правят на масата при големите – каза Олег. – Лена, ти си много умна жена!

– А какво дават в кварталното кино? – загрижено попита Татяна. – Надявам се, че не е за лица над 16 години, защото няма да ги пуснат. Времето навън е ужасно, не е подходящо за разходки, но става за кино.

– През две пресечки от нас има детски киносалон. Там прожектират филми само за деца под шестнайсет. Всякакви анимации и приключения – успокои я Елена. – Нали веднъж ходихме там с децата, не помниш ли?

– Да, вярно! Бях забравила... Добре тогава. Олег, иди и дай на Альонка рубла за билет и почерпка.

– Да не си полудяла – засмя се домакинята. – За какви пари говориш? Аз ще дам на Серьожа, нека свиква да бъде кавалер. А твоята дъщеря като истинска госпожица да се учи да приема жестове на внимание. Седете спокойно и хапвайте, а аз ще изпратя децата.

Татяна огледа обстановката. Разбира се, стаята беше голяма, но когато масата е разтегната и около нея са насядали петнайсетина възрастни, то само трима от тях могат да станат и да излязат, без да обезпокоят останалите. Другите ще трябва да молят да ги пуснат и да се промъкват край тях в теснотията. През дългите години на честване на тази дата у Смелянски в компанията се бяха утвърдили неписани правила: на най-далечния край на масата, с гръб към прозореца, винаги сядаше Михаил Филипович, който бе най-високо на чиновническата стълбица, до него отдясно се настаняваше Татяна Муляр, после мъжът ѝ. От отсрещната страна, с гръб към вратата и срещу големия шеф от Министерството на търговията, сядаше домакинът Владимир Александрович Смелянски, а вдясно до него беше мястото на Елена. Сега оня масивен фотьойл, който пречеше да се отваря вратата на балкона, стоеше празен и чакаше появата на Михаил Филипович.

Да, Татяна няма как да излезе незабелязано.

– Кажи на Альонка  непременно да си сложи шапката – помоли тя Елена. – Някой е казал на моята хубостница, че има красива дебела плитка и тя сега иска целият свят да я види, та при всеки удобен случай се старае да си забрави шапката.

– Не се притеснявай, ще настоявам да си я сложи  – увери я Елена и тръгна към кухнята.

Когато излезе в коридора, децата бяха почти готови. Альонка си бе облякла обикновеното евтино палтенце и както беше предвидила майка ѝ, стоеше без шапка. Серьожа тъкмо си обличаше онова невзрачно яке, с което обикновено риташе топка в двора, макар пред очите му да висеше новото топло и красиво яке, докарано чак от Канада.

– Альона, слагай си  шапката, навън е студено –  строго произнесе Елена, като  прикриваше усмивката си.

Момичето с очевидно нежелание си сложи светлосинята плетена шапка с пискюл. „Как може Татяна да си облича детето така? Все пак е художничка, трябва да има естетически вкус. Определено има много усет, но не и възможности, купува каквото предлагат по магазините. И никога не се оплаква, не моли за помощ, а когато аз ѝ предлагам да ѝ направя услуга, тя винаги отказва. Проявява характер! Слава богу, ние можем да си позволим да обличаме сина си в хубави дрехи.“

– Серьожа, облечи се  прилично – каза тя недоволно. – Излизаш с момиче, не отиваш да играеш футбол. Сложи си канадската грейка.

– Стига бе, мамо...

Синът ѝ хвърли бегъл поглед към момичето и Елена веднага разбра за какво си мисли. Альонка е облечена толкова зле... Впрочем и Танюша, и мъжът ѝ се обличат като клошари. Купуват си дрехи от родните магазини, защото за онова, което не го продават по магазините, нито ще им стигнат заплатите, нито имат необходимите връзки. По всичко личи, че Серьожа е влюбен, щом мисли как да се облече така, че момичето да не се срамува от външния си вид. Прекрасно е, че синът ѝ проявява благородство. Елена му протегна зелена банкнота от три рубли.

– Вземи. Да почерпиш Альонка, купете си сок, нещо сладко, каквото има...

Тя отвори вратата на апартамента и точно в този момент от асансьора се появи Михаил Филипович. На лицето му се четеше тревога и изглеждаше сурово…

• Корична цена: 23,37 лв./ 11,95 €
• Обем: 368 стр.
• ISBN: 9789542625070
• Превод: Наталия Христова
• Издателска къща „Хермес“ ООД