Семейство

Спорове между детето и родителите

01.10.2012г. / 10 28ч.

Аз жената

В процеса на общуване между подрастващия и родителите е нормално да възникват спорове по отношение на правилата в дома, поставените ограничения, начина на живот, възприемане на света. Децата растат, осъзнават, че са личности и имат право на свое мнение, да изразяват чувствата си, искат да бъдат разбирани. Но те в същото време не са достатъчно зрели, нямат нужния опит, за да вземат сами решения. Важно е как ще бъдат разрешени тези спорове. Нужна ли е външна намеса?

Майка ми казваше, че каквито и проблеми или разногласия да има между нас в семейството, ние можем заедно да ги разрешим, да не се оплаквам на други хора и да не допускам тяхната намеса. За нея беше важно да споделям всичко, да изразявам както положителните си чувства, така и отрицателните. Тя винаги намираше време да ме слуша, анализираше една или друга ситуация и изразяваше своето мнение, обичаше да ми разказва интересни истории от нейното детство, смеехме се на щуротиите й. Баща ми беше на работа и разполагаше с малко свободно време, но като се върнеше у дома, се интересуваше от моето и това на брат ми поведение, за училището. Тогава нямаше семейни терапевти, психолози, педагози, които да подпомагат родителите при осъществяването на тяхната отговорна роля за отглеждането и възпитанието на децата им. Майка ми имаше интуиция за нещата, приела е мъдростта на своите родители, често се събираше с близки, роднини, съседки, които споделяха проблеми с децата си, учеха се една от друга, наставляваха се. А тогавашните спорове между родители и деца не се различават много от днешните.

Споровете са резултат на разногласия по различни въпроси. Оспорват се правилата на родителите, които са свързани с прибирането у дома и лягането в определен час, със спазването на нужните хигиенни навици и начина на живот, с включването в трудови дейности, подходящи за възрастта. А всъщност, тези правила е задължително да се спазват и възрастните определят кое е позволено, кое не е. Обикновено подрастващият иска да бъде като своите връстници или да се отличава от тях чрез начина си на обличане, прическата, опитва се да привлече вниманието на другите, да бъде забелязан. Често той споделя с приятели неща, за които не може да разговаря с родителите си, поради липса на разбиране, доверие; използва телефона на доверието, за да получи информация, свързана с взаимоотношения с приятели, първи влюбвания, проблемите в семейството или в училището и нарушавайки ценностите на възрастните, той очаква подкрепа от другите.

Детето не може да налага своето мнение на другите, светът не се върти около него. Нужно е да зачита авторитетите в семейството, да спазва техните изисквания. Важно е то да приеме факта, че родителите определят кои филми и книги са вредни за него, колко време трябва да стои пред компютъра, кое поведение е неморално и опасно и че всички изисквания от възрастните са за негово добро. При възникване на разногласия родителите не могат да използват насилие, заплахи, манипулации, наказания. Те трябва да мотивират, насърчават, да дават възможност за избор, понасяне на последствия. Понякога в стремежа си да променят поведението на детето, вземат прибързани решения.

Спомням си за Мария, която и днес не може да забрави вечерта, в която се върна късно от училище. Баща й излизал няколко пъти навън и като забелязал в края на улицата да разговарят момиче и момче, помислил, че това е тя. Той бил много ядосан на дъщеря си и когато тя се прибрала, грубо й казал, че през нощта ще остане навън и тръшнал след нея вратата, без да иска да чуе нейните оправдания. Цяла нощ Мария стояла на стълбите до вратата, обляна в сълзи.

Бащата на Мария не одобрява нейното поведение, опитите й да се противопоставя на някои правила в семейството, но той трябваше да проведе един разумен разговор с дъщеря си, да изслуша внимателно гледната й точка, да разбере причината за закъснението й, какво чувства тя и заедно да разрешат проблема.

Родителите, които се затрудняват при разрешаване на споровете и конфликтите, имат нужда от подкрепа, насърчение и разбиране от компетентни лица, но не и от тяхната намеса при вземане на решения. Днес тези проблеми в семейството ще се задълбочат още повече, ако се приеме проектозаконът за детето, който не прави разлика между децата в риск и тези, които се отглеждат и възпитават при нормални условия. Родителите се чувстват пренебрегнати, изолирани и безпомощни, поради изземването на техните функции от държавата, която се меси все повече в живота на семейството. Децата ще имат право да оспорят решения на своите родители и да потърсят съдействието на социалните служби при възникнали разногласия. И забележете: Не родителите, а държавните служители ще имат право да определят кое е най-доброто за тяхното дете, каква информация да му се предлага, как да го консултират в името на най-добрите му интереси. Не е ли това връщане назад към социализма, когато училището имаше ръководна роля при формиране личността на ученика – личност с комунистическо съзнание и поведение. Поощряваха се родителите, които подпомагаха комунистическото възпитание и подкрепяха държавната политика.

Снимка: Reuters

Прочетете още: