Защо децата се срамуват от домашните сандвичи?

Тази тема е една от най-обсъжданата между родители. Следвана от какъв телефон да купим, но това за следващия път.

Колко пари според вас са необходими на един ученик, за да преживее деня в училище?

Накратко ще очертая различните варианти: За какво им трябват на децата джобни, защото освен от дебелината на личния ни портфейл това колко пари ще даваме зависи и от разбиранията ни за възпитание и от разбиранията ни за живота като цяло.

Има деца, на които всичко предварително им е платено – обядът, закуската и реално погледнато джобните пари при тези деца са за глезотийки, не за насъщния.

Други живеят толкова близко до училище, че практически джобни не им трябват за храна.

Трети пък – явно по-голямата част от децата – трябва да си купят по нещо за ядене само в голямото междучасие.

Други сами трябва да се грижат за това какво да закусват в голямото междучасие, какво да обядват и евентуално, ако продължат със заниманията си извън дома и какво ще хапнат за следобедна закуска, ако огладнеят – и това вече си е сериозен разход. Да не говорим, че с този ранен час на започване на училище 7.30, в някои училища децата и не закусват сутрин. С една дума хранителният режим на децата е под всякаква критика. И ако не им е осигурен поне топъл обяд, то положението никак не е розово, особено в перспектива. И тогава парите са ни най-малкият проблем.

Казват, че в училищата закуските са по-евтини – може би е така в някои училища. Но ако трябва да си купуват храна извън училище закуските варират между 1 и 2 лв. Тук не броим безалкохолните, чипса, дъвките и бонбоните (до всяко училище има поне една лавка за лакомства).

За обяд е същото, защото децата отново ядат пица, хотдог, сандвич и същото в обратния ред. Училищните трапезарии (столове) не са особено популярни всред децата. Не мога да си обясня защо?

Родителите никога не могат да бъдат сигурни, освен ако не са изградили много стабилна връзка с детето си, какво точно и кога яде. И че ако дават на децата по 2 лева за закуска те не отиват за бонбони. Истината е, че не можеш да купиш много бонбони за толкова пари и си оставаш и без сладко и гладен. И като че ли въпросът с изхранването на учениците е доста интересен.

Свързани статии

Сандвичи с въображение - подходящата закуска за ученика

Хранене в училище

Позволени и забранени закуски в училище

И да използвам случая да вметна, че домашните сандвичи не винаги решават проблема с джобните. Може би се спестява някой лев и децата хапват нещо по-здравословно, но само в малките класове. При по-големите е вече едва ли не срамно да си носиш обяд от вкъщи. Странно от къде са се появили тези модни течения сред децата?

Дори да им сложите сандвич в раницата, децата се притесняват от съучениците си, защото никой друг не си носи и съответно не го изяждат. По-добре гладен, отколкото посмешище за класа. И ако не проверявате редовно раницата, може след някоя и друга седмица да се чудите откъде ви мирише на толкова лошо.

Е, едно от първите места, където трябва да проверите е раницата на детето. И да не се заблуждавате, че като сте му сложили домашен сандвич и не сте му дали пари за закуска, то е закусвало. Така че родителите, които си мислят, че ще минат по-тънко и по-здравословно с домашно приготвен обяд може би се заблуждават. Сигурно има училища, в които домашният обяд е популярен и модерен, но това не важи за мнозинството.

Не смятате ли, че храненето на децата в училище зависи донякъде и от родителите. От това как детето се изгражда като личност – дали е готово да следва своите убеждения, без да се притеснява от другите или се влияе от чуждото мнение дори и по въпроса за закуските. Конфликтът започва когато убеждението на детето коренно се различава от това на родителите. Детето смята, че е добре да яде хотдог и отстоява своето мнение. На каква цена? Да остане без джобни – едва ли някой родител би рискувал, защото това може да отключи желание да открадне пари, да набие някого, за да вземе закуска или да се превърне в мърморко, досадник и просяк и постоянно да иска от съучениците си я пари, я закуски. И някак си се получава, че все родителите са в шах с пешката.