Най-трудните въпроси, които децата задават

Децата са нашето щастие и смисъл в този живот, може би единственият възможен шанс за пълноценна реализация. И както казват хората, поне ще оставиш следа на тази земя, че си бил, че те е имало, че си съществувал. Но докато децата пораснат и самите те станат зрели хора, минават през различни етапи на развитие. Започват да говорят, учат се да мислят логично и о, да, започват да задават въпроси. Мноого въпроси, на които невинаги знаем как да отговорим правилно. Затова е добре да се подготвите от по-рано:

„Откъде идват бебетата“

Свързани статии

Казваме ли достатъчно често на детето си: „Обичам те!“

Големите родителски страхове

Как ни променят децата

Уау, много лесен въпрос, но какъв да е отговорът? Зависи от възрастта на детето. Ако вашето дете е на възраст от 3-8 години може би е редно да избегнете подробностите, че бебето излиза от корема на мама. Това ще му се стори много сложно, странно и страшно на пръв поглед. Можете да отговорите деликатно, че в тялото ви има специално място, където бебето расте и се развива, докато стане готово да се роди. А когато ви попитат откъде излиза бебето, кажете, че има специално място, където всички майки раждат своите бебенца. Постарайте се тонът ви да е спокоен, не избухвайте в смях или пък да отговорите раздразнително, за да не разочаровате детето.

Ако хлапето е на възраст от 9 до 12 години, разговорът ще протече по друг начин. През годините вече ще сте отговаряли на подобни въпроси и ще имате базисна основа, на която да стъпите. Около 8-годишната възраст на детето е добре да започнете да му обяснявате за промените в тялото на момичето, момчето, бременната жена също. Важен момент е да поднесете информацията за сексуалното развитие и половите органи. Помнете, че не е задължително да кажете всичко наведнъж. Оставете детето също да помисли над новата информация, да я обработи и да се върне при вас с нови въпроси.

„Защо баба/дядо почина“

За децата е много труден момент разбирането и осъзнаването на смъртта. Възрастните също трудно свикват със загубата, но за децата това е изключително трудно и обременяващо преживяване. Много деца носят спомена за загубата си дълго през годините и това може да ги бележи за цял живот.

Вашата роля в тази ситуация е много важна. В зависимост отново от възрастта на детето трябва да прецените по-реален ли ще е отговорът или по-успокояващ, от типа „Баба е звездичка горе, на небето и винаги ще те гледа отгоре и ще те пази“.

В крайна сметка, повечето деца около 7-годишна възраст вече са наясно, че смъртта е вечна и връщане обратно няма. Но не е сигурно дали разбират, че това важи за всяко същество. Постарайте се да му обясните, че е валидно за всеки от нас. Колкото и да е трудно.

„Ще се развеждате ли с татко“

Един от най-тежките въпроси за отговор. Как да погледнете тези невинни очи и да разбиете илюзиите му за сплотено, щастливо семейство. Трудно е, но е необходимо. Новината за вашия развод трябва да бъде съобщена на децата веднага, щом стане сигурно, че раздялата е неизбежна. Не протакайте във времето, защото децата са много сензитивни и усещат напрежението във въздуха. Когато съобщавате неприятната вест, опитайте се емоционално да овладеете ситуацията. Не навлизайте в излишни подробности, не настройвайте детето още по-негативно. Обяснете му спокойно, че ще се разделите с татко му, но и двамата ще продължите да се грижите за него и го обичате повече от всичко на света. Не позволявайте на вашите емоции да завладеят и детето.

„Защо аз не мога да казвам мръсни думи, а татко може“

Двоен стандарт, сложен казус. Мама и татко може, а ти не. Другите го правят, но ти не бива. Има една хубава поговорка в този случай – „Не възпитавайте детето. Възпитайте себе си.“. Няма по-ефективен начин на възпитание от вашия личен пример. Децата са като попивателна гъба, всичко копират, подражават и ако вашето поведение не е подходящо, не се учудвайте, ако и детето ви се държи така.

Разбира се, възрастните също грешат, изпускаме нервите си, казваме думи прибързано. Ако това са единични случаи, обаче, е по-лесно да обясните на детето, че не е правилно, не е хубаво да се говори така, а мама и татко също са сгрешили и ще се постараят да не се повтаря. Родителите също трябва да могат да казват „Сгреших“.