С цигара или без!

Тази тема изведнъж стана много актуална. Сблъскаха се интересите на собствениците на заведения и онези, които държат на чистия въздух, без цигарен дим.

Всеки е свободен да изразява своето мнение, защото живеем в свободна страна.
Лично аз като непушач мразя най-вече манталитета на много от пушачите – те не се съобразяват с другите и изобщо не може да се каже, че отличителната им черта е толерантност. И това не го казвам само относно цигарите, наблюдавала съм ги и мога да ви кажа, че са много по-кофти като хора – налагат се, арогантни са, егоцентрични и притежават още доста качества, които за мен не са в позитивния регистър.

Свързани статии

Цигарите не успокояват нервите

Чипс и цигари – еднакво вредни при бременност

Не може с деца!

Застава примерно един пушач на спирката и пали цигара. Ти не можеш да му кажеш нищо, защото е на открито, но той застава и започва да ти дими в лицето. И ако ти като непушач дръзнеш да му направиш забележка, ще стане политически скандал, едва ли не бой.

Преди време ме порази безумието – заведение до детска площадка, което е само за пушачи. Нямам нищо напротив да има заведения само за пушачи, но поне да се подбират подходящи за целта места. Или например до тази детска площадка да има и едно заведение, в което да могат да влязат и децата.

Оказа се обаче, че в крайна сметка пушачите движат икономиката и ако не им се позволи всички ние ще страдаме. Дали обаче това е така? И дали начинът на протест е този, който непушачите предприемат?

Според мен онези, които не желаят цигарен дим около себе си, трябва да го доказват явно и безкомпромисно в ежедневието си. И то най-вече всред своите приятели и познати. Защото е лесно да цъкаш в социалните мрежи или да се разходиш по някой площад с плакат, но е по-трудно да отстояваш убежденията си в компания. Събрали са се например 10 човека, от които 8 пушат, а 2-ма – не, какво се случва – дори и да са културни пушачите и да попитат имате ли нещо против и малцинството какво да каже, „откога не сме се виждали, айде веднъж компромис ще направим“. Дори и съотношението да е обратно, отново ще им позволим, в името на доброто ни приятелство. А и да не пропуснем другия вариант всички пушачи излизат да пушат пред заведението и какво се получава – „Ти уж си дошъл да си говорите, да се видите, а седиш вътре сам като кукувица, а те навън се отнасят и си се забавляват. За да общуваш трябва да излезеш при тях и тогава има ли значение в този случай за теб, дали пушат вътре или не.“

Ако се направи изследване съм сигурна, че ще излезе, че непушачите са много по-толерантни, по-сговорчиви и по-отстъпчиви… това разбира се невинаги са позитивни качества.

Знам, че сега ще скочат много пушачи, които ще кажат – аз пуша, но винаги се съобразявам с другите. Браво! Чудесно, съжалявам, че съм ви пропуснала! За мое съжаление, все не познавам красивите изключения.
Тогава, в крайна сметка какъв е проблемът? Защо законите да са ни проблем, когато ние си имаме по-добри закони вътре в нас?

Няма да има никакъв проблем, ако има зали за пушачи и зали за непушачи в заведенията. И ако повечето хора избират залите за непушачи, то в един момент оставайки празни залите за пушачи ще се превърнат в зали за непушачи. Не е ли логично? Да, да… ама надали.

Лично на мен ще ми бъде интересен експериментът да видя кои зали ще са по-пълни – тези за пушачи или за непушачи. Четейки в интернет излиза, че повечето хора са против пушенето на обществени места. Аз съм и против пушенето вкъщи. И ми е лесно да го спазвам, просто защото никой не пуши. Но кой е по-толерантен при вас, когато единият е пушач, а другият непушач? Или пък, ако и двамата сте пушачи къде пушите у дома? Всъщност тук според мен се крие разковничето на това дали бъдещето на нацията ще е бял дроб превърнат в черен или дълъг, здравословен живот. Тук се сетих и за още един порок, който е масов за нашата нация и ако се спре и алкохолът, спокойно можем да кажем, че няма да останат българи. Това е доста тъжно, но колкото и да се оправдаваме ние сме си виновни, че лабилно попадаме в лапите на пороците.

Та вицът беше, че четат морал и право на един пушач, че белият му дроб ще се превърне в черен и той най-оптимистично отговаря – Какво по-хубаво от това, представяш ли си пък тогава колко повече ще мога да пия. Та само да кажа, че пороците, или да го кажем лошите навици, да не се обидят някои хора, винаги вървят ръка за ръка.

Снимка: Reuters

Забраните лично мен ме дразнят, защото показват, че сме много нецивилизовано и варварско племе, което е склонно към беззаконие и хаос, ако няма строго налагане на законите. Или иначе казано е тежко да си признаеш, че е истина.
Признак на цивилизованост е, , когато дори да няма специален закон, хората избират правилното. И нито законите са ни виновни, нито заведенията в случая, нито бандеролите, а сами сме си виновни.

Мисълта ми е, че ако правехме безкомпромисно правилните избори на ежедневна основа, нещата щяха да се развиват по друг начин.

Все пак бъдещето на нацията е в ръцете на онези, които бутат бебешки колички.
Но докато има майки, които с една ръка водят детето към детската площадка, а с другата държат цигарата, аз лично не съм оптимист.