Празникът се чества още от 4-5 век и е залегнал дълбоко в християнските традиции. Снимка: istock
Един от най-светлите празници в българската традиция е Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, когато душата на Иисус се възкачва на небето. През 2025-а празникът се пада на 29 май (четвъртък).
Наименованието Спасовден идва именно от спасението на душата на Христос точно на 40-ия ден след Възкресението. Паралелно с това християнско схващане за спасението на духа, съществува и още едно вярване, което приписва спасителна сила на този специален ден.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, Иисус Христос се среща с учениците си в продължение на 40 дни, за да им разказва за Небесното царство. На 40-ия ден той се възкачва на небето и изпраща на своите чада Светия дух, като не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Празникът се чества още от 4-5 век и е залегнал дълбоко в християнските традиции. Поверието гласи, че ако на Спасовден вали обилен дъжд, годината ще е плодородна, а посевите – буйни и благодатни. Затова по традиция на този ден се прави обреден молебен за дъжд и се пеят обредни песни, обикалят се нивите и ливадите.
В нощта срещу Спасовден страдащите от нелечими болести могат да получат чудодеен лек, с помощта на красиво самодивско благоуханно цвете, според народните предания и митове. Вярва се, че в тази необикновена нощ русалки и самодиви пръскат роса по нивите и ливадите, в която има целебна сила. Затова хората излизат рано призори и се търкалят в росната трева, за да са здрави през цялата година.