На 17 януари ще отбележим Антоновден, а имен ще празнуват всички с имената Антония, Антон, Антоанета, Анко, Андон, Тончо, Доньо, Донко, Дона, Донка.
За този празник има няколко силни поверия и обичаи според народната памет. Ето 5 от тях:
- Според народните вярвания на Антоновден жените не бива да предат, да шият и да варят боб, леща, за да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки трябва да си направи медени питки или медени сладки.
- В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.
- В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички“, „сладки и медени“, „благички“.
- Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, които дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари и имените им дни се честват един след друг. А на 17 и 18 януари празнуват всички, които се занимават с железарство.
- Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).