Децата и екраните: тихата зависимост, която започва още на 2 години

Все по-честа тема, която се засяга дори вече и на правителствено ниво, е вредата за децата от електронните устройства и безнадзорния интернет, които имат свойството и да пристрастяват. 

Още 2-годишно, детето има нужда да се занимава с неща, които развиват възприятието му за света. В тази възраст например, то открива всичко около себе си и иска да започне първите стъпки на своята самостоятелност – и по отношение на моториката и по отношение на комуникацията, и като търсене на стимули. А телефонът задоволява ли тези нужди? 

По-скоро не – там картинката може да се движи, но тя не предизвиква ползотворни реакции, освен мимики или почуда и неразбиране какво се случва. Детето не се движи, не познава, а просто следи едни динамични образи, стоейки на едно място. Според проучвания, именно децата на 2 години проговарят по-трудно и имат комуникативни проблеми, ако гледат телефона повече време, без да заменят дейността с друго полезно занимание. 

На 4-годишна възраст децата вече са развили своята двигателна стабилност и ако родителите се грижат тя да се изгражда, то по-лесно ще общуват с връстниците си, ще получат реална ориентация за пространство, ще са способни на оценка на риска и ще започнат първите стъпки на планиране. А какво става с електронните устройства – оказва се, че на 4 години, ако едно дете се застои на телефона повече от 2 часа, започва да изпитва затруднения със своите умения за социализация. 

На 6 години детето вече научава с желание и страст всичко, стига да има силна мотивация отстрани, нещо, което да го провокира. Т. е. необходими са занимания, които в същото време го насочват, за да се обогатява още повече и съзнателно. Телефонът може ли да дава обратна връзка на детето и да го насочва? 

0 – 3 години: Период на сензорно развитие. Препоръка: Нулево екранно време 

Защо: Мозъкът се нуждае от 3D взаимодействие, допир и движение, за да развие пространствено мислене и езикови умения. Екраните на тази възраст могат да доведат до забавяне в проговарянето.

3 – 6 години: Социализация и въображение. Препоръка: Използване на електронно устройство 30–60 минути дневно, задължително с участието на родител и то на голям екран (телевизор), който не предполага активно въвличане на детето в каквито и да било интерактивни дейности с екран. Фокус: Образователно съдържание с бавно темпо (без бързи смени на кадрите). 

Избягвайте използването на таблета като средство за успокояване по време на хранене или в ресторант. Децата имат нужда да им се чете, да се играе с тях. Да им бъде стимулирано въображението, вместо да им се поднася наготово смляно съдържание – съветват специалисти психолози.

Какви са алтернативите на електронните устройства в тази възраст? От 2 до 7-годишна възраст детето трябва да общува и да се занимава с нещо, което да го развива и предизвиква любопитството му, да провокира фантазията му, вместо да му дава картинки наготово. 

Свързани статии

8 начина да намалите екранното време на детето

Специалисти предупреждават: ранното използване на електронни устройства забавя развитието

Жени Илиева, която се занимава с изработка на картонени рекламни стелажи от много години, открива подобна магия в играчки от картон – къщички и ракети в реален за детето размер, които решава да направи, след като вижда как малкият ѝ син не спира да развива любопитството си и творческите си умения, рисувайки и сглобявайки стелажите.

Жени Илиева. Снимка: личен архив.

Къщички и ракети, столчета и шкафчета от масивен картон, откъсват децата от електронните устройства поне 4 часа. Детето не само може да ги оцветява и рисува. Те развиват въображението и креативността, комбинирайки забавление и образование в едно. Оказва се, че тези къщички и ракети в размер, подходящ да се пъхне детенце в тях, могат да научат малкото да срича и да проговори по-бързо, благодарение на напечатаните буквички по стените. Те възпитават в него оскъдното в днешно време търпение, способността за избор, индивидуалността и креативността. Провокират 3D взаимодействието. Детето оцветява, добавя елементи, научава се на търпение, последователно очаквайки резултата от своята „работа“. 

„Първо, докато играят с реални образователни продукти, децата напълно забравят за всички електронни средства, тъй като реално единствено нещо, което ги занимава, е да се сгушват в къщата, да оцветяват, да постигат… Те могат да живеят в тази къща, да летят в космоса с ракетата, да използват силата на фантазията си до безкрайност. По този начин се развиват изключително много моториката, както и способността за търпение, което е много важно за децата в днешно време. Чрез електронните средства те са научени много бързо да сменят клипчетата и да сменят картинки и така губят очакването“, споделя Жени Илиева.

Всъщност едни къщички от масивен картон учат детето да опознава в движение, а електронните картинки ги учат само да наблюдават, без да участват в процеса на създаване на своя собствен свят от представи.  

Не по-малко от телефоните страда търпението при децата. „Те искат отново и отново да виждат нови неща, а това става за миг. Друго си е да се учиш търпеливо да оцветяваш и да осъзнаеш необходимото време и старание да довършиш докрай нещо“. 

„В ерата на повсеместната свързаност, дигиталните устройства вече не са просто инструменти, а жизнена среда“, споделя Ники Марков, психотерапевт и организационен консултант.

Ники Марков. Снимка: личен архив.

„За развиващия се детски мозък обаче тази среда крие както сериозни възможности, така и неподозирани рискове за когнитивното и емоционалното здраве. Като терапевти, ние разглеждаме дигиталната консумация не като изолиран акт, а като фактор, който премоделира невронните пътища на подрастващите. Основният проблем при ранната и неконтролирана употреба на устройства е свързан с префронталния кортекс – частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, контрола на импулсите и концентрацията.

Свързани статии

Как влияе екранното време върху емоциите на децата?

Дигиталното съдържание (особено кратките видеа и игрите), е проектирано да предизвиква микродопаминови реакции, споделя Ники Марков. Когато детето е изложено на този „бърз допамин“ твърде рано, естествените механизми на удовлетворение от труднопостижими цели (като четене на книга или решаване на задача) отслабват.

Резултатът е състояние на дигитална летаргия, при която реалният свят изглежда скучен и недостатъчно стимулиращ. На дълбоко подсъзнателно ниво, детето губи смисъла за това защо да полага усилия за неща, които не му носят такава „награда“. 

Освен очевидната раздразнителност при отнемане на телефона (която нерядко може да ескалира до гняв и агресия), съществуват по-фини, но опасни поведенчески модели: общуването през екран лишава децата от невербални знаци (мимики, тон на гласа, език на тялото). Това затруднява развиването на капацитет за съчувствие в реалния живот. „Дигитален ескейпизъм“ (виртуално бягство): използване на игри или социални мрежи за регулиране на неприятни емоции (тъга, гняв, самота).

Свързани статии

Как да попречим на детето да прекара лятната ваканция пред екрана

Вместо да се научи да преработва емоцията, детето я „заглушава“ с екран; изкривена представа за реалността: Алгоритмите на социалните мрежи създават „ехо-стаи“ и нереалистични стандарти за красота и успех, което е основен двигател на различни депресивни състояния и проблеми със самооценката.

Психотерапевтът Ники Марков прави важно обръщение към родителите – „Това, че екраните могат да ни помогнат да накараме детето „да се кротне“, да не ни занимава или „да слуша повече“, не го прави приемлив подход!“. Родителството в дигиталната ера изисква повече присъствие, а не повече забрани.

„Използвайте това време за излети, бордови игри или съвместно готвене. Това показва на детето, че забавлението е възможно и без електричество“, съветва още психотерапевтът. 

Игрите, спортът и изкуството, са най-добрият начин за естествено регулиране на допамина и серотонина. Дете, което е физически активно, творящо и играещо, е много по-малко податливо на дигитални зависимости.

Божидар Къртунов – маркетинг специалист и основател на „Героите на бъдещето“, който работи със спортисти и спортни организации, има наблюдения върху спортуващите деца и забелязва, че те са по-ангажирани със света наоколо, будни и любопитни.

Божидар Къртунов с Радослав Янков. Снимка: личен архив.

Той смята, че спортът и движението сред природата са естественият лек и едно от най-добрите решения срещу електронната зависимост. Проблемът е, че сега има немалко деца, които не се докосват до външния свят, просто защото не го познават. Той вярва, че това минава през личния пример. Ако родителите и авторитетите показват колко е хубаво да се спортува и децата го изпитат лично като хубаво преживяване, тогава вероятността да бъдат привлечени от един или друг спорт е голяма. И тук не говорим за това да стават професионални спортисти, а да се движат и да се забавляват.

„Спортът може да бъде най-доброто лекарство за справяне с прекалено дългото време, прекарано от децата и младежите онлайн. А родителите сме „лекарите“, които да го осигурят, защото е наша отговорността да представим на децата си възможността да се докоснат до движението“, споделя Божидар.

„Не е необходимо да си лекар или психолог, за да знаеш ползите от спорта и опасностите и пристрастяването, които кратките видеа и постоянното скролване на телефона или компютъра носят“.

Свързани статии

Как влияе екранното време върху емоциите на децата?

Спортът като алтернатива

Спортните школи също са една добра алтернатива за положителна промяна – те имат на първо място социална роля чрез спорта да отворят вратите пред децата за здравословния начин на живот и да им предадат много ценности като уважение, дисциплина, работа в екип, отговорност, умение за правилно разпределение на времето и много други. Едва след това идва моментът децата с дарба да бъдат подкрепени и подпомогнати, за да се развият до елитни състезатели.

„В работата ми с футболен клуб го виждам редовно – над 600 деца се забавляват, играят, отдадени са и идват с желание за тренировките. Дали всички те ще станат професионални футболисти? Съвсем не. Но усмивките, желанието с което играят и се забавляват е това, за което говорим“, споделя той.

Дигитална хигиена вместо свръхконтрол

„Вместо тайно да проверявате телефона на детето, научете го на дигитална хигиена. След определена възраст обяснете защо му е трудно да си отлепи погледа от кратките видеа и защо лайковете и шеърванията му се струват толкова значими. Знанието е по-добра защита от софтуерния филтър“, съветва психотерапевтът.

„Навремето имаше безопасни улици, сега е трудно да оставиш детето си само навън до късно“, завършва Жени Илиева, „затова му създадете пространство, което то да досъздава и чрез което да общува с вас!“.

Свързани статии

Психолог: Гневът е нормална емоция и показва, че детето преживява нещо важно за него

Как да поддържаме здрава самооценка в епохата на социалните мрежи

Д-р Цветелина Шопниколова за признаците, че сме дигитално зависими

Биляна Котева от „1 наум“: Когато можем, нека помагаме, а не да засрамваме родителите