Какво наистина се крие зад видеата с насилие в социалните мрежи и как можем да си върнем доверието и топлината в отношенията родител–дете. Снимка: istock
Милица Бельовска е сертифициран терапевт към Български Институт по Гещалт терапия и асоцииран член към БАГТ. Завършила е обучение за гещалт игрови терапевт по метода на Вайълет Оуклендър, който е насочен главно към работа с деца и юноши.
От 2021 година консултира клиенти на Национална гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие към Фондация „Асоциация Анимус“. Към момента работи като психотерапевт и е част от общността hOUR SPACE, партньор на проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“.
Разговаряме с психотерапевта Милица Бельовска по темата за детската агресия – за какви признаци на отчуждаване да следим като родители, как да не губим връзката с децата в предизвикателния период на пубертета и кога е добре да потърсим професионална подкрепа от психолог.
Милица Бельовска. Снимка: hOUR SPACE.
Когато дете посегне на друго, това винаги е знак, че някъде по пътя сме изгубили връзката с него. Грешим там, където децата остават емоционално сами – обградени от екрани и натиск, но без усещане, че някой наистина ги чува. Като общество сме се отдалечили едни от други, а децата растат с усещане за разединение.
Не мисля, че сме „счупени“, а по-скоро уморени и забързани, и децата усещат това. Смятам, че промяната започва от простички неща като разговори, проява на интерес и човешко присъствие.
Да, има някои разлики, но те не са абсолютни. При момчетата агресията често е по-видима и физическа – удряне, бутане, чупене или хвърляне на предмети.
При момичетата агресията се изразява в обиди, разпространение на клюки, манипулация на взаимоотношенията и др. В същото време днес много момичета проявяват по-открита агресия, а момчетата се научават да я изразяват и чрез думи.
Много деца не осъзнават последствията от това да записват или споделят извършените актове на насилие – за тях видеото е начин да получат внимание от своите връстници, което може да ги накара да се почувстват „силни“.
Това говори за нужда от признание и връзка, която в наши дни най-бързо и лесно се получава чрез социалните мрежи.
За някои деца заснемането се превръща в своеобразно „доказателство за сила“ и средство да утвърдят позицията си в групата. Често зад това поведение стои желание да бъдат приети, забелязани или дори страх да не бъдат изключени от средата, ако не участват.
В дигиталната култура „видеото“ се превръща в символ на принадлежност и признание – нещо, което заменя реалната свързаност.
Нормалното поведение включва изблици на гняв или раздразнение, които се случват от време на време и бързо преминават. Гневът е нормална емоция и показва, че детето преживява нещо важно за него. По-бурното поведение е по-интензивно – повече крясъци, съпротива, понякога удряне, но детето след това се успокоява и съжалява.
Притеснителната агресия е, когато реакциите са чести, силни и насочени към други деца или възрастни, когато детето умишлено причинява болка или всява страх в другите, или когато агресията се засилва с времето.
Родителите могат да следят за повтарящо се физическо насилие, унижаване, разрушаване на вещи и липса на съпричастност към другите – това са сигнали, че детето и семейството му се нуждаят от подкрепа.
В тийнейджърската възраст нишката между родители и деца често се къса там, където се появява взаимен фрустрационен цикъл.
Тийнейджърът е по-избухлив, трудно контролира емоциите си, а родителите, от своя страна, се ядосват, че не успяват да се свържат с него. В разговорите е лесно спокойствието да се загуби, а вместо връзка да се получи напрежение.
Често родителите проектират върху детето и собствените си преживявания от този етап – грешки, несигурности или нерешени конфликти от времето, когато те самите са били тийнейджъри. Това прави ситуацията още по-напрегната.
Важното е да се осъзнае този цикъл и да се подходи със спокойствие и любопитство към вътрешния свят на детето, което никак не е лесно за родителите като цяло.
В тийнейджърската възраст агресивното поведение често е израз на емоции, които детето още не умее да регулира – гняв, разочарование или безсилие. Бунтарското поведение понякога е начин детето да получи внимание от родителите, дори ако това внимание идва чрез прояви на агресия и участие в конфликти.
Освен това има деца, които са нарочени за „лоши“ още от ранна възраст. Така те започват да се опитват да се вписват всякак в това описание, проявявайки агресия към другите, следвайки очакванията, които са им наложени.
Нека не забравяме и моделите на поведение, които детето наблюдава вкъщи. Все повече внимание се обръща на домашното насилие.
Децата, които растат в ситуация на насилие, могат да започнат да копират това поведение, виждайки го като нормален начин за справяне с конфликти или изразяване на емоции.
Социалните мрежи, видеоигрите и медиите могат да влияят върху поведението на децата, но ефектът зависи от индивидуалните особености на детето и средата, в която живее. Като цяло децата, които имат подкрепяща среда, са много по-малко податливи на негативни влияния.
Видеоигрите с насилие понякога увеличават агресивните мисли и емоции, особено при деца, които по-трудно контролират своите емоции, но не водят автоматично до реално насилие.
Социалните мрежи от своя страна могат да създадат емоционална възбудимост и социален натиск, а кибертормозът или агресивното съдържание може да нормализира конфликтите между децата.
Изключително важно е да има родителски контрол на екранното време – количествен и качествен.
Хубаво е да се водят разговори за съдържанието, на което е изложено детето – какво гледа, коя игра играе, има ли някое ново и интересно предизвикателство в някоя от социалните мрежи. Това може да укрепи връзката между родител и дете, но и да даде възможност родителят да обсъди морални ценности и безопасно да насочи детето.
Юношеството е период на отделяне от родителите, за да се свърже детето автономно с връстници и други значими възрастни. Това е труден и чувствителен етап както за децата, така и за родителите. Понякога се случва ние, възрастните, да не можем да „пуснем“ детето по неговия естествен път на развитие – или, обратно, да загубим връзката и усещането за граници.
За детето е важно да усеща свобода и доверие – да знае, че може да върви по своя път, но и че родителите му са наблизо, готови да бъдат опора, когато има нужда.
Добре е да останат моментите на близост – вечерите, в които цялото семейство се събира, интересът и любопитството към живота на детето, дори когато отговорите му са кратки.
Важно е да наблюдаваме промените в поведението му и да обръщаме внимание, ако нещо ни притеснява. Не е нужно да контролираме, но е важно да знаем къде е детето ни, с кого общува и как прекарва времето си – не от подозрение, а от грижа и връзка.
Агресията при децата обикновено е начин да изразят емоции, които не могат да обяснят с думи – гняв, разочарование, тревожност и т. н. Игнорирането или наказанието рядко помага; по-важно е детето да се почувства чуто и разбирано, като същевременно се поставят ясни граници кое е приемливо и кое – не.
Когато агресията е честа или насилствена, е полезно да се потърси помощ от психолог или психотерапевт – това може да помогне както на детето, така и на семейството да намерят по-здрави начини за справяне с емоциите, които могат да излизат през агресивно поведение.
В България има социални услуги с безплатни консултации с психолог, фирмени програми за подкрепа на служителите на работното място, както и специалисти на частна практика. Добре е изборът на терапевт да се направи на база на препоръка, след което внимателно да се проверят квалификацията и опитът му.
Както споменах, гневът е естествена емоция, но той може да се превърне в агресия, ако няма начин да се изрази. В тийнейджърска възраст всички емоции се засилват заради хормоналните промени, затова децата стават по-чувствителни и по-експресивни. Важно е да им дадем възможност да канализират тези чувства по здрав и безопасен начин.
Един от начините е чрез провеждане на разговори – да попитаме какво ги е ядосало или разстроило през деня. Някои деца трудно говорят открито за емоциите си, затова физическата активност може да помогне – агресивната енергия да се изрази чрез движение.
В кабинета използвам техники като драскане върху лист хартия, работа с глина (мачкане, хвърляне и т. н.), късане на вестници, удряне на възглавници или дори „битки“ с макаронени мечове.
Подходите могат да се адаптират и у дома, ако детето е отворено за това. Целта е да му се даде безопасно поле за изразяване на емоциите, без да наранява себе си или другите.
Време за професионална помощ настъпва, когато агресията стане честа, силна или насилствена, когато детето наранява себе си или другите, или когато семейството вече не успява да се справя само.
Важно е да обясним на детето, че терапията не е наказание, а възможност да се почувства по-добре и да намери начини да се справи със ситуацията, в която се намира. Добре е разговорът да бъде спокоен, без осъждане, като се подчертава, че родителите се чувстват безсилни и искат да осигурят подкрепа на детето.
Децата са по-отворени, когато усещат, че терапията е пространство за безопасност, където могат да говорят и да бъдат чути, без да бъдат съдени или оценявани.
За родителите е полезно да знаят, че терапевтът не може да „поправи“ детето – той може да го подкрепи по възможно най-добрия начин. В много случаи именно родителите са тези, които имат нужда от работа със специалист, но понякога срещат съпротиви да започнат терапия. В такива ситуации аз предлагам работа с родителите, когато е възможно, или работя косвено с тях чрез детето, за да се преодолее съпротивата.
Бих казала на родителя, че е нормално да се чувства така и че не е единственият, който изпитва безпомощност.
Връзката с децата се поддържа, когато се опитаме да влезем в техния свят и да го разберем, дори да не го споделяме напълно.
Ако детето обича видеоигри – попитайте го за любимата му игра, герой или с кого играе, дори да не сте фенове на игрите. Ако слуша музика – поинтересувайте се кой е любимият му изпълнител, пуснете заедно песен и споделете своето мнение, а след това попитайте дали иска да чуе ваша любима песен.
Ако чете книги, различни от вашите, разпитайте го за жанра и прочетете негова любима книга.
* * *
Гледайте заедно любимото му предаване – може да се окаже, че и вие ще го харесате.
Смисълът е да демонстрираме интерес и присъствие, а не да се съгласяваме с всичко. Това е начин детето да усеща, че е чуто, видяно и важно за вас.
За първи път заснеха изхвърляне на плазма от звезда – аналог на Слънцето 
Изумително откритие: Живот под ледената шапка на Арктика 
Вулкан в Космоса: За първи път е открит спътник на планета извън Слънчевата система 
Откриха къде на Марс може да има канали с течна вода 
Китай планира създаването на експериментално слънце до 2027 г. 
Мистериозно: НАСА блокира достъпа до информация за астероид 2025 US6 
Откриха 3 планети с размерите на Земята, които може да имат двойни залези 
Джулия Робъртс на 58 – Една „Хубава жена“, която не остарява 
Заедно сме – Хю Джакман и Сътън Фостър дебютираха на червения килим като двойка 
Коледно чудо – Джони Деп се завръща в Холивуд 
Какво да очаквате от ноември според китайския зодиак 
Бил Гейтс на 70: Настоящият му живот след сложния развод и състоянието му, което продължава да се стопява 
Нели Фуртадо се оттегля от музиката 
Баща на 70 – звездата от „Бар Наздраве“ Келси Грамър стана татко за осми път 
Какво се променя след 40? 
Mенопаузата може да повлияе на паметта и настроението 
Част от вродения хипотиреоидизъм остава неразпознат от скрининга 
Инфекциите на пикочните пътища и хигиената в кухнята са свързани?! 
Множествената склероза може да се открива с нов кръвен тест 
Защо е полезна тиквата? 
Причини за честото кървене от носа 
продава, Парцел, 530 m2 София, Младост 1, 121900 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 60 m2 София, Суха Река, 173000 EUR 
продава, Къща, 1110 m2 Монтана област, с.Горна Лука, 65000 EUR 
продава, Къща, 240 m2 София, Панчарево (с.), 690000 EUR 
продава, Четиристаен апартамент, 223 m2 София, Иван Вазов, 790000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 105 m2 София, Оборище, 339000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 96 m2 Пловдив, Център, 179999 EUR 
